О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София 12.02.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4926 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от К. Д. Т., чрез адв. Кр.С. против решение№ 1317/04.04.2013 г. по в.гр.дело № 1013/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3055/23.10.2012 г. по гр.дело № 1031/2012 г. на Районен съд [населено място]. С последното са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от жалбоподателя срещу [фирма] [населено място] за признаване за незаконно уволнението на К. Д. Т. от длъжността „главен счетоводител”, извършено със заповед № 46/14.12.2011 г. и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител”, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на 4 291.20 лв., за заплащане на сумата 170.28 лв. отработено и незаплатено трудово възнаграждение за времето от 06.12.2011 г. до 12.12.2011 г.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1.следва ли съдът да обсъди, анализира и мотивира отхвърлянето на представени по делото писмени доказателства, на която и да е от страните или не е длъжен да мотивира фактическия отказ и мълчаливо да не вземе предвид писмени или друг вид доказателства при постановяване на решението си, 2. допустимо ли е с тълкувателни решения или с друг акт на съдилищата да се променя императивна норма на материален закон, каквато е разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответното по жалбата търговско дружество [фирма] [населено място] в срока по чл.287,ал.1 ГПК в писмен отговор, чрез адв. А. П. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не е изложил ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, вр.чл.330,ал.2,т.6 КТ, чл.190,ал.1,т.1 КТ, чл.193 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ и с пр.осн.чл.128 КТ.
От фактическа страна съдът е приел, че ищецът-касатор К. Т. е работил по трудово правоотношение на длъжността главен счетоводител при [фирма] [населено място] – трудов договор № 5645/ 29.02.2008 г. считано от 01.03.2008 г. Със заповед № 45/17.11.2010 г. трудовото правоотношение е било прекратено, като с влязло в сила на 06.09.2011 година съдебно решение уволнението е признато за незаконно и жалбоподателят е бил възстановен на предишната длъжност.
Прието е, че на 06.12.2011 г. ищецът К. Т. се е явил в предприятието и на същата дата е бил допуснат да изпълнява предишната си работа. Съдът е приел, че след изпратено от ищеца предложение за споразумение от 24.11.2011 г. и подадено от него до ответника заявление от 01.12.2011 г. за желанието му да постъпи на заеманата преди уволнението длъжност, управителят на [фирма], преобразувано към момента на разглеждане на делото в Е. е издал заповед № 58/06.12.2011г., с която е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност-“главен счетоводител”, считано от 06.12.2011г., при същите условия, при които е изпълнявал трудовите си задължения, преди издаване на отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение. Договореното основно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 600 лв. месечно, а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 0,6% за всяка прослужена година.
Прието е, че със заповед № 46/14.12.2011 г., връчена на ищеца на 15.12.2011 г. извън предприятието-на улицата, оформена при условията на отказ с подписите на трима свидетели, е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта.
Въззивният съд е приел, че с нотариална покана рег.№ 2055 от 22.12.2011 г. ответникът поканил ищеца да се яви в кантората на нотариуса на 29.12.2011 г., за да получи трудовата си книжка. Тази нотариална покана е върната с отбелязване на обратната разписка, че пратката не е потърсена от получателя. С писмо от 07.05.2012г. ответникът е уведомил ищеца, че във връзка с прекратеното трудово правоотношение както трудовата му книжка, така и съпътстващите я документи са изготвени още през м.декември 2011 г. и е поканил ищеца да се яви в офиса на дружеството в работен ден и в границите на работното време, за да си ги получи. Прието е, че на 18.05.2012 г. ищецът лично е получил от ответника трудовата си книжка и образци УП 2 и УП 3. С писмо – уведомление № 3 от 23.05.2012г., получено от ответника на 31.05.2012 г., ищецът е върнал трудовата си книжка, поради несъгласие с начина по който е оформена. Със същото писмо е поискал трудовата му книжка, след коригирането на вписания трудов и осигурителен стаж, да му бъде изпратена по пощата. С писмо от 06.06.2012 г. ответникът поканил ищеца да получи повторно трудовата си книжка, като се яви в предприятието в удобно за него време в рамките на работния ден.
Със заповед № 46 от 14.12.2011 г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Уволнението е от заеманата длъжност „главен счетоводител“.
По възражението на ответника по иска за погасяване по давност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ съдът е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта за дисциплинарно наказание е била връчена лично на ищеца на 15.12.2011 г. при отказ, оформен в присъствието на двама свидетели.
Според въззивния съд от начина на оформянето на отказа и от събраните гласни доказателства не се налага категоричния извод, че волеизявлението на работодателя за уволнение е достигнало до ищеца. За да направи извода съдът е взел предвид отбелязването в самата заповед от връчителя Е. М., че той е срещнал случайно ищеца на [улица]в [населено място] и му казал, че „управителя е възложил да му връчи подписана от него заповед, която му представител”. От това отбелязване в заповедта съдът е приел, че не може да се направи извод за това, че ищеца при връчването й, макар и да е отказал да я подпише е бил запознат от страна на връчителя със съдържанието на заповедта или пък да му е обяснено, че е дисциплинарно уволнен по силата на същата. Прието е, че от показанията на разпитаните свидетели не се установява релевантния факт на узнаване съдържанието на заповедта. Приел е, че няма данни, при връчването на 15.12.2011 г., осъществено при това на улица в [населено място] ищеца да се е запознал със съдържанието на заповедта, съответно да му е обяснено, че е дисциплинарно уволнен и основанието за това. Прието е, че свидетелите подписали се като такива на отказа в заповедта, нямат никаква представителна власт относно работодателя пред трети лица включително и пред ищеца, за да връчват, съответно за да са свидетели на връчването на заповеди за уволнение. Прието е, че ако работника не може да бъде открит, за да му бъде връчена заповедта, следва заповедта да се изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка, като за дата на връчване се счита деня на получаване, отбелязан на обратната разписка. Според въззивния съд данни за такова връчване по делото липсват, като и такива не са твърдяни от страните. Прието е, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца К. Т. е връчена редовно на 18.05.2012 г., когато му е връчена трудовата книжка, за което обстоятелство според съда има безспорни данни по делото. Прието е, че на 18.05.2012 г. трудовата книжка лично и редовно е връчена на ищеца, че това е установено от представеното, прието и неоспорено от страните по делото писмено доказателство – отказ от 17.07.2012 г. на Инспекция по труда Б., в мотивите на който изрично е посочено и констатирано, че ищеца е получил трудовата си книжка на 18.05.2012 г. Съдът е приел, че този факт на връчване се установява и от подписа положен от ищеца в дневника за водене на трудови книжки. Връчването на трудовата книжка на тази дата според съда е установено и от писменото доказателство, обозначено от ищеца като уведомление № 3/л.20 от първоинстанционното дело/ в което ищецът е посочил, че във връзка с писмо от 07.05.2012 г. и отправена в същото покана до него да се яви в дружеството, той лично срещу подпис е получил трудовата си книжка и два бр. УП-2 и УП-3. С това уведомление от 23.05.2012г. ищеца е върнал отново трудовата си книжка на дружеството ответник, поради вписани неверни данни в същата относно трудовия му и осигурителен стаж. Прието е, че по делото липсват данни за друго редовно връчване на трудовата книжка и поради това съдът е направил извода, че връчването е извършено на 18.05.2012 г. За да направи изводите си съдът се е позовал и на практика на ВКС – решение по гр.дело № 507/2009 г. на III г.о. на ВКС по чл.290 ГПК, с което по съществото на спора е прието, че дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195, ал.3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено. С оглед на това разрешение въззивният съд е приел, че деня на узнаване на същественото съдържание на заповедта за уволнение – изразената воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено е станало на 18.05.2012 г., когато е връчена трудовата книжка на ищеца.
Въззивният съд е приел, че процесната заповед, с която е наложено на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказание е съобразена с разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ, тъй като е издадена в писмена форма, посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Спазена е и процедурата по вземане на писмени обяснения от служителя. Възоснова на приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели съдът е направил извод за наличие на дисциплинарното нарушение, извършено от ищеца и посочено в атакуваната заповед. Прието е за установено, че нарушенията на трудовата дисциплина на ищеца са установени за периода 06.12.2011 г. – 12.12.2012 г. въз основа на докладни и протоколи, че работодателят е узнал за тях към момента на установяването им, че заповедта е издадена в срока по чл.194,ал.1 КТ на 14.12.2011 г. Прието е, че на 18.05.2012 г. е връчена трудовата книжка на ищеца и че най-късно на тази дата той е бил уведомен за прекратяването на трудовото му правоотношение, както и за правното основание на което това е направено. Според съда срокът за предявяване на исковете според чл.358,ал.1,т.2 КТ е двумесечен и пресметнат от 18.05.2012 г. изтича на 18.07.2012 г. Исковата молба е подадена след изтичане на двумесечния срок на 23.07.2012 г. Прието е, че с изтичане на давностния срок по чл.358,ал.1,т.2 КТ ищецът е изгубил правото да претендира съдебна защита срещу незаконно уволнение поради което съдът не е разгледал изложените основания за незаконосъобразност и произнасянето по същество.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод неоснователност на исковата претенция с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, както и на претенцията с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ.
По предявения иск с пр.осн.чл.128 КТ съдът е приел, че същият е неоснователен и е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Прието е, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника в периода от 06.12.2011 г. до 12.12.2011 г. и че е установено обстоятелството, че през този период не е полагал труд. С оглед на това съдът е приел, че искът е неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос – следва ли съдът да обсъди, анализира и мотивира отхвърлянето на представени по делото писмени доказателства, на която и да е от страните или не е длъжен да мотивира фактическия отказ и мълчаливо да не вземе предвид писмени или друг вид доказателства при постановяване на решението си. Според тълкуването в т.4-та от т.р. № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос от жалбоподателя касае приложение на разпоредбите на чл. 235,ал.2 ГПК, които са ясни, пълни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението на текста е формирана трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за настъпили промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос. Същият касае приложението на разпоредбите на чл.195,ал.1 КТ. Тези норми са ясни и пълни и не се налага тяхното тълкуване. Освен това по приложението им е установена трайна съдебна практика. В случая не са налице данни за промени в законодателството или обществените условия от такова естество, което да налага осъвременяване на тълкуването на чл.195,ал.1 КТ, съответно създаване на нова съдебна практика.
Доводите на жалбоподателя в изложението относно извършено от съда процесуално нарушение по чл.236,ал.2 ГПК, като не е обсъдил и не е мотивирал отхвърлянето на представени доказателства, които изключва от анализ и оценка, че въззивният съд неправилно и противозаконно приел, че получаването на трудовата книжка от ищеца – жалбоподател на 18.05.2012 г. е момента от който тече преклузивния срок по чл.358,ал.1,т.2 КТ, че решението е в противоречие с материалния закон – чл.195,ал.1 КТ, че едва след изчерпване на указаните в разпоредбата на чл.195,ал.3 КТ начини за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е допустимо да се приеме за валидно и друго усилие на работодателя за уведомяване касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. ВКС извършва проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В производството по чл.288 ГПК съдът само преценява дали материалноправният или процесуалноправен въпрос е от значение за изхода да делото, за формиране на решаващата воля на съда. Дали обжалваното решение е правилно, съответно дали изводите на съда са законосъобразни съдът преценява след като се допусне касационно обжалване. В настоящият случай не се установяват сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Като съобразява изложените съображения съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, формулирани от жалбоподателя К. Д. Т..
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1317/04.04.2013 г. по в.гр.дело № 1013/2012 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1377/10.05.2013 г. подадена от ищеца К. Д. Т. от [населено място], [улица], чрез адв.Кр.С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: