О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр. София 12.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5011//2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Р., в качеството ? на процесуален представител на Е. К. И. против решение № 103/24.07.2017 г. по в.гр.д. № 74/2017 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е отменено решение № 637/26.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1202/2016 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е допусната промяна в решение № 259/08.06.2007 г., постановено по бр.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – Силистра като е предоставено упражняването на родителски права над детето П. Е. И. на неговия баща Е. К. И. и е определено местоживеене на детето при неговия баща в Кралство Великобритания, [населено място], определен е режим на лични отношения на майката Т. П. П. с детето и майката е осъдена да плаща месечна издръжка на детето и вместо него отхвърля предявения от Е. К. И. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените с решение № 259/08.06.2007 г., постановено по бр.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – Силистра мерки относно упражняване на родителските права върху детето П. Е. И., отхвърля предявеният от Е. К. И. срещу Т. П. П. иск с правно основание чл. 143, ал. 1 СК за заплащане на издръжка и на основание чл. 59, ал. 9 СК изменя определения с решение № 259/08.06.2007 г., постановено по бр.д. № 1/2007 г. по описа на Районен съд – Силистра режим на лични отношения между бащата Е. К. И. и неговия син П. Е. И., като определя: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 16 ч. в неделя по местоживеенето на детето в Република България, първата половина от Коледната ваканция – всяка четна година, а всяка нечетна; един месец през лятната ваканция , когато майката не ползва платения си годишен отпуск, който да се договаря между родителите писмено в срок до 01.05. на съответната година, а при липса на специална уговорка от 01.07. до 31.07. – четна година и от 01.08. до 31.08. – нечетна година, неограничени контакти с детето по телефон и/или скайп, като срещите между бащата и детето през ваканциите се осъществяват по местожителството на бащата в Кралство Великобритания и разходите за тези пътувания се поемат от бащата на основание чл. 59, ал. 8, т. 3 СК
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпросите : 1. Промяната на отглеждащия родител, който да упражнява родителски права след доказана промяна в обстоятелствата, при които са определени първоначалните такива, като под изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение; 2. При положение, че има наличие на „синдром на родителско отчуждение“ – понятие от психологията, означаващо тенденция в поведението на детето на отхвърляне на неотглеждащия го родител, очертана под влияние и в резултат на негативното въздействие върху детето от родителя, който упражнява родителските права, какъв следва да бъде съдебният акт?; 3. По въпроса, касаещ изслушването на детето при доказана манипулация от отглеждащия родител.
Касационната жалба е връчена на ответната страна по касация – Т. П. П. лично на 23.10.2017 г. На 24.11.2017 г. след изтичане на законоустановения и указан от съда едномесечен срок, е постъпил писмен отговор, подаден чрез адв. П. М.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. 60, ал. 6 ГПК, преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред. Подадена е от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК предвид предмета на спора – искане с правно основание чл. 59 СК за промяна на мерките за упражняване на родителски права.
За да се произнесе с атакуваното решение, Окръжен съд – Силистра е посочил, че от значение при определянето на родителя, който ще упражнява родителските права, се държи сметка за интересите на децата. Съобразено е, че съгласно чл. 59, ал. 4 СК и т. I и т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС на РБ за определяне на мерките следва да се преценява съвкупността от обстоятелства във всеки конкретен случай, като съществени критерии са възпитателските качества на родителите, техния морален облик, полаганите грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови условия и др. материални условия на живот. От фактическа страна е взел предвид, че страните по делото са родители на две деца – К. и П.; с решение по бр.д. № 1/2007 г. бракът между страните е прекратен и родителските права върху непълнолетните деца са предоставени на майката. Oт 2000 г. бащата Е. К. И. живее и работи в [населено място], Кралство Великобритания,и живее на семейни начела с М. С.,а майката Т. П. П. продължава да живее в [населено място] и съжителства с Е. Е., с когото имат 3-годишен син. По време на пролетната ваканция през 2014 г. децата, родени от брака между страните, са посетили баща си в Л. и К. е изразила желание да живее и учи там. Със съгласието на майка си го е сторила, като към настоящият момент тя продължава да живее в Л.,като са събрани доказателства относно прогреса ? в образователния процес. Родителите на бащата активно са подпомагали майката при отглеждането на децата и са предоставяли материални средства до м. юни 2016 г., когато Е. К. И. подава сигнал в прокуратурата за извършени блудствени действия по отношение на дъщерята К. от страна на мъжа, с който съжителства майката – Е. Е.. Установено е, че двамата родители са загрижени по отношение на развитието и образованието на сина им П.,който проявява симптоми на дислексия, поради което било оценено като дете със специални образователни потребности.Съдът е проследил развитието на детето по отношение на учебния процес, взел предвид оценките и характеристичните му данни, активната помощ, която баба му е предоставяла при подготовка на домашните му, декларираното от майка му затруднение да участва в процеса на обучение към настоящия момент и заключението в социалния доклад, че към момента тя не може да се справя с трудностите на детето. Тези данни са съпоставени с обстоятелствата относно грижите, които бащата е положил при преместването на детето К. в Л.. Констатирано е и негативното влияние, което майката указва върху сина си П. и опитите ? да го дистанцира от баща му, съобразени са заключенията на съдебно-психологическата експертиза. Съдът е счел, че не може да се направи извод детето да се отглежда в среда с нарушен морален облик, независимо от подадения от бащата сигнал за извършени блудствени действия от страна на партньора на майката, тъй като няма данни образуваното досъдебно производство да е приключило, нито какъв е изходът от него. Съдът е приел за недоказано твърдението на майката, че бащата не е участвал в издръжката на детето. Направил е извод, че за П. са полагани адекватни грижи от всеки от двамата родители според възможностите им. Те самите са изразили силно желание да отглеждат сина си, което се установява както от процесуалното им поведение, така и от активите им действия за защита интересите на детето. Съдът е съобразил данните от СПЕ и е приел, че П. е силно привързан както към майка си, така и към баща си, към когото е амбивалентно привързан. При изслушването по чл. 59, ал. 6 СК детето категорично е заявило, че не желае да живее в А. при баща си, а иска да остане в България при майка си. Съдът е взел предвид данните от заключението на СПЕ, според което в настоящата семейна среда П. изпитва усещане за стабилност и устойчивост. Не е установена възможност някой от двамата родители да може да бъде подпомаган от трети лица при отглеждането на децата, тъй като макар да може да разчита на помощта на собствените си родители бащата Е. К. И. не живее в България. Посочено е, че симптомите на дислекция са попречили на момчето да си създаде трайни приятелства, като за тези обстоятелства нямат значение възпитателските качества на майката, която го отглежда. Детето било силно привързано към братчето си/родено от връзката на майка му с Е./ и сестра си К.. П. възприел добре партньора на майка си Е., който бил авторитетна мъжка фигура в съзнанието му. Съдът не е откроил различия в жилищно-битовите условия между двамата родители – посочил е, че бащата живее в Л. в собствено жилище заедно с партньорката му, а майката и партньорът ? живеят в жилище в [населено място], собственост на техни приятели, като не дължат заплащане на наемна цена. При тези фактически данни съдът е направил извод, че най-добрият интерес на детето П. изисква да не се променят мерките на упражняване на родителските права. Посочил е, че макар нежеланието на детето да живее с баща му да е продиктувано от укоримото поведение на майката, изразяващо се в негативни внушения, за детето съществува страх от промяна на семейната му среда. Дислексията и разстройството на училищните умения биха довели до големи затруднения и сътресения в живота на детето, тъй като при него обикновено се наблюдава затруднено протичане на адаптацията. Вещото лице психолог уточнвява, че евентуална промяна би могла да доведе до засилване на симптомите на дислексия и проява на невротична симптоматика. Съдът е отчел и специалните образователни потребности на детето, за които няма данни как биха могли да бъдат преодоляни във Великобритания. Макар да са констатирани по-добрите възпитателски качества на бащата, съдът е достигнал до извод за значителен риск от стресиране и влошаване на израстването и развитието на личността на П. при евентуална промяна на семейната и образователна среда. Тези съображения са обусловили крайния му извод за неоснователност на предявения иск за изменение на режима за упражняване на родителските права. Искът на бащата е отхвърлен и е определен нов режим на лични отношения между бащата и детето.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Първият въпрос се отнася до значението на промяната на обстоятелствата при определяне на режима за упражняване на родителските права. Въпросът е относим към правилността на решението, преценката на установените факти във връзка с исканията на страните и формирането на вътрешното убеждение на съда,поради което представлява касационно основание,което би подлежало на разглеждане само при произнасяне по основателността на жалбата. Вторият въпрос отново повдига питане относно правилността на въззивното решение. Иска се от настоящата инстанция да отговори на въпрос относно основателността на искането на родителя за изменение режима на упражняване на родителски права при съобразяване на конкретно установени факти по делото, а именно възникналия синдром на родителско отчуждение. По същество той е касационно основание, но не и основание за допускане на касационна проверка. Третият въпрос се отнася до процесуалното значение на изслушването на детето, когато по делото се установи, че същото е манипулирано от една от страните. По-общо формулиран въпросът е относим към задължението на въззивния съд да формира решаващите си изводи, след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото, и изложи собствени мотиви, като при всички случаи съблюдава най-висшия интерес на детето. Въпросът е обусловил решаващата воля на Окръжен съд – Силистра и е годен да послужи като основание за допускане на касационна проверка.
Поради изложеното налице са основанията за допускане до касационна проверка по последния въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103/24.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 74 /2017 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.
УКАЗВА на Е. К. И. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 136, 50 лева/ сто тридесет и шест лева и петдесет стотинки/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: