О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София,18.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4986/2017 год.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Й. Д. Г., против определение № 3754/15.11.2017 г. по ч.гр.д № 5453/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 29.09.2017 г. по гр.д № 6745/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената от дружеството искова молба с вх. № 72125/ 31.05.2017 г.
В частната касационна жалба се съдържат подробни оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила за връчване на съобщения на страните, обусловили неправилност на обжалваното определение .Иска се неговата отмяна.
Приложено е изложение на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е заявено, че обжалваният съдебен акт е произнесен в противоречие с практиката на ВКС без да е формулиран конкретен правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Приложени са решения на ВКС постановени по реда на чл. 307 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Жалбата е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/ 2017 г., поради което следва да бъде разгледана по този ред.
С атакуваното въззивно определение Софийски апелативен съд е приел, че са налице основанията по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба. Посочил е, че с молба от 14.06.2017 г. ищецът е поискал съдебните книжа и съобщения по делото да бъдат връчвани на адрес в [населено място] чрез конкретен съдебен адресат. С разпореждане от 24.07.2017 г. първоинстанционният съд правилно е оставил исковата молба без движение като е дал конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности. Съобщението е изпратено на посочения съдебен адрес, но същото е върнато в цялост с искане от връчителя за уточняване на адреса и адресата, тъй като на посочения адрес /гр. София, ул. „Х. С. № 74-76/ се намира жилищна сграда. Съдът изрично е указал на длъжностното лице, че по делото няма данни сочения съдебен адресат Р. И. да е адвокат, както и че този адрес е посочен от ищеца и е изпратено повторно съобщение. Второто съобщение отново е върнато в цялост, като призовкарят е отбелязал, че по сведения на съсед А. на адреса са неизвестни както дружеството ищец – [фирма], така и съдебния адресат Р. И.. При констатираната невъзможност за връчване на посочения адрес, съдът е извършил служебна справка относно регистрирания адрес за седалище и управление на ищцовото дружество и е изпратено съобщение. Същото отново е върнато в цялост с отбелязване на връчителя, че на адреса няма офис на дружеството, табели или други знаци на търговската му фирма, а по сведения на А. С. помещението е закупено от ищеца през 2005 г., но се ползва под наем от друго търговско дружество. Съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК съобщението е приложено по делото. Софийски апелативен съд е счел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за липса на редовно съобщаване на ищеца на разпореждането на съда по чл. 129 ГПК.Приел е,че правилно и законосъобразно са приложени разпоредбите за връчване на съобщения на търговско дружество. По отношение на данните относно връчването на посочения съдебен адрес, а именно че същият е непълен, както и че по сведения от съсед не е известено лицето Р. И., съдът е приел, че същите представляват удостоверителни записвания, извършени от длъжностно лице по призоваване в кръга на възложените му със закона функции по връчване на книжа. Посочил е, че същите се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, а в тежест на ищеца е било да докаже неверността им. Доказателствени искания обаче нито са заявени, нито са събрани доказателства,поради което оспорванията, заявени в частна жалба, са счетени за недоказани. Въззивният съд изрично е посочил , че в случая не се дължи разпореждане за залепяне на уведомление, тъй като не е била налице нито една от предвидените в закона хипотези – чл. 47 ГПК, чл. 50, ал. 4 ГПК, чл. 51, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК/ в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, какво и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно определение. Същото не е и очевидно неправилно, доколкото изводите на въззивния съд по приложението на процесуалния закон и в частност относно разпоредбите за връчване на съобщения и книжа по делото са приложени законосъобразно, тълкувани са и анализирани в тяхната взаимовръзка, съобразени са с установените по делото данни. Съобщението е официален удостоверителен документ и служи като доказателство за обстоятелствата, които правят извършеното връчване редовно, поради което то се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ГПК. Връчителят разполага с компетентност по предвидените в закона форма /нормативно възприет образец на съобщения/ и ред /начин на връчване на съобщения/ да удостовери фактите, които са от значение за редовността на връчването. Липсват доказателства, които да оборват доказателствената сила на оформените от връчителя съобщения по делото. Приложението на правилата за залепване на уведомление е предвидено в изрично установени хипотези и като е установено, че търговецът е напуснал адреса, на който е регистрирано седалището му, няма основание за приложение на чл. 47 ГПК.
Ето защо следва да бъде извършена проверка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. С последните приети промени в процесуалния закон законодателят е изменил съдържанието на посочената разпоредба, като я е допълнил и е премахнал едно от допълнителните основания за допускане,но възприетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не е загубило своята сила. За да е налице общо основание за допускане на касационна проверка следва да се формулира материално-правен или процесуално-правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение /респективно определение/ до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби /частните касационни жалби/. Обжалваното решение /определение/ не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Единствено може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Съобразно изложеното не са налице основания за допускане на касационна проверка на атакуваното въззивно определение.
За изчерпателност на изложено следва да бъде посочено, че приложените съдебни решения на ВКС не попадат в предметния обхват на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно действащата редакция на разпоредбата тя включва задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления,както и в противоречие с практиката на ВКС.Следва да се има предвид, че съгласно чл. 290, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./ решенията по чл. 290, ал. 2 ГПК не представляват задължителна съдебна практика. Касаторът е приложил единствено решения по чл. 307 ГПК, които не попадат в предметния обхват на разпоредбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3754/15.11.2017 г. по ч.гр.д № 5453/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: