О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София 09.06.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1306/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В. К., подадена чрез адв. В. Д., против решение № 1849/10.06.2015 г., постановено по гр.д. № 2130/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.02.2014 г., постановено по гр.д. № 1284/10 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявенитe от О. В. К. против А. И. М. искове: иск за признаване на установено, че в негова полза съществува вземане за сумата от 24 000 лв., представляваща част от цялата сума в размер на 210 824, 78 лв., явяваща се левовата равностойност на получената от него сума в размер на 107 793 евро по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 744/16.09.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 43309/2009 г. по описа на СРС, I г.о., 33 с-в; иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждането на А. И. М. да му заплати сумата от 186 824, 78 лв., представляваща левовата равностойност на 95 793 евро, като дадена на отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на А. И. М. да заплати сумата от 210 824, 78 лв., представляваща левовата равностойност на 107 793 евро, като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане и О. В. К. е осъден да заплати сторените съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ „След като писменото изявление по чл. 87, ал. 2 ЗЗД от кредитор за разваляне на един двустранен договор поради неизпълнението му от длъжника е достигнало до длъжника, кога настъпват правните последици от развалянето и могат ли тези правни последици да бъдат заличени от кредитора по-късно чрез отправяне на повторна покана за изпълнение и отправяне на предупреждение, че при неизпълнението, договорът ще се счита за развален? Може ли изявление за разваляне на двустранен договор, което е достигнало до получателя си, да бъде оттеглено чрез отправяне на повторна покана за изпълнение и отправяне на предупреждение, че при неизпълнение, договорът ще се счита за развален?“.Позовава се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; 2/ „Как съдът следва да обсъди доказателствата и твърденията по делото, в частност може ли съдът да обсъди релевантно за правния спор доказателство единствено във връзка с евентуалната претенция, а да не го обсъди във връзка с главната претенция при условие, че доказателството е от съществено значение за доказване на главната претенция?“. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие с решение № 346 по гр.д. 810/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 589 по гр.д. № 1359/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 34 по гр.д. № 652/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 220/07.03.2005 г. на ВКС, TK, II т.о., решение № 1086/06.03.2008г. по т.д. № 648/2007 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 15 по гр.д. № 311/2011 г. по описа на ВКС, II г.о.; 3/ „Длъжен ли е въззивният съд, при наличие на грешна правна квалификация на спора или при липса на правна квалификация на спора, да посочи (вярната) правна квалификация, като разпредели доказателствената тежест между страните и им даде указания?. Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с т. 2 на ТР 1/2013 г. на ОСГТК; 4/ „Придобиването от кредитора на липсващата престация – предмет на предварителния договор за покупко-продажба, от трето лице, означава ли, че изпълнението на задължението от длъжника по договора да прехвърли собствеността е безполезно и невъзможно, че кредиторът е загубил интерес, а длъжникът е неизправна страна? Ако да, то може ли да се приеме , че неизправността на ищеца е достатъчно условие, за да се отхвърли иска по чл. 55, ал. 1 вр. чл. 87 ЗЗД, без да е направена преценка за изправността на ответника, а ако и двете страни са неизправни, може ли всяка от тях едностранно да развали договора?“. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с Постановление № 3 от 29.03.1973 г. по гр.д. № 2/1973 г. на Пленума на ВС, решение № 54/17.07.2013 г. по т.д. № 1150/2011 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 151 по т.д. № 1970/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. И. М., подаден чрез адв. А. Г., в който се излагат съображения, че не са налице основания за допускане до касационна проверка на обжалваното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на О. В. К. срещу А. И. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 3ЗД (неоснователно обогатяване поради отпаднало правно основание за плащането с оглед разваляне на договор между страните) и в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (неоснователно обогатяване поради изначална липса на правно основание с оглед нищожността на договора, породил задължение за плащане). С решение от 07.02.2014 г. съдът е отхвърлил предявените искове.
За да се произнесе с обжалваното решение, въззивният съд е установил от фактическа и правна страна следното: между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в процес на строителство, обективиран в договор от 25.08.07 г., в който е уговорено поетапно заплащане на продажната цена, обвързвайки заплащането на вноските, последващи втората, със специално известие за достигане етапа на строителството; купувачът К. заплатил фиксираните със срок вноски – първата от 2000 евро и втората от 107 793 евро; не са събрани доказателства, че продавачът е уведомил купувача със специално известие, че дължи останалите суми от продажната цена, съгласно постигнатите в договора уговорки; с нотариална покана, изпратена и получена в хода на процеса, ищецът поканил ответникът да му прехвърли правото на собственост на процесния имот, следователно не считал предварителния договор за едностранно развален с исковата молба; не са представени доказателства за уведомяването на купувача да изпълни задължението си за доплащане на цената, респективно не се доказва твърдението на ответника, че купувачът е неизправна страна по договора. Съдът изрично е подчертал, че нотариалната покана, изпратена до продавача в хода на процеса, отменя обективираната в исковата молба воля на ищеца за разваляне на договора. С тези мотиви е потвърдил извода за неоснователност на предявените главни претенции.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия правен въпрос , тъй като е от значение за постановения резултат по спора. Изводът на въззивния съд, че последващата нотариална покана от купувача към продавача има характер на волеизявление, оттеглящо направеното такова за разваляне на договора, и е годна да отмени настъпилите правни последици за разваляне на договора противоречи на възприетото в решение № 21/30.06.2015 г. по т.д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, I т.о.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по останалите въпроси.Формулираните втори и трети въпрос са процесуалноправни и се отнасят до формирането на вътрешното убеждение на съда при преценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните. Несъгласието с изводите на съда не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, а само по себе си представлява касационно основание, което подлежи на проверка при разглеждане на спора по същество. Твърденията за извършени процесуални нарушения в хода на процеса не обуславят наличие на основания по чл. 280 ГПК. Въпросът, посочен в т. 4 акцентира върху предпоставките и условията за разваляне на двустранен договор. Така поставен въпросът е общотеоретичен и абстрактен. Не е разглеждан от възззивния съд и решаващата му воля не е обусловена от него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1849/10.06.2015г., постановено по гр. д. № 2130/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, II с-в.
УКАЗВА на О. В. К. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3977 лева /три хиляди деветстотин седемдесет и седем лева/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: