О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София 19.02.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5740/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. В. К., чрез адв. Е. М. – процесуален представител против решение № 919/19.05.2014 г., постановено по гр. д. № 78/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4097/31.10.2013 г. по гр.д. № 16725/2012 г. на Пловдивския районен съд,с което е признато за установено вземането на В. А. К. срещу А. В. К. в размер на сумата от 22 500 лв., представляваща невърнат заем, предоставен по силата на сключен през месец май 2008 г. договор за паричен заем, със срок на връщане – 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 450 лв., представляваща разноски в заповедното производство, за което вземане е издадена на 29.09.2012 г. Заповед № 9414 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 14897/2012 г. по описа на ПРС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси, както следва: в исковото производство, предявено от единия съпруг, касаещо връщане на парични средства, предоставени в заем, изтеглени преди влизане в сила на новия СК от 01.10.2009 г., от паричния влог на съпруга (представляващи придобити в СИО към датата на предоставянето на заемната сума), следва ли в процеса да бъде конституиран като необходим другар другият съпруг; съпругът, притежаващ половината от влоговата сума, предоставена в заем необходим другар ли е в производството по реда на чл. 240 ЗЗД към датата на влизане в сила на новия СК (01.10.2009 г.); ако в първа инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва ли да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар, като се позовава на противоречие с Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк.д. 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №10/02.03.1987 г. по гр.д. 160/1986 г. на ОСГК на ВС. Изложени са съображения, че обжалваното решение противоречи на ППВС №1/1953 г. и Решение №174/23.07.2010 г. по гр.д. 5002/2008 г. на ВКС, ІV г.о., без да са формулирани конкретни въпроси в тази връзка.
Ответникът по касация В. А. К., чрез пълномощника адв. Д. А., е подал отговор на жалбата, в който взема становище за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, чието решение е потвърдил. Първоинстанционният съд е приел, че по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Съдът е приел за установено, че предаването на паричната сума на А. В. К., осъществено чрез теглене на парични средства от банковата сметка на В. А. К., е станало на основание сключения договор за заем. Обосновал е извода си чрез задълбочена преценка на събраните гласни доказателства, като е установил, че липсва друго годно правно основание за получаване на сумата, което да изключва задължение за връщането й, при което е приел за недоказано възражението на А. В. К., че процесната сума му била предоставена с дарствено намерение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочените от касатора първи и втори въпрос, засягащи идентични правен проблем, не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, а също и не засягат елементи от фактическия състав на договора за заем, по чиято действителност се е произнесъл съд, като е уважил претенцията на заемодателя. При това положение, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно формулиран въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респективно съдът не дължи произнасяне по отношение на наличието на специалните предпоставки за допускане на касационна проверка. По отношение на третия въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Активно легитимиран по иск за връщане на заетата сума на основание сключен договор за заем е заемодателят, което изключва твърдението на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение. За пълнота на изложеното и във връзка с наведените съображения от страна на жалбоподателя, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 СК(отм.) с влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит.
В обобщение може да бъде заключено, че в подадената касационна жалба не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.2 ГПК в тежест на касатора е да заплати сторените от ответника разноски за настоящата инстанция , удостоверени в договор за правна помощ от 11.09.2014 г., в размер на 1800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно № 919/19.05.2014 г., постановено по гр. д. № 78/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. В. К. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на В. А. К. разноски за настоящата инстанция в размер на 1800 лв./хиляда и осемстотин/.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: