О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София, 14.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3330/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от Д. Н. Д. , приподписана от адв. Л.П. против въззивно решение № 172/26.04.2016 г. по гр.д.№ 192/2016 г. по описа на Великотърновски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 5/28.01.2016 г. по гр.д.№ 1563/2015 г. по описа на Горнооряховски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Н. Д. против О. у. „И. В.“ – Г. О., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по процесуално правния въпрос – Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК,длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение ,като се позовава на т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. на ВКС,ОСГК, решение № 123/2014г.,Іг.о. на ВКС,решение № 94/2014 г.ІV г.о. на ВКС,решение № 283/2014г.ІV г.о. на ВКС и решение № 72/2016 г.ІІІ г.о на ВКС.Сочи бланкетно и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по материалноправните въпроси: 1. Р. на МОН явява ли се работодател на директора на училището; 2. Подписът на министъра на просветата като страна по колективното трудово договаряне разпростира ли действието на К. върху училището – ответник ; 3. К. на народната просвета, приложен по делото, има ли действие по отношение на ответника ; и 4. Представлява ли представеното по делото щатно разписание от 15.09.2015 г., без последния лист от него, в непълен вариант, доказателство за извършено реално съкращаване на ищеца.Позовава се на две решения – на РС – Свищов и СГС.
Ответната страна – ОУ”И. В.”-Г. О., чрез пълномощника си адв.Д.Ц., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.276 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд ,след съвкупна преценка на доказателствата по делото и оплакванията във въззивната жалба на Д. е приел, че е взето решение за съкращаване на щата от компетентния за това орган в училището; извършено е реално съкращаване на щата, тоест премахната е трудовата функция на съкратения служител, а не е сменено наименованието на длъжността. Констатирано е, че новото щатно разписание, в което въпросната длъжност е съкратена е утвърдено и е влязло в сила преди датата на предизвестието, като горепосочените условия са налице преди да е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тоест преди връчването на заповедта е спазена необходимостта да има решение за съкращаване на щата и съответната длъжност е отпаднала с новото щатно разписание, в което тя не фигурира, като това е сторено дори преди връчване на предизвестието; няма осъществено право на подбор, тъй като в случая не са налице предпоставките за това, а именно: да има и друг служител на тази или на друга подобна по функции длъжност. Въз основа изложеното съдът е стигнал до извод, че работодателят е изпълнил задължението си да установи дали въпросният работник/служител не се ползва със защита при уволнение по чл. 333 КТ. Съгласно тази разпоредба, на основание съкращаване на щата, работодателят може да уволни служителите само след предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Прието е също така, че в заповедта е спазено изискването да се цитира не само чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а и с думи да се посочи като основание съкращаването в щата, т.к. в съответната точка е предвидено и друго основание – закриване част от предприятието, а работодателят е задължен да посочи конкретното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въззивният съд е споделил извода на ГРС,че не е налице и фиктивно съкращаване на щата,тъй като при работодателя не е открита друга аналогична по трудови функции длъжност,както и въобще не са откривани други длъжности,поради което е налице реално съкращаване на щата,а решението на работодателя по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол.
С оглед гореизложеното въззивният съд е приел,че изводите на първоинстанционния съд са правилни и на основание чл.272 от ГПК в съответствие с правилността и потвърждаването на обжалваното съдебно решение е препратила и към мотивите на първоинстанционния съд.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос – Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение . Въззивният съдебен акт не противоречи на представеното решение № 72/13.04.2016 г. по гр.д.№ 3582/2015 г. на ВКС, III г.о.,в което е цитирана и другата задължителна съдебна практика,на която се позовава касатора,тъй като освен препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция е изложила и свои мотиви относно законосъобразността на уволнението и предвид съвпадението на мотивите му с тези на първоинстанционния съд се е позовал на разпоредбата на чл.272 ГПК,т.е.въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика на ВКС. Освен това касаторът не е посочил в изложението си в какво се състои твърдяното противоречие с константната практика на ВКС.
По поставените четири материалноправни въпроса обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал значението на поставените въпроси за точното приложение на закона и за развитие на правото – аргумент от т.4 на ТР от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Липсват данни представените решение № 73/25.05.2016 г. по гр.д.№ 137/2016 г. на Свищовски районен съд и решение № 4057/16.05.2016 г. по гр.д.№ 2518/2016 г. на СГС да са влезли в законна сила.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати действително направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 172/26.04.2016 г. по гр.д.№ 192/2016 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], обл.В. Т., [улица], вх.А да заплати на О. У. „И. В.“ – [населено място], обл.В. Т., [улица],представлявано от директора И. Г. М. разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: