О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр. София 17.12.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 7216 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците К. Н. С., М. Н. К., В. Н. М., М. Н. Д., А. И. К., Г. Т. К., С. Т. К., всички чрез адв. И. Н. против определение № 227/19.09.2013 г. по гр.дело № 42462013 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба против въззивно решение № 1059/19.03.2013 г. по гр.дело № 65/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, върната е същата на жалбоподателите и е прекратено производството по делото, и жалбоподателите са осъдени да заплатят на И. А. А. и Л. Б. А. направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – незаконосъобразност. Искат отмяна и връщане на делото на съответния съдебен състав на ВКС II г.о. за разглеждане на касационната жалба, както и намаляване на присъдените в тяхна тежест разноски, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Ответниците по частната жалба И. А. и Л. А., чрез адв. Г. К. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от ищците К. Н. С., М. Н. К., В. Н. М., М. Н. Д., А. И. К., Г. Т. К., С. Т. К., всички чрез адв. И. Н. съдът е приел, че е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
Предмет на касационната жалба е въззивно решение № 1059/19.03.2013 г. по в.гр.дело № 65/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 330/28.09.2012 г. по гр.дело № 2111/2010 г. на Районен съд [населено място], в частта, с която ищците са признати за собственици на недвижим имот – нива с площ от 5.399 дка, находяща се в м.”Б. Ч. – А. Б.”, представляваща поземлен имот с идентификатор 56126.174.8 по КК на [населено място] и са осъдени ответниците да им предадат владението, и вместо отменената част е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск за признаване, че са собственици на недвижим имот с площ от 5.399 дка, находяща се в м.”Б. Ч. – А. Б.” и за осъждане на ответниците да им предадат владението му.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 09.12.2010 г. – при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. За определяне цената на предявения иск се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК, според които размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава пазарната цена на вещното право.
В настоящият случай цената на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС се определя от данъчната оценка на процесния имот – нива с площ от 5.399 дка в м.”Б. Ч.-А. Б., която видно от приложеното удостоверение на л. 7 от първоинстанционното дело изх. № 1704/25.08.2010 г. на [община] е 687.80 лв. Следователно цената на иска е под 5000 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. На основание чл.280,ал.2 ГПК това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима какъвто е и извода на съда в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че в случая относно цената на предявения иск следва да се вземе предвид пазарната цена на имота, за установяването на която според доводите в частната жалба съдът е следвало да даде им указания. Съгласно разпоредбите на чл.70,ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл. 70,ал.1, пр.3-то. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл. 70, ал.1, пр. 3-то ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство. В случая цената на иска е определена от ищците-сега жалбоподатели и в хода на първоинстанционното производство въпросът за цената не е повдиган от ответниците, нито служебно от съда. Възоснова на така посочената цена от ищците, определена възоснова на данъчната оценка на спорния имот е внесена и държавна такса.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
Относно присъдените разноски в тежест на жалбоподателите-ищци в размер на сумата 600 лв. съдът намира, че заплатеното от ответниците по жалбата адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Ответниците по касационната жалба са представили писмен отговор по подадената касационна жалба, чрез адв. Г. К., на която са изплатили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК и се определи по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Съдът взема предвид разпоредбите на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и пар.2 от ДР на същата наредба и намира, че в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, в частта, с която е оставена без разглеждане и е върната подадената касационна жалба от ищците, съответно е прекратено производството по делото следва да се потвърди. В частта, с която в полза на ответниците по жалбата И. и Л. А. са присъдени разноски над сумата 300 лв. обжалваното определение следва да се отмени и се остави без уважение искането за присъждане на разноски за тази сума.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 227/19.09.2013 г. по гр.дело № 4246/2013 г. на ВКС Второ гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от ищците К. Н. С., М. Н. К., В. Н. М., М. Н. Д., А. И. К., Г. Т. К., С. Т. К., всички чрез адв. И. Н. против решение № 1059/19.03.2013 г. по в.гр.дело № 65/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, върната е касационната жалба и е прекратено производството по гр.дело № 4246/2013 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Отменя определение № 227/19.09.2013 г. по гр.дело № 4246/2013 г. на ВКС Второ гражданско отделение в частта, с която са осъдени К. Н. С., М. Н. К., В. Н. М., М. Н. Д., А. И. К., Г. Т. К., С. Т. К. да заплатят на И. А. А. и Л. Б. А. направените разноски по делото за касационното производство по чл.288 ГПК над сумата 300 лв./триста лева/ и вместо отменената част
Оставя без уважение молбата на И. А. А. и Л. Б. А., двамата с адрес [населено място], [улица], област Б. за присъждане на разноски за касационното производство по чл.288 ГПК в размер на сумата 300 лв./разликата от 300 лв. до 600 лв./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: