ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 460
София, 03.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3310/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№4976/28.4.2015 г., подадена от адв. К. К. – процесуален представител на Х. И. К. от [населено място], против определение №423/15.4.2015 г. по гр.д.№6745/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба от Х. И. К. срещу решение №1179/29.7.2014 г. по гр.д.№1396/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частите относно предявените искове за 98 лева – неполучени кафе, захар, газирана вода и плодови сокове, е 33 лева – обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД; за 1220 лева – неполучена безплатна храна и вода и 495 лева – обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., е приел, че по посочените искове е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав ІІІ г.о. на ВКС е неправилно, тъй като е налице неизпълнение от страна на работодателя по чл.59 КТ по К., и се касае до един иск. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] – В., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела. В случая заявените цени на всеки от исковете, предмет на обжалване, е под 5000 лева.
Поради това частната касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, направеното изрично искане и представен списък по чл.80 ГПК, частния жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №423/15.4.2015 г. по гр.д.№6745/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба от Х. И. К. срещу решение №1179/29.7.2014 г. по гр.д.№1396/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частите относно предявените искове за 98 лева – неполучени кафе, захар, газирана вода и плодови сокове, е 33 лева – обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД; за 1220 лева – неполучена безплатна храна и вода и 495 лева – обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. И. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк]блок 31, вх.1, ет.8, ап.43, да заплати на [фирма] – [населено място], бул.”+П.” №1, деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
Делото да се върне на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: