О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
гр. София 11.07.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 180/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Г. – Г., подадена чрез адв. Ст. Х., против решение № 334/ 27.06.2016 г. по гр.д. № 123/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 123/15.12.2015 г. по гр.д. № 198/2015 г. по описа на Районен съд – Своге,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Р. В. В. и С. Т. Н. иск с правно основание чл.40 вр.чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на н.а. № 6,т.І,рег.№ 94,д.№ 5 от 2011 г., по силата на който Е. Г. Г., чрез пълномощника си Х. С. И., е продала на Р. В. В. УПИ ХІІ-580, в кв.23 от ПУП на [населено място], [община], вилна зона”К. , Г. и П.”, с площ от 760 кв.м., ведно с построената в имота през 1965 г. жилищна сграда, със застроена площ от 18.кв.м. и построената през 1965 г. второстепенна сграда със застроена площ от 6 кв.м., заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота. С решението е отхвърлен и предявеният от Е. Г. Г. – Г. срещу Р. В. В. и С. Т. Н. иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото й на собственост върху същия имот. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационна проверка във връзка със следните процесуално правни въпроси: 1.Длъжен ли е въззивния съд да изложи точни и ясни собствени мотиви и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото,след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство;Длъжен ли е съда да формира своите правни изводи по съществото на спора,след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./,аналогична на нормата на чл.12 и чл.235 ГПК; 2.Липсата на обоснованост на съдебното решение,представлява ли съществено негово процесуално качество и води ли тя до нищожност или недопустимост на съдебния акт и в какви граници.Позовава се на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане до касационна проверка във връзка с материално правни въпроси,които следва да бъдат прецизирани/при условията на ТР № 1/19.02.2010 г.на ОСГТК на ВКС/в следния смисъл: по приложението на чл.40 ЗЗД,а именно кога представителят,при сговаряне с лицето,с което договаря, действа във вреда на представлявания; по приложението на чл. 22, ал.1 ЗЗД относно характера на съглашението за отмяна на правото на ползване, учредено в полза на трето лице и доказателствените средства за доказване на сговор. Позовава се на противоречие с цитираната постоянна практика на ВКС,а относно материалноправните въпроси,че са от значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писменни отговори от ответниците по касация – Р. В. В., чрез адв. С.М. и С. Т. Н.,чрез адв.М.Х.. Изразено е становище, че не са налице основанията за допускане до касационна проверка, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е. Г. -Г. срещу Р. В. В. и С. Т. Н. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 24.01.2011 г., обективиран в н.а. за продажба № 6,т.І,рег.№94 ,д.№5/2011г. на нотариус А. Ч., поради това, че сделката е сключена в нейна вреда и на основание чл.124 ,ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение но ответниците, че е собственик на процесния имот. Твърди, че : на 20.01.2011 г. е упълномощила Х. С. И. с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието да продаде, да дари, да замени собствения й недвижим имот представляващ УПИ ХХІІ-580 по ПУП на [населено място], заедно с построените в същия сгради, трайни подобрения, приращения и насаждения за цена, на лице и при условия каквито договори ; на 24.01.2011 г. пълномощникът й е продал този имот на Р. В. за сумата от 7 000 лв., който на 14.02.2011 г. го продал на С. Н.; договорът, с който пълномощникът й Х. И. е продал на Р. В. процесния недвижим имот е нищожен, защото пълномощникът е договорил условията на продажбата в нейна вреда, както и защото не е имал право да получава продажната цена; пълномощникът й не е направил изявление, че върху имота е запазено право на ползване. Счита, че с оглед нищожността на първата сделка втората не е произвела вещнотранслативен ефект. Твърди, че за сделките научила през м.март 2013 г., когато поискала скица за имота.
Въззивният съд е приел, че не са ангажирани доказателства, от които да се направи безспорен извод за сговор между пълномощника И. и ответника В. за увреждане на ищцата,а обстоятелството,че сделката между тях е сключена няколко дни след упълномощаването не обосновава безспорен извод,че те са се познавали и сговорили във вреда на ищцата.Приел е,че продажната цена на имота е значително по-ниска от пазарната му цена,но същата е значително по-висока от тази на която ищцата е закупила имота.Позовавайки се на постоянната практика на ВКС,според която ниската продажна цена на имота няма значение за валидността на сделката, ако съдоговорителят е бил добросъвестен и поради липса на ангажирани доказателства за недобросъвестност е потвърдил първоинстанционното решение,препращайки и към неговите мотиви.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения първи процесуалноправен въпрос, както и по материалноправните въпроси,които са разрешени от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС, включително и тази на която се позовава касатора.Само за пълнота следва да бъде посочено,че поставения втори процесуалноправен въпрос е общо теоретичен и неговия отговор е даден в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС,поради което не отговаря на изискването за общо основание по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 334/ 27.06.2016 г.,постановено по гр.д. № 123/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на Е. Г. Г. – Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева / петдесет / в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: