О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. София 20.01.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5191 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Б. Д., чрез адв. В. Т. срещу решение № 3795/01.06.2015 г. по гр.дело № 13322/2014 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено решение от 15.05.2014 г. по гр.дело № 46026/2013 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3,пр.2 ЗОДОВ над сумата 4000 лв. до 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2012 г. и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от касатора против Прокуратура на РБългария с пр.осн.чрл.2,ал.1,т.3,пр.2 ЗОДОВ за сумата над 4000 лв. до 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 07.04.2012 г. до окончателното изплащане и е потвърдено същото решение в отхвърлената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3,пр.2 ЗОДОВ над 6000 лв. до сумата 20000 лв.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите както следва:1.как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. когато въззивният съд отменя първоинстанционното решение, поради допуснати пороци на съдебният акт и постановява решение по съществото на гражданскоправния спор трябва ли да изготви собствени мотиви, отразяващи както проверяващата му дейност, така и собствените му изводи по съществото на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение на Софийски апелативен съд, определение на състав на ВКС, постановено по чл.288 ГПК и решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответника по касационната жалба Прокуратура на РБългария не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване решение и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от жалбоподателя-ищец в размер на 20 000 лв., последица от увреждане, което е причинено от органите на Прокуратурата, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.325,ал.2,вр.ал.1 НК, за което е признат за невиновен и е оправдан с влязла в сила присъда, както и, че е бил задържан за срок от 72 часа.
Решението на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 4000 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2012 г. до окончателното изплащане не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Преценени са за правилни фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2 ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ. Посочил е, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, Прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Според въззивния съд в случая са осъществени всички кумулативно дадени елементи от фактическия състав на този квалифициран деликт – незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 325,ал.2,вр.ал.1 НК, образуваното наказателно производство и оправдаване на лицето с влязла в сила на 07.04.2012 г. присъда, неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, неудобство, стрес, чувство на накърнена чест и достойнство и причинно – следствена връзка между претърпяните неимуществени вреди и незаконното обвинение в престъпление. Направил е извода, че ищеца е субект на претендираното субективно материално право, поради което ответникът му дължи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, чийто размер се определя глобално по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съдът е приел, че следва да се вземат предвид продължителността, интензивността и характера на претърпените от ищеца неблагоприяти последици, установени по делото от събраните писмени и гласни доказателства, продължили за около две години, както и взетите по отношение на ищеца мерки за неотклонение. С оглед на това е приел, че справедливия размер на процесното обезщетение е 4000лв. Посочил е, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е основателен за тази сума, като за разликата до пълния размер от 20000 лв., като неоснователен следва да се отхвърли. Прието е също, че началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва е влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, че върху посочената сума следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на влизане в законна сила на съдебния акт за прекратяване на наказателното производство – 04.07.2012 г.
При тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение в частта, с която с която ответникът – Прокуратура на РБългария е осъден да заплати на ищеца сумата над 4000лв. до 6000 лв. и вместо отменената част предявеният иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3,пр.2 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата 4000 лв. до 6000 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя-ищец над сумата 6000 лв. до 20000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди със законната лихва, считано от 07.04.2012 г. до изплащането.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 324/16.10.2013 г. по гр.дело № 1272/2012 г. на ВКС, IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС и раздел II от ППВС № 4/1968 г. и е прието, че обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. Според същото решение при определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид и продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. Според съдебния състав при определяне размера на обезщетението обаче се отчитат само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане. Прието е също, че в случаите, когато настъпилия от наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено съдът намалява обезщетението на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в настоящият случай съдът е взел предвид негативните преживявания на ищеца в хода на проведеното наказателно производство, причиненото неудобство, стрес и чувство за накърнена чест, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки – т.е. преценил е всички установени по делото обстоятелства, които са относими към понесените неимуществени вреди. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
По същият правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В подкрепа на становището на жалбоподателя, че е налице тази предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК е цитирано решение № 197/07.02.2011 г. по гр. дело № 842/2010 г. на Софийски апелативен съд, което е без отбелязване за влизането му в сила. Цитирано е и определение № 17/09.01.2012 г. по гр.дело № 884/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.288 ГПК. Тези съдебни актове са извън обхвата на посочените в т.3 от т.решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според т.3 от това тълкувателно решение за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Невлязло в сила въззивно решение и определение на състав на ВКС по чл.288 ГПК не са сред посочените съдебни актове в т.3 от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. С оглед на това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същият правен въпрос. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.52 ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос.
С решение № 551/06.03.2013 г. по гр.дело № 203/2012 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че когато въззивният съд отменя първоинстанционното решение, поради допуснати пороци на съдебният акт и постановява решение по съществото на гражданскоправния спор той трябва да изготви собствени мотиви, отразяващи както проверяващата му дейност, така и собствените му изводи по съществото на спора. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и показанията на разпитания пред него свидетел и е изложил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Поради това не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същият правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е цитирал и представил влезли в сила решения на първоинстанционен, въззивен съд или на състав на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос.
Не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като същият касае приложение разпоредбите на чл. 235,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството или обществените условия.
В изложението жалбоподателят е посочил, че въззивното решение противоречи и на решение № 388/02.12.2013 г. по гр.дело № 1030/2012 г. на ВКС,IV г.о. по чл.290 ГПК и на решение № 532/24.06.2010 г. по гр.дело № 1650/2009 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК, като не е формулирал правни въпроси, разрешението по които да е в противоречие с тези решения на състави на ВКС. С оглед на това съдът не обсъжда посочената практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че се не установяват основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя П. Д..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 3795/01.06.2015 г. по гр. дело № 13322/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 94024/22.07.2015 г., подадена от ищеца П. Б. Д., чрез адв.В. Т., съдебен адрес [населено място], [улица], № 16,ет.2, офис 3.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: