О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
гр. София 10.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1677/2018 год.
Производството по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. С., подадена чрез пълномощника му адв. В.П., против въззивно решение № 68/22.02.2018 г. по в.гр.д.№ 50/2018 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд,с което е отменено решение № 641/ 28. 11.2017 г. по гр.д.№ 640/2017 г. по описа на Пещерски районен съд и предявените от Т. Г. С. против Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Ш. п.“-Б. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът не е съобразил релевантни обстоятелства по делото относно посочените в заповедта два последователни работни дни,в които не се бил явил на работа,както и тежестта на доказване на тези обстоятелства.
В изложението на основанията за допускане до касационна проверка се сочи основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.Относно доказателствената тежест в процеса и по конкретно – Всяка страна, която прави твърдение, следва по несъмнен начин , с всички допустими доказателствени средства, да докаже своето твърдение за настъпили обстоятелства, от които черпи права.Визират се решения на ВКС по чл.290 ГПК. 2.За задължението на съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните при постановяване на решението, като всяка от тях носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. 3. За задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение и своевременно релевирано възражение по чл.189, ал.1 КТ, да извърши съдебен контрол относно изпълнението от страна на наказващия орган изискванията на чл.189, ал.1 КТ и да мотивира фактическите си и правни изводи в тази насока с оглед императива на чл.188, ал.1 ГПК.Позовава се на противоречие с практиката на ВКС и ВС,която прилага.
Ответника по касация – Териториално поделение Държавно ловно стопанства „Ш. п.“, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от правно легитимирана страна с интерес да обжалва постановеното решение, което с оглед предмета си попада в обхвата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК,поради което е допустима.
За да се произнесе с обжалваното решение въззивният съд е приел, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора е пълна – ищецът е заемал длъжността”старши лесничей” в Д.”Ш. п.”гр.Б. по безсрочен трудов договор;със заповед от 4.05.2017 год.му е наложено дисциплинарно наказание”уволнение”,поради неявяване на работа на 7.04.2017 г. и на 10.04.2017 г.;на 4.05.2017 г.в 9,15 ч.са му поискани писменни обяснения относно извършеното дисциплинарно нарушение,но той е отказал да даде такива.Обсъждайки представените писменни доказателства – форма 76,заключението на приетата експертиза и събраните гласни доказателства съдът е приел,че е доказано отсъствието от работа на ищеца на дати 7.04.2017 г. и 10.04.2017 г. Съдът е посочил,че с неявяването си на работа за посоченото в заповедта за уволнение време, т. е. за два и повече последователни работни дни от месеца в рамките на една година, е осъществена хипотезата на чл.190, ал.1, т.2 КТ.Счел е заповедта за мотивирана съгласно чл.195 КТ и е приел,че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което да обоснове наложеното от работодателя наказание уволнение, което съответства на критериите по чл.189, ал.1 КТ, като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, и поведението на ищеца.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, уточнен и конкретизиран на основание т.1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както следва: „Длъжен ли е работодателят да установи обстоятелствата, своите доводи, искания и възражения ?“ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68/22.02.2018 г. по в.гр.д.№ 50/2018 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: