О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр. София 25.06.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 132 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт С. К. против решение № 196/03.10.2014 г. по гр.дело № 238/2014 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 59/02.07.2014 г. по гр.дело № 243/2014 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. И. Б. против жалбоподателя искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 5895/23.01.2014 г. на Директор „Човешки ресурси” при [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ, за възстановяване на предишната му работа-„Супервайзор”, Отдел Юг-2, Зона”Запад”, Дирекция „Магазини” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение до размера на 6300 лв. за времето от 28.01.2014 г. до 28.07.2014 г. и К. И. Б. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] разноски по делото 340 лв. и вместо отменената част предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 6300 лв. са уважени и на ищеца е присъдена сумата 600 лв. разноски по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на процесуалния закон и необоснованост.
В изложението, което е инкорпорирано в касационната жалба е поставен въпросът – може ли да се приеме за доказано връчване на заповед за уволнение при условията на отказ, без изричен запис „отказ”, а със запис”Потвърждавам връчването на заповедта”, удостоверен с подписите на двама свидетели, за което двамата свидетели са дали показания и пред първоинстанционния съд, в който потвърждават връчване именно на уволнителна заповед на работника/служителя – решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решение № 386/31.10.2011 г. по гр.дело № 1309/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 122/27.05.2013 г. по гр.дело № 975/2012 г. на ВКС, III г.о., решение № 307/24.06.2011 г. по гр.дело № 1342/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. И. Б. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на К. И. Б. със заповед № 5895/23.01.2014 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на осн.чл.71,ал.1 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението – „Супервайзор”, Отдел „Юг 2”, Зона”Запад”, Дирекция”Магазини” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 6300 лв.
От фактическа страна е прието, че по силата на трудово правоотношение ищецът К. Б. е заемал длъжностите при жалбоподателя [фирма] – „Сътрудник Продажби”, отдел „Юг”, Дирекция „Директни продажби” с място на работа в [населено място] на основание трудов договор № 5222/05.12.2008 г., сключен при условията на чл.67, ал.1,т.1, вр.чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване 6 месеца, „Търговски консултант”, отдел „Юг 2”, М. Магазини, Дирекция „Магазини”, Направление – Главен изпълнителен директор, считано от 02.04.2012 г. съобразно Допълнително споразумение от 31.03.2012 г. към трудовия договор от 05.12.2008 г. и длъжността „Супервайзор”, Отдел „Юг 2”, Зона „Запад”, Дирекция „Магазини”, Направление – Главен Директор Маркетинг, считано от 23.07.2013 г. по допълнително споразумение от 22.07.2013 г. към трудовия договор от 05.12.2008 г. на основание чл.119, вр.чл.70,ал.1 КТ със срок – замества К. С. К. до нейното завръщане на осн.чл.68,ал.1,т.3 КТ и вр.чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване от 6 месеца.
Въззивният съд е взел предвид приложените по делото длъжностни характеристики за трите заемани от ищеца длъжности и е приел, че трудовите функции, правата и задълженията за длъжностите „Сътрудник Продажби” и Търговски консултант” се припокриват, че тези длъжности са с еднакви трудови функции и представляват една и съща работа по смисъла на чл.70,ал.5 КТ. Прието е, че длъжността „Супервайзор” е различна и е извън обхвата на разпоредбата на чл.70,ал.5 КТ. Преценен е за неоснователен довода на ищеца, че е налице недействителност на клаузата в трудовия договор, установяваща срок на изпитване, поради противоречие със закона чл.70,ал.5 КТ, че ограничението на тази разпоредба не намира приложение.
Прието е, че за периода от време от 12.08.2013 г. до 16.08.2013 г. ищецът е ползвал 5 работни дни платен отпуск и в периода от 21.01.2014 г.до 28.02.2014 г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Въззивният съд е приел, че обжалваната заповед № 5895/23.01.2014 г. е издадена от Директор”Човешки ресурси” в [фирма] на основание чл.71,ал.1 КТ с посочено фактическо основание. Прието е, че издателят на заповедта е оправомощен да подписва трудовите договори, допълнителните споразумения към тях и документите за прекратяване на трудовите договори между служителите и [фирма] със заповед № 62/20.11.2007 г. на Главния изпълнителен директор на [фирма] и на Изпълнителния директор. Съдът е взел предвид практиката на ВКС, според която е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192,ал.1 КТ, че разпоредбите на доброволното представителство намират приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. С оглед на това е направил извода, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган.
Прието е, че служителят К. К. – титуляр на длъжността”Супервайзор”, която е била замествана от ищеца не се е завърнала на работа, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищеца се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда” К. на 05.02.2014 г. и не е сключил друг трудов договор, че брутното му трудово възнаграждение е 1050 лв.
Относно начина на връчване на атакуваната заповед съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Н. К. и М. А..
От правна страна е приел, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. Прието е, че по делото не е установено заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца да е връчена редовно на същия – лично или при отказ. Посочил е, че по делото са приложени два оригинала на заповед № 5895/2014 г. със син печат на ответното дружество и различно съдържание за датата на издаване на заповедта и за датата и начина на връчването й на ищеца. Съдът е приел, че в единия екземпляр на заповедта липсва дата на издаване, дата на връчване и подпис на връчител, подпис на получател или оформяне при отказ да се получи заповедта, че в другия екземпляр, представен от ответника след номера на заповедта ръкописно е записана дата на заповедта – 23.01.2014 г., дата а връчване – 23.01.2014 г. с подпис, както и ръкописно изписване, направено от св. К. на текста-„Потвърждавам връчването на заповедта на 23.01.2014 г., дата на връчване – 23.01.2014 г. Н. Т.К., М. А. А.” с подписи на двамата. Приел е, че в посочения екземпляр на заповедта липсва и подпис на получател, липсва отбелязване заповедта да е била връчена при отказ да се получи. Според въззивния съд налице са данни за нарушаване на процедурата по връчване на обжалваната заповед, че извършените върху нея отбелязвания също не удостоверяват редовното връчване на ищеца. Направил е извода, че по делото не е установено писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване да е достигнало до ищеца и кога е станало това. Като е взел предвид различията в представените оригинали на процесната заповед и съществените противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели относно датата на връчване на заповедта и мястото, на което е извършено дописването в екземпляра на заповедта, представен от ответника съдът е направил извода, че не е налице редовно връчване на ответника на процесната заповед, че не е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че оспорването на заповед № 5895/23.01.2014 г. относно датата на издаването й и ръкописното допълване е проведено успешно и същата е изключена от доказателствения материал. Прието е също, че работодателят неправилно е посочил в заповедта и мястото на работа на ищеца, като вместо „зона запад” в заповедта е изписал „зона изток”, където ищецът не е работил и по този начин е издал незаконосъобразен акт. При тези съображения съдът е направил извода, че атакуваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна и че предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен. Прието е, че е основателен и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ, както и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ за присъждане на обезщетение в полза на ищеца за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 6300 лв.
По правния въпрос:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 КТ по поставения правен въпрос. С решение № 386/31.10.2011 г. по гр.дело № 1309/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че законът – чл.335 КТ не предвижда изискване отказът на работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, че отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства. Правният въпрос съдът е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС. Поради това съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Относно останалите цитирани от жалбоподателя решения в същите не е разрешен поставения правен въпрос, поради което съдът не ги обсъжда.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 196/03.10.2014 г., постановено по гр.дело № 238/2014 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е отменено решение № 59/02.07.2014 г. по гр.дело № 243/2014 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от К. И. Б. против [фирма] [населено място] искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 5895/23.01.2014 г. на Директор „Човешки ресурси” при [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ, за възстановяване на предишната му работа-„Супервайзор”, Отдел Юг-2, Зона”Запад”, Дирекция „Магазини” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение до размера на 6300 лв. за времето от 28.01.2014 г. до 28.07.2014 г. и К. И. Б. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] разноски по делото 340 лв. и вместо отменената част е отменена Заповед № 5895/23.01.2014 г. на Директор „Човешки ресурси” при [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ на К. И. Б. и същият е възстановен на предишната му работа -„Супервайзор”, Отдел Юг-2, Зона”Запад”, Дирекция „Магазини” при [фирма] [населено място] и е осъден [фирма] [населено място] да заплати на К. И. Б. обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 6300 лв., както и разноски по делото в размер на 600 лв., и е осъден [фирма] да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса 252 лв. по касационна жалба вх. № 151/21.11.2014 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез юрисконсулт С. К..
Указва на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 206 лв. по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: