О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 15.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3327/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. А., представлявана от пълномощника си адв. Т. М. , против определение № 75 /10.03.2015 г. по ч. гр.д. № 24/2015 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 760/ 09.12.2014 г., постановено по гр.д. № 707/ 2014 г. на Районен съд – Павликени, с което производството е било прекратено поради недопустимост на иска – липсата на ответник по спора.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на наследниците на покойния ответник И. Б. Н., починал на 18.08.2014 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ,инкорпорирано в частната жалба, се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с разрешения от въззивния съд обуславящ изхода на спора процесуално правен въпрос – „Налице ли е неяснота относно датата на предявяване на иска срещу ответник, материалите по делото срещу когото са отделени от предходното съдебно производство, поради недопустимост на субективното съединяване на исковете с първоначалната искова молба”.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Не са налице посочените предпоставки за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Поставеният въпрос не е релевантен за спорното правоотношение от една страна и от друга не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По въпроса от кой момент се счита предявен иска по предявени искове с обща искова молба, по която в последствие производството е прекратено е формирана изобилна съдебна практика,която е трайна и безпротиворечива.
Жалбоподателят С. А. А. е предявила иск с вх. № 3606 от 19.11.2014 г. срещу ответник И. Б. Н.,който към датата на предявяване на иска е бил починал и следователно липсва субект на процесуалното правоотношение. Необходимо условие за възникване и съществуване на процес е наличността на две действително съществуващи страни. Предявеният срещу починало лице иск не поражда процесуално правоотношение. Правоприемството е допустимо и мислимо само в съществуващо правоотношение, а при предявяване на иск срещу починало лице не се създава процесуално правоотношение.
Действително на л. 6 по гр.д. № 24/2015 г. на В. е представена саморъчна искова молба, която няма данни да е постъпила в Районен съд, [населено място], тъй като върху нея липсва дата и входящ номер. Представеният частен документ не може да бъде зачетен като редовно предявен иск, поради което и поставеният въпрос е неотносим към спора. Липсата на надлежно предявен в субективно съединение иск обезсмисля въпроса, от кой момент следва да се зачете, че е предявен всеки един от тях. Не са били надлежно предявени в субективно съединение искове, при които да се поставя въпрос за тяхното разделяне. Действително в случай на разделяне на исковете, съдът не следва да прекратява производството по който и да е от тях, а е длъжен да образува отделни дела и да продължи производството по всяко едно от тях /Определение № 434/22.08.2011 г., по ч.гр.д. № 373/2011 г., на III г.о./, т.е. по исковете ще бъдат образувани отделни дела, които ще се разглеждат самостоятелно, като всеки от исковете ще се счита предявен към датата когато е постъпила общата искова молба в съда. В конкретния случай обаче не е налице предявен иск в субективно съединение срещу няколко ответника, т.е. не е налице пасивна процесуална легитимация за няколко ответника, а предявеният иск е срещу несъществуващ, починал субект.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 75/10.03.2015 г. по ч. гр.д. № 24/2015 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: