О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 06.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5265/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],чрез пълномощника му адв.К.К., срещу решение № 122/16.05.2013 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 198/2013 год.,с което е потвърдено решение № 41/ 01.02.2013 г. по гр.д. № 2974/2012г. на Сливенски районен съд,с което касаторът е осъден да заплати на А. Д. Д. и Н. С. К. на основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД сумата 24300 лв.,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата ; на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 500 лв.,представляваща частичен иск за мораторна лихва за периода 25.08.2009 год.- 01.07.2012 год.;на основание чл.59,ал.1 ЗЗД сумата 800 лв.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по материално правните въпроси : 1.след като са налице двустранни взаимно съвпадащи волеизявления на страните за прекратяване на предварителния договор,следва ли да се приеме,че облигационното правоотношение е развалено едностранно от купувачите в предоставения им съгласно чл.87 ЗЗД подходящ срок за изпълнение;2.за правото на купувачите,макар и неизправни/тъй като не са изпълнили в пълен обем задължението за заплащане на продажната цена/да развалят предварителния договор поради виновно неизпълнение на насрещната престация.Позовават се на решение № 119/12.07.2012 год. по т.д.№886/11 год. на ВКС,ІІт.о. и решение № 203/30.01.2012 год. по т.д.№116/11 год.на ВКС,ІІ т.о.
Ответната страна А. Д. Д. и Н. С. К. , чрез пълномощника си адв.П.Н. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения подробно изложени.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е приел,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,а с оглед обхвата на обжалване и допустимо.Поради съвпадане на формираната фактическа обстановка и бланкетната въззивна жалба е препратил на основание чл.272 ГПК към тази на първоинстанционния съд – страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 16.05.2008 год.,а сумите от 300 лв. и 24 000 лв.са предадени от купувачите на продавача в изпълнение на договора.Срокът за сключване на окончателен договор е два месеца от подписването на предварителния договор,като е била предвидена и отстъпка за продавача,а именно да завърши строителството на обекта в 3 месечен срок след подписване на договора.При правилно разпределена доказателствена тежест за ответното дружество/касатор по отношение на факта,че в срок е изпълнил всички свои задължения по предварителния договор,довършил е строителството на сградата,в която се намира и процесния апартамент,както и че е изградил самия апартамент до степента договорена от страните, доказателства не са представени и не са направени такива положителни твърдения в писменния отговор по исковата молба,т.е.,че е изпълнило задълженията си към 16.08.2008 год.И тъй като е безспорно установено,че ответника е изпълнил задълженията си една година след изтичане на договорения срок по предварителния договор,когато купувачите са загубили интерес от сключване на окончателен договор,съдът е приел,че купувачите са изправна страна по договора и с връчването на нотариалната им покана на продавача на 24.08.2009 год.договора е развален.Именно от тази дата ответникът дължи връщане на всички получени суми.Прието е за неоснователно възражението на ответника,че първи е развалил договора с отправената нотариална покана до ищците/купувачи,тъй като с нея е даден 14 дневен срок за изплащане на последната сума по предварителния договор,като в случай ,че не се извърши плащане в предоставения срок – 26.08.2009 год.,договорът се счита за развален.За неоснователно е прието и възражението на ответника за изтекла погасителна давност,тъй като от 24.08.2009 год.до предявяване на иска – 3.07.2012 год. петгодишния давностен срок за предявяване на иск за връщане на получено на отпаднало основание не е изтекъл.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице,защото поставените правни въпроси са разрешени в синхрон с представената константна практика на ВКС,според която изправността на кредитора е задължително условие същият да развали едностранно двустранен договор,позовавайки се на виновно неизпълнение от страна на длъжника.От значение за определяне на правното основание на иска не е съвпадащото волеизявление за разваляне на договора,а обстоятелствата въз основа на които всяка една от страните упражнява това си субективно потестативно право.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито данни в случая липсват.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договора може да бъде упражнено само от изправната страна, а в случая не е доказано, че това е жалбоподателят – продавач . Действително той е поканил купувачите с отправената нотариална покана да изплатят последната сума по предварителния договор.Тъй като жалбоподателят не е установил качеството си на изправна страна по предварителния договор – довършване на недвижимия имот по начина и в сроковете,договорени в предварителния договор,то връчването на нотариалната покана на купувачите не може да наложи фактическото му разваляне. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото са относими единствено към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280,ал.1 ГПК.
При този изход на спора на ответниците се дължат направените в настоящето производство разноски в размер на 400/четиристотин /лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122/16.05.2013 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 198/2013 год.
ОСЪЖДА [фирма],представлявано от управителя Д. П. П.,със седалище и адрес на управление – [населено място],ж.к.”Р.”, [улица] да заплати на А. Д. Д. ,ЕГН [ЕГН] и Н. С. К.,ЕГН [ЕГН] съдебен адрес – [населено място], [улица],ет.1,офис 1 – адв.П. Н. разноски за настоящата инстанция в размер на 400/четиристотин/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: