О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София 27.03.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1766/2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 във вр.ал.1,т.2 и чл.95,ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Н. А. против определение № 302/ 14.02.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 76/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за предоставяне на правна помощ,изразяваща се в процесуално представителство по делото. Излага оплаквания за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение по чл.95,ал.2 ГПК.Иска отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъде уважено искането му за предоставяне на правна помощ,поради отказването му от назначения му особен представител – адв.Г. П. – АК – С. З..
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да откаже предоставянето на правна помощ за процесуално представителство и съответно да остави без разглеждане молбата на Н. А.,като недопустима,въззивният съд е взел предвид,че заявеното в нея искане вече е удовлетворено с определение,постановено от Старозагорски окръжен съд на 25.04.2013 год. по гр.д.№ 51/2013 год. и е назначен особен представител на жалбоподателя – ищец.Освен това не е предвидена процесуална възможност молителя да се „откаже”от назначения му процесуален представител.
Определението е правилно. В разпоредбата на чл.23,ал.2 ЗПрП е посочено, че за предоставянето на правна помощ е необходимо кумулативно да са налице две условия – невъзможност на лицето да осигури адвокатска защита, защото не разполага със средства за заплащане на хонорар на адвоката и желанието му да има такъв и второто условие интересите на правосъдието да изискват това,т.е.тези две групи обстоятелства подлежат на преценка. Разпоредбата на чл.24,т.2 ЗПрП предоставя възможност на органа, който ръководи процесуалните действия, да прецени целесъобразността на поисканата правна помощ. В конкретния случай е осъществена именно такава преценка и е посочено, че искането вече е удовлетворено от първоинстанционния съд,след извършена преценка за наличието на обстоятелства за предоставяне на правна помощ, които са надлежно документирани с оглед изискването на чл.23,ал.4 ЗПрП,като е съобразена и липсата на процесуална възможност за отказ от назначен процесуален представител.
Като е съобразил изложеното,въззивният съд е постановил законосъобразно определение,което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 302/ 14.02.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 76/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: