О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр. София 17.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 248 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. А. Р., чрез адв.Р. М. срещу решение от 09.07.2015 г. по гр.дело № 5201/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № III-81-182/17.11.2014 г. по гр.дело № 31323/2014 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от С. А. Р. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр. чл.225,ал, 1 КТ за сумата 18 746 лв. и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 18 746 лв. и в тежест на жалбоподателя е присъдена сумата 1960 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и сумата 1340 лв. разноски за първата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест, поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоистнанционния съд указания не са събрани в първата инстанция, 2. какви следва да са правомощията на въззивния съд при констатирани от него нарушения по отношение на доклада на първоистнационния съд, свързани с разпределение на доказателствената тежест довели до непълнота на доказателствения материал, 3. чия е тежестта да докаже, че работодателя е бил длъжен да извърши подбор на основание чл.329,ал.1 КТ поради наличието на други длъжности в предприятието с идентични и сходни на тази, която се съкращава, трудови функции и длъжен ли е бил първоинстанционния съд да укаже чия е доказателствената тежест по отношение на такова твърдение, 4. при направено твърдение, че се съкращава единствена щатна длъжност и не е налице задължение, а само право на подбор на работодателя на основание чл.329,ал.1 КТ чия е тежестта да докаже липсата на задължение за подбор и бил ли е длъжен първоинстанционния съд да укаже чия е доказателствената тежест по отношение на такова твърдение, 5. кой следва да докаже твърденията на ищеца по своята същност представляващи твърдения за отрицателни факти и несъществуване на определени обстоятелства, за които е поискал, но му е отказано събиране на доказателства, 6.във връзка с твърдението на второинстанционния съд, че в тежест на работника е да докаже твърденията си за твърдени от него отрицателни факти, дали по отношение на отрицателните факти следва да се прилагат общите правила на чл.145,ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, 7. включват ли се в кръга от факти, които подлежат на доказване от работодателя във връзка със задължението му да докаже, че уволнението е законосъобразно и въпроса със задължението или правото да извърши подбор при съкращаването на длъжността. Според жалбоподателя въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е т.решение№ 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 361/31.05.2011 г. по гр.дело № 484/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез адв.К. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на С. А. Р. със заповед № 40/10.04.2014 г., с която е прекратен трудовия му договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 18 746 лв..
От фактическа страна е прието за безспорно между страните по делото и съответно установено от събраните писмени доказателства – трудов договор № 987/14.09.2009 г. и допълнителни писмени споразумения към него, че ищецът С. Р. е заемал длъжността „Маркетинг мениджър Продукти без лекарско предписание” на основание сключен трудов договор с ответника [фирма].
Като е взел предвид приложената по делото Заповед № 018/10.04.2014г., на изпълнителния директор на ответното дружество съдът е приел за установено, че във връзка с необходимостта от оптимизиране на организационно-управленската структура на дружеството е закрита длъжността „Маркетинг мениджър Продукти без лекарско предписание”. Посочил е, че представителната, съответно работодателската власт на изпълнителния директор И. П. да определя от името на дружеството щатното разписание е надлежно учредена, съобразно приложените по делото протокол от заседание на съвета на директорите от 27.04.2009г. и решение от месец октомври 2014 г.
Прието е, че със заповед № 40/10.04.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], връчена на ищеца на 11.04.2014 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено считано от 14.04.2014 г. с посочено в заповедта правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване в щата. В предизвестието, връчено на ищеца на същата дата е посочено и фактическото основание за уволнението и цифровото му изписване – взетото решение за съкращаване на щата.
Въззивният съд е приел за установено от представените по делото „Длъжностно разписание на [фирма] към 05.02.2014г.“ и „Длъжностно разписание на [фирма] към 10.04.2014г., че съществуващата една щатна бройка за длъжността „ Маркетинг мениджър Продукти без лекарско предписание” в отдел „Маркетинг и продажби-продукти без лекарско предписание“ към 05.02.2014 г., липсва и не е предвидена в новото длъжностно разписание от 10.04.2014 г.
Прието е, че трудово правоотношение с ищеца-жалбоподател е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- съкращаване на щата. Съдът е посочил, че твърденията на ищеца за незаконност на уволнението са свързани с пороци при съставянето на процесната заповед, липса на реално съкращаване на щата на заеманата от ищеца длъжност и неспазване на изискването за извършване на подбор, преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Прието е, че тежестта на доказване законността на уволнението носи работодателя. Според въззивния съд фактическия състав за законно прекратяване на трудовото правоотношение включва фактите – 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и, 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност. Прието е също, че в тежест на ищеца е да докаже направените правоизключващи възражения.
Въззивният съд е приел, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е приложимо, когато съкращаването на щата е реално – когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато основната трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. Приел е също, че когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност, е налице фиктивно съкращаване на щата, че уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други нови трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемане на новата длъжност съдът е приел, че съкращаването на щата е реално. Посочил е, че е реално съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители или част от тях /или изцяло/ са възложени за извършване от лица по граждански договор, че може да е налице реално съкращаване на щата при запазване или дори увеличаване на щатните бройки по щатното разписание, при така наречената трансформация на длъжности. Според съда трансформиране на длъжности е налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
Прието е, че обуславящо преценката за реално съкращаване на щата е обстоятелството дали са запазени основни и съществени трудови функции на заеманата от ищеца длъжност, които са определящи за длъжността, които я характеризират и индивидуализират, доколкото не всички трудови функции са основни и съществени. Според въззивния съд наименованието на длъжността не е определящо за наличието на сходство. Посочил е, че в исковата молба ищецът е посочил други длъжности, за които са изложени твърдения, че са със сходни функции на съкратената длъжност, че не провел пълно и главно доказване на този твърдян от факт. Според съда за да се приеме, че една длъжност не е само формално съкратена следва трудовите функции, които я характеризират да се съдържат изцяло в друга длъжност и да не са съчетани с допълнителни такива, наличието на които различават последната.
С оглед на изложените съображения е изведен извода, че в процеса ищецът не е доказал възражението си, че е негова според разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест, че за работодателя е съществувало задължение да извърши подбор, тъй като било налице сходство в основните трудови функции на заеманата от него преди уволнението длъжност „Маркетинг мениджър Продукти без лекарско предписание” и запазените в новото длъжностно разписание към 10.04.2014 г. длъжности „Продуктов мениджър”, „Т. маркетинг мениджър” и „Маркетинг мениджър”. Посочил е, че в отговора по въззивната жалба не е поддържал искането си по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника по иска да представи длъжностните характеристики на сочените от него за сходни с процесната длъжности. Прието е, че пред въззивната инстанция в отговора на въззивната жалба ищецът е направил доказателствено искане само за допускане на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел, с чийто показания да установи сходството в трудовите характеристики на заеманата преди прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност без да е конкретизирал на практика другите „сходни длъжности”, че това искане обосновано е отхвърлено не само поради липсата на предпоставките, визирани в нормата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, а и защото е налице забрана по чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като трудовите функции на работниците и служителите, като част от съдържанието на трудовия договор следва да се установят с писмен акт.
Въззивният съд е приел, че от представените и неоспорени от ищеца в срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК длъжностни разписания на [фирма] към 05.02.2014 г. и към 10.04.2014г. безспорно е установено, че единствената щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност е била реално е съкратена.
Посочил е, че при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Според съда за да е възможно упражняването на „правото на подбор“, трудовата функция на съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкръщаваните, в противен случай, не може да бъдат сравнени квалификацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на подбора, че предпочетеният работник от съкратената длъжност няма как да изпълнява занапред задълженията на уволнения работник от несъкратената длъжност. Прието е, че за да бъде упражнено от работдателя „правото на подбор“, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкратени длъжности. Прието е също, че по различен начин се поставя въпросът при „задължението за подбор“ . Според съда при него, когато съкращаването е на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, в противен случай, той не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. Прието е, че при определяне кръга на лицата, които следва да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, а от сходствата във възложените основни трудови функции, тъй като две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и обратното две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи се основни трудови функции. Според въззивния съд в случая е закрита длъжност и единствената бройка, предвидена до този момент за нея, поради което, за работодателя не съществува задължение за извършване на подбор, какъвто той не е и направил.
При тези съображения е формиран извода, че ответникът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в процесната заповед основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Поради неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че са неоснователни и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.
С оглед на посоченото съдът е направил решаващ извод за неоснователност на исковите претенции. Отменил е първоинстанционното решение, с което тези искове са уважени. Вместо отменената част е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
Съгласно разясненията, дадени в т.2 от т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба или отговора съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146,ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същият правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като нормите на чл. 146 ГПК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория въпрос от изложението, тъй като същият не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – поставен е общо и теоретично, без да е относим към конкретните решаващи правни изводи на въззивния съд по предмета на спора.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по трети и четвърти въпроси от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание жалбоподателят не е посочил и представил тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по тези правни въпроси. По същите въпроси не се установява и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл.329,ал.1 КТ, както и разпоредбите на чл. 146 ГПК са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по пети и шести въпроси от изложението, тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по седми въпрос от изложението, тъй като същият касае правилността на обжалваното решение и не е правен въпрос по смисъла на тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на сочените от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 09.07.2015 г. по гр.дело № 5201/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 133193/02.11.2015 г., подадена от С. А. Р., чрез адв. Р. М., съдебен адрес [населено място], [улица],ап.1, чрез адв.Р.М..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: