О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр. София 05.02.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4277 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. М. К. против решение № III – 35/24.03.2014 г., с което е потвърдено решение № 2118/10.12.2013 г. постановено по гр. дело № 8102/2013 г. на Бургаския районен съд, с което е осъдено търговското дружество [фирма] [населено място] да опразни и предаде на Д.-к. ц. II – Б.” Е. [населено място] владението върху недвижимия имот – приземен етаж, находящ се в триетажна масивна сграда в [населено място], [улица], обособен като самостоятелен обект –„аптека за готови лекарствени продукти”, предмет на сключен между страните наемен договор от 14.01.2009 г., прекратен на 10.09.2013 г.
Жалбоподателят поддържа основания за недопустимост на постановеното решение, тъй като е потвърдено първоинстанционно решение, с което съдът се е произнесъл с диспозитив в противоречие с петитума на предявения иск, съответно за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. има ли право съдът да произнася решение с диспозитив в отклонение от петитума на исковата молба или може ли съда да произнесе решение с диспозитив, съвсем различен от искания от ищеца, 2. има ли право съдът да произнася решение с диспозитив в отклонение от петитума на исковата молба без да е изменен надлежно иска, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 233,ал.1 ЗЗД.
Прието е за безспорно установено по делото, че между страните [фирма] [населено място], в качеството на наемодател – ищец и жалбоподателя-ответник [фирма] [населено място], в качеството на наемател е сключен Договор за наем на 14.01.2009 г. със срок на договора три години, считано от датата на подписването му. Приел е, че с нотариална покана, връчена на управителя на [фирма] [населено място] М.-Б. на 26.08.2013 г. ищецът уведомил дружеството-ответник по иска, че следва да освободи заемания от него имот, тъй като сключения между страните договор е едностранно прекратен от „Д. – ІІ-Б.” Е..
Въззивният съд е преценил за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на първоинстанционното решение, постановено по предявен иск, в петитума на който е поискано от съда осъждане на ответника да освободи и предаде фактическата власт върху собствен на дружеството недвижим имот, че е поискано не предаване на вещ на облигационно основание, след прекратен договор за наем, а за предаване на фактическа власт върху недвижим имот, което е правно състояние. Съдът е приел, че съгласно разпоредбите на чл.233, ал.1, изр. първо ЗЗД е употребен термина връщане на вещта, че е налице неточност при предявяване на претенцията. Според съда това обстоятелство не води до недопустимост на решението и постановяване на плюс петитум. Посочил е, че искането на ищеца е за предаване на наетата вещ и, че в този смисъл е постановено първоинстанционното решение.
Прието е, че между страните е безспорно, че са сключили договор за наем на 14.01.2009 г., въз основа на който наемодателят-ищец предоставил на наемателя-търговското дружество-жалбоподател ползването на приземен етаж, находящ се в триетажна масивна сграда в [населено място], [улица], обособен като самостоятелен обект „Аптека за готови лекарствени продукти”, собственост на „Д. ІІ – Б.” Е., които се състои от търговска площ, склад и WС, с обща застроена площ от 29,40 кв.м., при граници: изток – коридор, запад – външен зид, север – кабинет № 102, юг – коридор. По силата на сключения договор наемателя поел задължението да заплаща наемна цена в размер на 1846,20 лева месечно с включен ДДС.
Прието е, че сключения между страните договор за наем е прекратен, че съгласно чл.233 ал.1 от ЗЗД при прекратяване на договора за наем наемателя дължи връщане на наетия имот и опразване на заеманото помещение. Приел е, че „Д. ІІ – Б.” Е. е спазил изискванията на закона относно действащия между страните договор, който според съда се е превърнал в безсрочен след решението на БОС по гражданско дело № 1788/2012 г. Съдът е преценил за правилен извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, че правилно е постановил диспозитив за предаване на недвижимия имот на ищеца. Според съда ирелевантно за спора е твърдението на жалбоподателя за наличие на административна процедура по отдаване на имота, тъй като според съда правното основание на предявения иск е чл.233 ал.1 от ЗЗД.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на исковата претенция и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същата е уважена.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в изложението от жалбоподателя. Според тълкуването в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставените въпроси от жалбоподателя касаят приложение разпоредбите на чл.130 ГПК и чл. 270, ал. 3 ГПК, които норми са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Съобразно трайната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска и когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо. С въззивното решение съдът се е произнесъл в съответствие с тази практика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение. Правилни са изводите на въззивния съд, че първоинстанционното решение не е недопустимо. Първоинстанционния съд се е произнесъл по предмет, за който е сезиран, който предмет е определил въз основа на обстоятелствата и фактите, на които ищецът [фирма] се е позовал и в рамките на заявения петитум, поради което не се касае за недопустимо решение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя-ответник [фирма] [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № III – 35/24.03.2014 г. по гр.дело № 295/2014 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 7904/08.05.2014 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. М. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: