О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София 23.05.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4944 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. Х. Х., чрез адв.Д.Д. срещу решение № 352/01.09.2016 г. по в.гр.дело № 567/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 519/05.07.2016 г. по гр.дело № 3217/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 5 905.46 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода от 01.09.2015 г. до 01.03.2016 г.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението е формулиран правния въпрос: дали извършените четири транзакции – на 22.06.2015 г. „внасяне на сумата 499 305 лв. и”теглене” на същата сума, на 26.06.2015 г. „внасяне на сумата 223 040 лв. и „теглене” на същата сума, без реално да са внасяни и теглени пари в брой, извършени чрез основна счетоводно-информационна система „М./M./ на Банката ответник посредством парола на прекия ръководител на ищеца като „оторизиран служител” и ръководител обслужване на клиенти/Р./ след потвърждаване/оверрайд/ от същото лице – т.е. от друг субект, на които ищецът е станал свидетел могат да ангажират неговата дисциплинарна отговорност, в какво се състои тя и дали деянието може да бъде квалифицирано като тежко, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] , чрез адв.В. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно уволнението на В. Х. Х. със заповед № 2854/31.08.2015 г., издадена на осн.чл.330,ал.2,т.6 КТ, вр.чл.190,ал.1,т.7, чл.188, т.3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението”специалист обслужване на клиенти с касова насоченост” и за присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за сумата 5 905.46 лв.
От фактическа страна е прието за установено от представените копия на трудов договор и от заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение, че В. Х. е работил по трудово правоотношение с [фирма] до 31.08.2015г. на длъжността“специалист обслужване на клиенти с касова насоченост“ с място на работа офис П.. Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 2854/31.08.2015г. на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190,ал.1, т.7, чл.188, т.3 КТ и при спазване изискванията на чл.189, чл.193, ал.1, чл.194 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено със Заповед № 7/31.08.2015г., в която е прието, че В. Х. е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.3 и т.10 от КТ , което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение по чл.190, ал.1,т.7 от КТ. В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е прието,че на 22.06.2015г. работникът е осчетоводил една след друга следните касови операции по сметка на [фирма]: внасяне на сума в размер на 499 305 лв. от [фирма] , представлявано от Д. Р. по сметка на [фирма] / вносна бележка №7/22.06.2015г час 9:16:50/ без реално да има представени пари в брой от клиента за извършване на операцията и без ищеца да е преброил банкнотите на каса и без да е описал паричните средства по купюри. Теглене на същата сума от посочената сметка, без да е представена каквато и да е сума на клиента и без ищеца да е преброил банкноти на каса и да е описал парични средства по купюри. Посочените фиктивни операции са оформени документално и осчетоводени с транзакции съответно с вносна бележка №7/22.06.2015г с час 9:16:50 часа и касово теглене №9/22.06.2015г, с час 09:28:20 часа от ищеца В. Х. в нарушение на ПК 09.02 Касови операции, ИК 09.02.01 и Инструкцията за касова дейност на РББГ и НР 25.00.06 Наръчник за осъществяване на основни дейности и функции на служителите в офисите на РББГ ангажирани с касовата дейност.
Съдът е посочил, че според мотивите в заповедта на 26.06.2015г. ищецът е осчетоводил следните касови операции по сметка на [фирма] : внасяне на сума в размер на 223 040 лв. от [фирма] по сметка на [фирма], без реално да има представени пари в брой от клиента за извършване на операцията, без да е преброил банкноти на каса и да е описал паричните средства по купюри. Теглене на същата тази сума от [фирма] от посочената по-горе сметка без да е представена реално каквато и да е сума на клиента и без да е преброил банкноти на каса, и да е описал паричните средства по купюри. Посочените фиктивни операции са оформени документално и осчетоводени с транзакции съответно с вносна бележка №40/26.06.2015г с час 11:10:47 и касово теглене № 42/26.06.2015г с час 11:16:21 часа.
Съдът е посочил, че по делото са представени копия от писмените обяснения на В. Х. от 17.07., 18.08. и 31.08.2015г., както и от писмените обяснения на К. К., негов пряк ръководител.
Въз основа на представената длъжностна характеристика за длъжността „специалист обслужване на клиенти с касова насоченост“ е прието, че в същата изрично е вписано задължението да спазва правилата за работа /процедури, инструкции, други вътрешно-номативни документи и текущи указания/, регламентиращи работните процеси, както и законовите изисквания имащи отношения към тях, като са описани и специфичните изисквания, свързани с касовото обслужване на клиенти.
Съдът е приел за установено от показанията на разпитаните свидетели Д. Р. и И. З., че последните са поискали извършването на процесните две касови операции, като свидетелите потвърдили извършването им без да са носили пари в брой в банката, както и че освен касиерът е присъствала и една жена.
От правна страна е прието за безспорно и установено от приложените копия на обяснения на работника, че работодателят е изисквал писмени обяснения от В. Х. по повод посочените в уволнителната заповед нарушения, че е налице спазване на процедурата по чл.193 от КТ. Съдът е посочил, че е спазен и преклузавният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194 от КТ – два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, което е установено от доклада на дицсиплинарната комисия до работодателя – УС на банката.
Относно направеното възражение от ищеца, че са издадени две различни заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото му правоотношение съдът е приел, че не е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания по чл.195, ал.1 от КТ. Прието е също, че цитираната норма регламентира дисциплинарното производство досежно формата на заповедта, с която се налага наказание, че законодателят е въвел като императивни изисквания тази заповед да има определена форма и съдържание – мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Въззивният съд е посочил, че съобразно теорията и съдебната практика налагането на дисциплинарно наказание и прекратяването на трудовото правоотношение могат да бъдат материализирани в един документ, издаден от работодателя, че няма пречка и работодателят с една заповед да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ и с втора да прекрати трудовото правоотношение. Според съда проблем при тълкуване на волята на работодателя би възникнал ако едната заповед липсва или двете се разминават темпорално или в своето съдържание, че в настоящия случай това не е така и не е налице нарушаване на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ. Формиран е извод, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и не са налице формални основания за отмяна на уволнението без същото да бъде разглеждано по същество.
Прието е за установено от събраните гласни доказателства, от писмените обяснения, събирани от работодателя, че на посочените в заповедта дати – 22 и 26.06.2015г. ищецът е извършил описаните в дисциплинарната заповед касови операции без в действителност клиентите да са носили пари в брой. Прието е също, че извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като съгласно задълженията по длъжностна характеристика, работникът следва да спазва вътрешните нормативни актове – правила и наредби за извършване на касова дейност, в които изрично и детайлно е регламентирано какви действия следва да предприеме при извършване на касова дейност, сред които са и да приеме сумата в брой, да я преброи, да направи опис на внесената сума по купюри и да извърши съответните вписвания в посочените програмни продукти. Изведен е извод, че извършеното съставлява неизпълнение на възложена работа, по смисъла на чл.187, т.3 от КТ, както и неизпълнение на други трудови задължения, по смисъла на чл.187, т.10 от КТ, като „специалист обслужване на клиенти с касова насоченост“, чийто дейности са регламентирани във вътрешните номативни актове –Правила за касови операции, Инструкция за касовата дейност, Наръчник за осъществяване на основни дейности и функции на служителите в офисите на РББГ, ангажирани с касовата дейност. Съдът е приел, че работодателят е посочил конкретно и детайлно нарушените разпоредби, с което е уведомил работника относно неизпълнението на кои негови трудови задължения, съставляват дисциплинарно нарушение. Формирал е извод, че извършеното съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, като при определяне на вида му следва да се съобрази нормата на чл. 189 от КТ – да се прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника.
Прието е, че в случая работодателят е наложил най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, на осн. чл.190, ал.1, т.7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Прието е също, че се касае за извършване на банкови операции на значителна стойност, няколко стотици хиляди лева, без да са били представени суми в брой, при отразени именно касови плащания, както и поради това, че извършеното не е еднократно. С оглед на това е изведен извод, че нарушението на трудовата дисциплина може да се квалифицира като тежко. Приел е, че работодателят, който разполага с дисциплинарната власт не е обвързан със становището на комисията, създадена да установи обстоятелствата по случая, тъй като тя няма дисциплинарни правомощия. Прието е, че е без значение и факта, навеждан от ищеца, че банката не била ощетена, тъй като събрала комисионни, тъй като основанието за уволнение не е нанасяне на някакви материални щети за работодателя. Според въззивния съд без е значение и дали работодателят е наложил дисциплинарни наказания на други работници или служители по повод неизпълнението на техни задължения, свързани със същия случай, тъй като дисциплинарната отговорност е лична. С оглед на тези съображения е обоснован извод, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на основание дисциплинарно уволнение е законосъобразна, а предявеният иск за отмяната й е неоснователен следва да се отхвърли.
Съдът е приел, че с оглед неоснователността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му са неоснователни и акцесорните искове за възстановяване на длъжността, заеманата преди уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са отхвърлени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя В. Х. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос в изложението, тъй като въпросът не е правен. Отговорът на въпроса е обусловен от преценка на събраните по делото доказателства, поради което същият касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт съдът извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В настоящият случай, както се посочи поставения въпрос от жалбоподателя не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а е по правилността на решението и следва да се преценява, ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Същите съображения се отнасят и за останалите доводи в изложението. Те са по правилността на обжалваното решение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя В. Х., чрез адв.Д.Д..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 352/01.09.2016 г., постановено по в.гр.дело № 567/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 9363/10.10.2016 г., подадена от ищеца В. Х. Х., [населено място], [улица],, вх.Б, ет.1,ап.27, чрез адв. Д.Д..
Осъжда В. Х. Х., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ет.1,ап.27 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица] сумата 500 лв. разноски за производството по чл.288 ГПК пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: