О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 09.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело7170/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Касационното производство е образувано по касационна жалба, вх.№29271/22.10.2014 г., подадена от Й. Г. К. от [населено място], област П., приподписана от адв. И. П., против въззивно решение №1626/23.9.2014 г. по гр.д.№2406/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х-ти състав, с което е отменено изцяло решение №2338/04.8.2014 г. по гр.д.№18806/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд, І-ви граждански състав, с което за уважени предявените от Й. Г. К. от [населено място], област П., против [община], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ, и посочените искове са отхвърлени.
Въззивната инстанция е приела, че уволнението на ищцата е законно, тъй като новата длъжност е с по-голям предмет и повече трудови задължения и функции, предвижда се заемането й по служебно правоотношение, като служителят трябва да е с висше образование – бакалавър, каквото образование ищцата няма, като по делото не се спори тя да е със средно образование. Прието е също така, че след като длъжността вече не съществува – към момента на възстановяване на работа на служителя, то е налице основание за неговото уволнение и това основание е именно соченото такова от работодателя – “съкращаване в щата”.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице материалноправен въпрос, а именно: “За наличието на идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни ?”. Сочи се практика но чл.290 ГПК – решение №168/10.6.2014 г. по гр.д.№5342/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
Поставя се и друг материалноправен въпрос, за разграничението между основанията по чл.325, ал.1, т.12 КТ и чл.328, ал.1, т.2 КТ като се сочи също практика по чл.290 ГПК на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [община], област П., посредством процесуалния си представител – адв. Е. С. – К., е депозирал отговор по смисъла та чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касационната жалба намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по първия от поставените въпроси тъй като въпросът е от значение за постановения резултат по спора.
По втория от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като този въпрос не е решаващ за изхода спора.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1626/23.9.2014 г. по гр.д.№2406/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х-ти състав.
Насрочва делото за 06.4.2015 г. от 10.00 часа, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289, изречение първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: