О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
гр. София, 01.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5776/2015 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Н. Б. срещу определение № 608/25.09.2015г. по ч.гр.д. № 3765/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане по същество частната му жалба с вх. № 3283/19.05.2015г. срещу определение № 137/04.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 757/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, ГК, ІІІ г.о и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага множество неконкретизирани и абстрактни оплаквания, както и просторни съображения и доводи за незаконосъобразност на постановени в други производства съдебни актове. Иска се произнасяне по частната жалба в открито съдебно заседание.
Ответниците по частната жалба Ю. Е. Н. и Министерство на образованието и науката не са подали отговор.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледано по същество жалбата е неоснователна,поради следното:
За да се произнесе, предходният състав на Върховен касационен съд подробно, обосновано и последователно е разгледал поредицата частни жалби, подадени от Я. Б.. Изрично е посочил, че обжалването на съдебни актове е строго регламентирана дейност, поради което тя е допустима само в предвидените от закона случаи. Развити са подробни мотиви, с които предходният състав на Върховния касационен съд,ІV г.о. е обосновал окончателния си извод, че постановеното по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК определение на Върховния касационен съд,ІІІ г.о. по ч.гр.д. № 757/2015 г. е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност, поради което подадената частна жалба като недопустима е оставена без разглеждане, а производството е прекратено.
Обжалваното определение на ВКС, ІV г.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Изводът, че определението на ВКС,ІІІ г.о. не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол е правилен и обоснован.Съобразен е със разпоредбите на процесуалния закон – ГПК,а именно чл.274,ал.2,изр.2,според който постановените определения на ВКС на това основание не са преграждащи развитието на делото и не подлежат на самостоятелен контрол. Оплакванията на жалбоподателя са идентични със съдържащите се в негови предходни частни жалби оплаквания и по същество са неоснователни. Не са налице основания за разглеждането на частната жалба в открито съдебно заседание, доколкото не се налага събирането на доказателства.
Следва изрично да се укаже на жалбоподателя, че съдилищата извършват правораздавателната си дейност единствено и само по реда, предвиден в процесуалния закон. Законовата разпоредба на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК е ясна, а отделно в поредицата актове на ВКС същата е била тълкувана, за да се обоснове недопустимостта на обжалването на определение на ВКС, постановено по този ред, предприето от Я. Н. Б. – определение № 301/19.09.2013 г. по ч.гр.д. 5298/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., определение № 626/18.09.2013 г. по ч.гр.д. 7053/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., определение № 164/25.03.2014 г. по ч.гр.д. 7053/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., определение № 461/28.07.2014 г. по ч.гр.д. 3904/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., определение № 680/10.10.2014 г. по ч.гр.д. 6653/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., определение № 137/04.03.2015 г. по ч.гр.д. 757/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., определение № 608/25.09.2015 г. по ч.гр.д. 3765/2015 г. по описа на ВКС, ІV г.о. Обжалването е строго формална законоустановена дейност и допустимостта му не се обуславя от правилността на обжалвания съдебен акт. Затова и всички съображения, изложени от Я. Н. Б. в тази посока са ирелевантни. Нормите, установяващи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 608/25.09.2015г. по ч.гр.д. № 3765/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: