1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1196
София, 21.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2428/2017 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Н. Д., подадена чрез адв. Л. М., против решение № 15/06.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 372/2016 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 1165/29.06.2015 г., постановено по гр. д № 3581/2013 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против П. С. К. и П. Б. П. искове да бъдат осъдени да му заплатят солидарно обезщетения, както следва: в размер на 20 000 лв., претендирани частично от общо 31 647 лв., представляващи стойността на унищожени на 21.09.2012 г. 10 549 броя овощни дървета, в резултат на осъщественото от тях неправомерно разораване на земеделска земя с площ от 2328 кв. м., представляваща части от имоти с №№ .., .., …, …, …., …, находящи се в масив 31, в землището на [населено място]; в размер на 5 250,00 лв., претендирани частично от общо 17 200,00 лв., представляващи ползата, от която ищецът е бил лишен в резултат на увреждането, а именно да реализира печалба от добива на 57 кг масло от мащерка, засята на площ от около 3500 кв.м., попадаща върху части от имоти с №№ …, …, …, …, …, …, …, …, …, находящи се в масив 31, в землището на [населено място]; в размер на 750,00 лв., представляващи ползата, от която ищецът е бил лишен – да реализира печалба от добива на 3 кг масло от босилек, засято на площ от около 450 кв.м., попадаща върху части от имоти с №№ …, …, …, находящи се в масив 31, в землището на [населено място]. В тежест на ищеца са възложени сторените в производството разноски.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържат се доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила при анализа на събраните по делото доказателства и необоснованост на изводите. Иска се отмяна на атакуваното решение.
Касаторът, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./. за допускане на касационно обжалване във връзка със следните формулирани въпроси: 1. „Годно доказателствено средство ли е прието по делото заключение на вещо лице, за изготвянето на което вещото лице е ползвало и възпроизвело данни, възприети от него преди датата на завеждане на делото“; 2. „След като съдът не е разпределил в тежест на страна по делото доказването на определени факти, може ли непровеждането на пълно и главно доказване на тези факти да бъде основание съдът да отхвърли предявен иск“; 3. „Представлява ли годно доказателство документ, доказващ правно основание за ползване на земеделски имот, приет по делото като част от административна преписка, представена от административен орган – трето за спора лице, който документ е представен на административния орган от една от страните по делото и същият го е ценил като доказателство в производството по издаване на административен акт“ ; 4.„Представлява ли годно доказателство за установяване на площ геодезическо заснемане, извършено по възлагане на една от страните в процеса, което е прието като доказателство по делото, не е оспорено от нито една от другите страни и уточняването на исковата молба е ставало въз основа на данни, извлечени от него; 5. „Годно доказателство за установяване съществуването, местонахождението и площта на насаждение ли е протокол от проверка на място, съставен от Регионален технически инспекторат при Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ и констатациите в него обвързващи ли са съд, пред който този протокол е представен“.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касация – П. С. К. и П. Б. П..
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Касационната жалба е подадена нa 14.03.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
С решение № 209/16.06.2016 г., постановено по гр. д. № 1352/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., е отменено постановеното предходно въззивно решение № 238/18.12.2015 г. по възз. гр. д. 573/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да бъде прието като доказателство представеното съдебно решение № 212/14.04.2015 г., постановено по гр. д. № 804/2013г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, и същото да бъде обсъдено.
За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция решение, въззивният съд е приел от фактическа страна съгласно показанията на свидетеля Б., че през 2009 г. ищецът е създал разсадник с площ около 20 дка в землището на [населено място], местност „Глогинки“ и че около него имало засети мащерка и босилек, но от същите не можело да се установи дали разсадникът е разположен именно върху имотите, описани в исковата молба, какъв е размерът на заетата с площ мащерка и босилек, както и дали площта с босилек е била разорана от ответника К.. Счетено е за установено, видно от приложение 1 към представеното съдебно решение № 212/14.04.2015г., постановено по т. д. № 804/2013г., по описа на ОС-Пловдив, че по силата на договор от 22.01.2007 г. ищецът се легитимира като наемател на имот с №… и площ 1.025 дка, имот с № … и площ 0.800 дка и имот с № … и площ 1000 дка. Констатирано е, че по отношение на останалите описани в исковата молба имоти, за които се твърди, че са били разорани, не са представени доказателства, установяващи правното основание на ищеца да ги ползва. След анализ на свидетелките показания, въззивният съд е заключил, че на 21.09.2012 г. ответникът К. е разорал определени земеделски площи, върху част от които е имало засадени фиданки, но площите не могат да бъдат индивидуализирани, респективно не може да се извърши преценка дали именно тези, по отношение на които ищецът се легитимира като ползвател на облигационно основание, са разкопани или не. Изложеното е валидно и спрямо площите, засети с мащерка и босилек. Обосновал е, че е недопустимо позоваването на информация, събрана извън и не за целите на съдебното производство, каквато се съдържа в изслушаната по делото агро-техническа експертиза, изготвена от вещото лице, извършило оглед на процесните имоти във връзка с изготвянето на частна експертиза, предхождаща съдебния процес. При тези съждения съдът е формирал решаващите се изводи, че в процеса не се установява, при условията на пълно и главно доказване, ищецът да е създал разсадник и да е засял мащерка и босилек върху описаните имоти, находящи се в масив 31, в землището на [населено място]; част от тях са разорани от ответниците, в резултат на което да са унищожени 10 549 броя овощни дръвчета, насаждения от мащерка, които биха дали добив от 57 кг за период от 4 години, и насаждения от босилек, които да дадат добив от 3 кг. масло.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материално-правният или процесуално-правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Формулираните от касатора въпроси не представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия от тях, макар и непрецизно формулиран, има произнасяне на въззивния съд, но той не е обусловил решаващата му воля, тъй като заключението на вещото лице не е прието по делото именно поради съмнения в безпристрастността на вещото лице, изготвило частната експертиза, ангажирана от ищеца, и в този смисъл то не може да бъде ценено като доказателство. Вторият въпрос е неотносим. От една страна, по него липсва произнасяне, а от друга, първоинстанционният съд в изготвения доклад, по реда на чл. 146 ГПК, е указал на ищеца, че следва да установи елементите на непозволеното увреждане, а обосновани оплаквания за непълнота на същия не са заявени във въззивната жалба, за да възникне задължение за въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота или неточност на изготвения доклад. Формулираните трети, четвърти и пети въпрос също са неотносими, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях – сочените доказателства не са били предмет на обсъждане, още повече, че представеното геодезическо заснемане не е прието като доказателство по делото, поради това че не е допуснато и събрано по реда на ГПК.
Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. За пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че бланкетното посочване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно, за да обуслови допускане на касационна проверка в случай на годно общо основание, а касаторът следва да изложи аргументирани съображения защо счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15/06.02.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 372/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: