О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
гр. София 17.07.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7841 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт М. К. срещу решение от 26.09.2013 г. гр.дело № 9756/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-69-194/02.01.2013 г. по гр.дело № 16488/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени срещу жалбоподателя исковете на В. Д. М. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ – отменено е уволнението на ищеца от длъжността „Експерт” в Дирекция”Събиране на проблемни вземания”, Отдел „Събиране и предоговаряне на проблемни вземания по потребителски кредити” със заповед № 171/12.03.2012 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на 5443.20 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2012 г. до изплащането.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани въпросите: 1. длъжен ли е работодателят да изписва в доклада от комисията по подбора установяването на факта, че всички лица участващи в подбора отговарят на изискванията за притежаването на необходимата квалификация, когато този факт е посочен в други документи част от документацията по подбора – поименно щатно разписание и длъжностни характеристики, 2. следва ли работодателят да доказва направената констатация, че всички лица участващи в подбора отговарят на изискванията, когато бившият служител не оспорва направената констатация, не навежда доводи в обратния смисъл, 3. когато като твърдение за незаконосъобразност на уволнението ищецът е посочил липса на извършен подбор и се установи, че такъв е извършен следва ли съдът да съобразява прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация, решени в противоречие с практиката на ВКС, 4. поддържа, че с въззивната жалба работодателят е посочил, че при постановяване на решението се допуснати процесуални нарушения, но съдебният състав не е разгледал наведения довод и не е извършил служебна проверка за наличието на процесуални нарушения, че въззивният съд е мотивирал решението си с това, че работодателят не бил провел пълно доказване на подбора, без да държи сметка за указанията, които първоинстанционният съд е дал в доклада по делото. Според жалбоподателя законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и във въззивното производство, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат представени при разглеждане на делото от първата инстанция, че такива доказателства са тези, които страната не е представила, не е поискала поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Поддържа, че неизпълнението на задълженията на първоинстанционния съд води до задължение на въззивния съд да отстрани нарушенията и сам да извърши пропуснатите процесуални действия, че в противен случай неговото решение страда от същите пороци, от които страда и решението на първата инстанция. Твърди, че в случая въззивният съд е следвало да проследи наличието на процесуални нарушения и да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. Според жалбоподателя въззивният съд не е съобразил, че изготвения доклад и предложение на комисията по подбора не са оспорени от бившия служител, за да се твърди, че е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, че когато преценката на работодателя е обективирана в писмени документи те представляват писмено доказателство за извършения подбор и при оспорване от бившия служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя, че верността на отразените в писмените документи обстоятелства не са оспорени от ищеца, от което следва, че отразеното в документите се ползва с формална доказателствена сила и не е необходимо работодателят с други доказателствени средства да доказва неговата истинност. Въпросите според жалбоподателя са решение в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и определение на състав на ВКС постановено по 288 ГПК. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата В. Д. М., чрез адв.Е. Ж. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на В. Д. М. със заповед № 171/12.03.2012 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението”Експерт” в Дирекция „Събиране на проблемни вземания”, отдел „Събиране и предоговаряне на проблемни вземания по потребителски кредити” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Приел е че с последното решение подробно е възпроизведена фактическата обстановка на обжалваното уволнение.
По делото е установено, че ищецът В. М. е заемал длъжността „Експерт” в Дирекция „Събиране на проблемни вземания”, управление „Събиране на вземания от физически лица и от М.”, отдел „Събиране и предоговаряне на проблемни вземания по потребителски кредити” на основание трудово правоотношение. Със заповед № 171/12.03.2012 г. трудовия договор на ищеца е прекратен на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращение на щата, връчена срещу подпис на ищеца на 14.03.2012 г.
Първоинстанционния съд е приел, 0че ищецът не е доказал да е член на синдикалната организация, страна по колективен трудов договор, в който е предвидено, че работодателят може да уволни работник или служител поради съкраващане на щата или при намаляване на обема на работа след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието или да се е присъединил към такъв договор към момента на връчване на процесната заповед. С оглед на това е направил извода, че ищецът не се е ползвал със закрилата при уволнение по чл.333,ал.4 КТ, според който текст се изисква при прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата предварително съгласие на съответния синдикален орган при [фирма] и са преценени доводите на ищеца за незаконност на уволнението на това основание за неоснователни. Прието е в първоинстанционното решение, че в настоящият случай е извършено реално съкращаване на щата от компетентен орган на работодателя. Според първоинстанционния съд подборът е незаконосъобразен, тъй като не са оценени професионалните знания и умения – придобита квалификация, както и опита на служителя – продължителността на трудовия стаж. Въззивният съд е преценил решението на Софийски районен съд за правилно като краен резултат.
Приел е, че приложените атестационни карти и доклад на назначена от работодателя комисия от 07.03.2012 г. не са съобразени с изискванията на чл.329 КТ относно критерия „по-висока квалификация”. Прието е, че квалификацията на служителите въобще не е била обсъждана.
За неоснователен е преценен доводът на жалбоподателя, че квалификацията не е обсъждана, тъй като лицата имат съответното образование изисквано по длъжностна характеристика. Въззивният съд е приел, че фактите на образованието на лицата, участващи в подбора не са доказани, че разпоредбите на чл.329 КТ изискват винаги да се извършва оценка на квалификацията на служителите, независимо, че за длъжността може да има установени по закон или във вътрешен акт образователни и други квалификационни изисквания. Прието е, че при прекратяване на трудов договор поради съкращаване на щата работодателят е длъжен да прецени при извършване на подбора притежаваната от служителите, участници в този подбор квалификация. Прието е, че сам по себе си трудовия стаж на служителя няма връзка с критериите по чл.329 КТ и, че в процесния случай не е било необходимо работодателят да го взема предвид, съответно, че в тази част не е извършено нарушение.
Въззивният съд е приел, че работодателят не е провел пълно доказване на подбора съобразно указанията в Тълкувателно решение №3/2011 г от 16.01.2012 г на ОСГК на ВКС. Според съда доказването на законосъобразността на подбора е частно приложение на принципа, че работодателят носи доказателствената тежест да докаже законосъобразността на уволнението. Прието е, че в случая работодателят – сега жалбоподател не е провел пълно доказване на законосъобразно извършен подбор. Приел е, че процесният подбор е оспорен с исковата молба и че към този момент ищецът не е бил наясно дали е провеждан подбор, поради което не следва да се изисква от него да изложи в основанието на иска си поредица от вероятно основателни оспорвания на елементите на подбора. Прието е, че въпросът за законосъобразността на подбора е част от въпроса за законосъобразността на уволнението и, че работодателят-ответник е длъжен да извърши пълно насрещно доказване, каквото в случая не е проведено.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за незаконосъобразност на процесното уволнение, поради незаконосъобразно проведен подбор. С оглед на това е изведен и извода за основателност на исковите претенции с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос п.1-ви от изложението. Съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Поставеният въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи. Следователно същият не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличие на сочените предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Поставените въпроси по п. 2-ри и 3-ти от изложението също не представляват правни въпроси според посочените по-горе тълкуване, дадено в т.р. № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са формулирани хипотетично – за различна хипотеза от настоящата, поради което са неотносими към настоящият правен спор. С оглед на изложеното съдът преценява, че тези въпроси не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не попадат в обхвата на понятието правен въпрос по чл.280,ал.1 ГПК. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Останалите съображения, изложени в изложението и описани по-горе по п.4-ти представляват доводи по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото съдът преценява дали материално правният или процесуално правният въпрос са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприетата фактическа обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства по делото. К. съд в производството по чл.288 ГПК се произнася дали формулирания от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва ако се същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Следователно всички доводи на жалбоподателя по п.4-ти не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд по поставените въпроси в изложението от жалбоподателя [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.09.2013 г. по в.гр.дело № 9756/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 132043/21.11.2013 г., подадена от ответника [фирма] [населено място], [улица], № 1, чрез юрисконсулт М. К., съдебен адрес [населено място], [улица],
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: