О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 20.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 108/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба, подадена от Р. Т. П., чрез пълномощника й адв. Ц. В., против определение № 651/14.07.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 26/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 410/23.11.2015 г., постановено по гр.д. № 426/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта за разноските.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката счита, че разноски на страните в производството по съдебна делба не се дължат, а такива се присъждат единствено във връзка с разглеждането на претенции по сметки. Отделно заявява, че не са приложени доказателства удостоверяващи, действителното заплащане на присъдения адвокатски хонорар.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни – Г. Х. В. и Р. Б. В..
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, предвид обстоятелството, че по делото не се съдържат данни съдебният акт да е връчен на Р. Т. П.. Изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК./ т. 24 по ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените съображения.
Софийски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на Р. Т. П. да се произнесе в производство по делба, втора фаза. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Х. В., чрез процесуалния й представител адв. М. М.,в който са изложени съображения за законосъобразност на първоинстанционното решение и неоснователност на подадената жалба, но не е направено искане за присъждане на разноски. В проведените открити съдебни заседания по делото/17.06.2015 г. и 21.10.2015 г./ ответните страни по жалбата Г. Х. В. и Р. Б. В. са представлявани от адв. М.. Приложено е пълномощно от В. за адв. М. и договор за правна защита и съдействие, сключен между двамата, в който е уговорено, че същият представлява и разписка за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. С решение № 410/23.11.2015 г. по възз.гр.д. № 426/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение за изнасяне на публична продан на делбения имот; оставена е без уважение претенцията на Р. Т. П. за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК и жалбоподателката е осъдена да заплати на въззиваемите Г. Х. В. и Р. Б. В. сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. С молба с правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирана в подадената от Р. Т. П. касационна жалба срещу въззивното решение, съделителката е поискала да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като такива не бъдат присъждани на насрещните страни. Въззивният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 651/14.07.2016 г., с което искането й е оставено без уважение, с мотивите, че прилагането на списък по чл. 80 ГПК не е условие за основателност на искането за присъждане на разноски, а за допустимост на искането за изменение,поради което непредставянето на списък от страна на въззиваемите не води до неоснователност на искането им за присъждане на разноски.
Обжалваното определение е неправилно.
Производството за съдебна делба е уредено от закона като особено исково производство, чрез което се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително, като всеки от съсобствениците има едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички съсобственици. Поради това и разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че разноските за производството се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността – заплатените от страните такси и възнаграждения за вещи лица. При обжалване на решението по допускане или извършване на съдебната делба правното положение на съделителите е различно. Всеки от тях участва в делото вече в точно определено процесуално качество като жалбоподател или насрещна страна – ответник по жалбата. Поради това при обжалване разноските се присъждат съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 152 ОТ 08.06.2015 г. по ч.гр.д. № 6646/2014 Г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 4 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 542/2010 Г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 Г., Г. К., І г. о. на ВКС и др. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, респективно въззиваемите имат право да искат разноски за защита срещу отхвърлената въззивна жалба. В настоящия случай искане за присъждане на съдебни разноски не е направено нито от Г. Х. В., нито от Р. Б. В., нито от техния процесуален представител. Сключването на договор за предоставяне на правна помощ между В. и адв. М. има значение за вътрешните им отношения доверител-доверник и би послужил като разписка за платената сума, доказваща сторени разноски за адвокатска защита, само в случай, че беше направено искане за присъждането им. Отделно съдът е присъдил разноски в полза на Р. Б. В. и Г. Х. В., като за В. липсва не само искане за присъждането им, а и доказателство, че такива са сторени.
Като се е произнесъл по искане, което не е било надлежно заявено от страните, въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало и е постановил недопустим съдебен акт. Ето защо обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено, а въззивното решение в частта, с която Р. Т. П. е осъдена да заплати разноски следва да бъде обезсилено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 651/14.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 426/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Р. Т. П. за изменение на решение № 410/23.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 426/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта относно разноските.
ОБЕЗСИЛВА постановеното решение № 410/23.11.2015 г. по в.гр.д. № 426/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: