О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
гр. София 21.06.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4399 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма], чрез адв. К. К. срещу решение № I – 61/05.07.2017 г. по в.гр.дело № 749/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 397/22.03.2017 г. по гр.дело № 8078/2016 г. на Бургаския районен съд, с което са уважени предявени искове от Р. С. И. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 115/14.10.2016 г. на Управителя на дружеството, ищцата е възстановена на заеманата длъжност преди уволнението „продавач, павилион-билетопродавачи” и ответникът е осъден да й заплати сумата 2409 лв. обезщетение за времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 17.10.2016 г. до 15.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225 ал.1 КТ се отхвърлят, като неоснователно.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си по от.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства и да изложи мотиви за приетата за установена от него фактическа обстановка по делото, и да отговори на всички доводи и възражения, въведени с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. С. И., чрез адв.М. Т. и адв.Р. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от Р. С. И. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
В решението е прието за установено, че ищцата е работила по трудов договор при ответното дружество и през 2016 г. е заемала длъжността „продавач павилиони – билетопровадач”. Със заповед № 115/14.10.2016 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието и съкращаване на щата. Заповедта е връчена на ищцата на 17.10.2016 г.
Въззивният съд е приел, че в конкретния случай от щатното разписание на работодателя [фирма] – сега жалбоподател е установено, че след съкращаването на длъжността „продавач билети павилион” е била само част от определено структурно звено „Транспортна къща”, в което са съществували и други длъжности – „началник експлоатационно звено в транспорта”, „продавач, билети” и „чистач на производствени помещения”. Прието е също, че след съкращаването на длъжността „продавач билети павилион” звено Транспортна къща е продължило да съществува и според щатното разписание в сила от 01.10.2016 г. С оглед на това е формиран извод, че основанието на което е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата е чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращаване на щата в хипотезата, когато се съкращават всички бройки от съответната длъжност – съкратени са всички 9 бройки за длъжността”продавач билети павилион”
Съдът е приел, че уволнението е извършено незаконно поради нарушаване на изискванията за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ, тъй като съкратената длъжност „продавач, билети, павилион” е била част от структурно звено „Транспортна къща”, в което са съществували и други длъжности, в т.ч. „продавач билети”, щатните бройки за които не са били съкратени, че изпълняваните трудови функции са идентични с тази на съкратената длъжност. Прието е, че служителите, изпълняващи длъжността „продавач билети павилион” са продавали всички видове карти на хартиен носител с изключение на картите с общинско намаление и други по-специални карти, че служителите „продавач билети” са издавали и абонаментни карти с намаление, като необходимите данни са се съдържали и записвали в компютърна програма– услуга, улесняваща гражданите, тъй като се е извършвало търсене в базата данни по ЕГН на гражданина. Прието е, че това различие в трудовите функции е несъществено, тъй като изпълнението не е изисквало висока степен на компютърна грамотност, а провеждане на обучение за работа с програмата, което е било вече извършено по отношение на заемащите длъжността „продавач билети” и може да бъде проведено с всеки служител, работещ като „продавач билети павилион”.
Съдът се обсъдил доводът на ответника във въззивната жалба, че при трудоустроени работници, а ищцата е такава не може механично да се прилага разпоредбата на чл.329,ал.1 КТ и е преценен за неоснователен. Според съда обстоятелството, че работник е трудоустроен не го изключва от извършването на подбор, че регламентираната в чл.333,ал.1 КТ предварителна закрила при уволнение на въвежда допълнителни изисквания, когато се касае за закриване на част от предприятието, съответно съкращаване на щата, засягащи трудоустроени работници и не изключва приложението на чл.329,ал.1 КТ. Възприета е практиката на ВКС, според която, когато съществува задължението за извършване на подбор при осъществяването на този подбор следва да бъдат включени и трудоустроените работници.
Въз основа на тези изводи съдът е приел, че искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 115/14.10.2016 г. е основателен. Приети са за основателни и обусловените искове от уважаване на иска за отмяна на уволнението като незаконно – исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ. С оглед доказателствата, събрани по делото, че след уволнението ищцата не е работила по трудово правоотношение искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ е приет за основателен за сумата 2409 лв., обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение от 17.10.2016 г. до 15.03.2017 г.
По правния въпрос:
С решение № 187/07.07.2016 г. по гр.дело № 1332/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл.236 ал.2 ГПК. Възприета е практиката на ВС /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г. и ППВС № 1/1985 г./ и на ВКС /ТР№1/2001г. – т.19, ТР№1/2013г., както и в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, според която мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации, касещи правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Те трябва да са ясни, убедителни и безпротиворечиви, като отразяват решаваща, а не проверяваща дейност, тъй като въззивният съд е втора по ред инстанция по съществото на спора и е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите към решението си. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 20/09.02.2017 г. по гр.дело № 2885/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Цитираното от жалбоподателя решение № 283/14.11.2014 г. по гр.дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о. съдът не обсъжда, тъй като не е приложено към изложението.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС, като е изложил подробни мотиви относно всички въведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Относно довода във въззивната жалба, че при съкращаване на всички щатни бройки за определена длъжност подбор не е необходим съдът е приел, че в случаите, при които по щатното разписание остават длъжности с различно наименование, но с идентични или сходни трудови функции подборът по чл.329,ал.1 КТ е задължителен.
Обсъдени са и оплакванията за неправилност на извода за сходство в трудовите функции, поради разликата в изискванията за заемане на длъжностите. Въззивният съд е приел, че съществуващата разлика в трудовите функции не е съществена, че изискващото се образование е еднакво, че допълнителното изискване за умения за работа с програмен продукт, за което е провеждано обучение, не сочи за същностни различия в естеството на възложената работа. Обсъден е и доводът във въззивната жалба, че при трудоустроени работници, каквато е била ищцата не можело механично да се прилага разпоредбата на чл.329,ал.1 КТ. По този довод са формирани изводи в съответствие с практиката на ВКС, че подбор по чл. 329, ал.1 КТ следва да бъде извършен и в случаите, когато работниците, чиито длъжности се съкращават се ползват от предварителна закрила по чл. 333 КТ, че след извършване на подбора, преди да извърши уволнението работодателят следва да съобрази становището на инспекцията по труда.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 1640 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, изплатено на адв. М. Т..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № I – 61/05.07.2017 г., постановено по в.гр.дело № 749/2017 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11613/11.08.2017 г., подадена от ответника [фирма], [населено място], [улица], чрез адв.К. К..
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Р. С. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1640 лева разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: