О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532 а
София, 19.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4049/2018 год.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Б., подадена чрез адв. Б. Т., против определение № 16681/31.07.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 7433/2018 г., с което е потвърдено определение № 394487/25.04.2018 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 67479/2017 г., с което е върната исковата му молба.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Приложено е „изложение към жалбата“, с което касаторът е изпълнил дадени указания от администриращия съд.
За да се постанови атакуваното определение, Софийски градски съд е взел предвид, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. Д. Б. против Н. И. И.,с която се иска да се обяви за окончателен договор за покупко-продажба на МПС /мотоциклет/, сключен в устна форма и да се признае, че ответникът е собственик на мотоциклета. С разпореждания от 25.10.2017 г., 15.12.2017 г. и 06.03.2018 г. Софийски районен съд е дал указания на ищеца, включително да уточни петитума на исковата молба. Въпреки наведените доводи и съображения СРС е счел, че предявените искове са недопустими и върнал исковата молба. Въззивният съд е потвърдил този извод. Изрично е посочено, че предявените установителни искове са за установяване на факти и с оглед императивната разпоредба на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК са недопустими. Съдът е анализирал всички твърдения и искания на ищеца, включително и заявеното в молба от 26.03.2018 г., и е посочил, че по отношение на искането за обявяване на предварителен устен договор за окончателен липсва правен интерес, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 144, ал. 2 ЗДвП такъв предварителен договор за продажба на мотоциклет е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1 ЗЗД и липсва правен интерес от обявяването на нищожен договор за окончателен.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като частната жалба е процесуално недопустима.
По силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване. От разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК следва, че това са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – стойността на договора,а когато има за предмет вещни права – стойността на вещта. В изпълнение на дадени указания за представяне на застрахователната оценка, ищецът е приложил удостоверение от застраховател, от което е видно, че застрахователната сума на процесния мотор е 500 лв.,респективно цената на всеки от предявените искове е 500 лв. Тази сума,като цена на иска обосновава извода,че е налице изключението на чл.280, ал.3,т.1 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.Константна е практиката,че цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
Съобразно изложеното частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба,подадена от М. Д. Б. срещу определение № 16681/ 31.07.2018 г. по ч.гр.д. № 7433/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 4049/2018г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: