О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
гр. София 09.11.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2732 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците И. Р. и А. М. Д., чрез адв.И. Й. срещу решение № 2403/07.12.2015 г. по в.гр.дело № 2542/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1536/07.04.2015 г. по гр.дело № 95/2014 г. на Окръжен съд гр.Благоевград, с което е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателките с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за извършване на строителство от 05.07.2005 г., касаещ апартамент № 16, находящ се на втори жилищен етаж на изградена жилищна сграда в [населено място], комплекс Р. С., със застроена площ от 58.17 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с паркомясто № 6, находящо се на подземния етаж на сградата, със застроена площ от 39.70 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на подземния етаж, който апартамент през 2009 г. е отразен в кадастралната карта и регистри на [населено място], като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.3892.1.18, а подземният гараж на сградата е заснет с идентификатор 02676.501.3892.1.41 с площ от 230.36 кв.м.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1.какво е дължимото процесуално поведение на съда при възпрепятстване на доказването от страна на ответника относно представяне на писмен предварителен договор, подписан между страните при едновременно признаване на неизгодни за ответника факти и наличието на съществени за валиден предварителен договор елементи – като платежна цена, установена по размер и начин на плащане, индивидуализираност на процесния недвижим имот и съгласие на страните за сключване на окончателен договор, 2. наличието на преддоговорни отношения с търговец по повод покупко-продажба на подробно индивидуализиран недвижим имот, както и установено плащане на продажната цена представляват ли съществени елементи на предварителен договор между страните с преддоговорни отношения и обуславят ли основателността на иска по чл.19 ЗЗД. Според жалбоподателките правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД.
Прието е, че първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения. Възприети са мотивите на същия съд и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях.
Прието е също, че с исковата молба ищците са представили проект на предварителен договор от месец седми /юли/ 2005 г. с предмет строителството и продажбата на апартамент № 16, с площ от 58.17 кв.м., находящ се в комплекс „Р. сайд“ – [населено място] и паркомясто с площ от 39.70 кв.м., което не е кокретизирано. Според въззивния съд няма сключен предварителен договор, тъй като по делото не е представен такъв, който да е подписан от страните и да материализира тяхната воля за сключване на окончателен договор и за неговите съществени елементи. Посочил е, че няма доказателства третото лице, посочено за пълномощник на ищците в проекта да е имало надлежно възникнала представителна власт и не е установен нейния обем.
Съдът е приел, че е налице допълнително споразумение, подписано на 22.07.2011 г. между страните по делото, с което се признава наличието на предварителен договор от месец седми 2005 г., че в същото споразумение няма данни за съществените елементи на предварителния договор – самостоятелен обект или обекти, тяхното местонахождение и продажната цена. С оглед на това е формиран извод, че споразумението не може да бъде ценено като самостоятелен предварителен договор или да представлява новиране на валидно възникнали задължения.
Позовал се е на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, според който всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор, който се счита за сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Прието е, че когато задължението е да се прехвърли право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърлянето на собствеността на имота, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Посочил е, че предпоставките за уважаването на иска са – ответникът да е собственик на недвижим имот, наличие на валиден предварителен договор между ищеца и ответника за продажба на този недвижим имот и съгласие относно всички съществените елементи от съдържанието на окончателния договор, да не е сключен окончателен договор, ищецът да е поискал от съда обявяването му за окончателен, ищецът да е изправен относно изпълнението на задълженията си по предварителния договор, процесният имот да е в степен на завършеност, позволяващ сделки с него – груб строеж.
Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се налага извод за отсъствието на валиден предварителен договор, който да е източник на потестативното право на ищците да поискат обявяването му за окончателен. Извел е извод, че предявеният конститутивен иск е неоснователен. Приел е, че преведените от ищците на ответника парични суми могат да обосноват основателността на осъдителен иск, различен от предявения иск, предмет на делото.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – относно предпоставките за прилагане от съда на правилото на чл. 161 ГПК – съдът да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 2403/07.12.2015 г. по в.гр.дело № 2542/2015 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 793/20.01.2016 г., подадена от ищците И. Р. и А. М. Д., чрез адв. И. Й., адрес на кантората [населено място], пл.”Б. Н.” № 6, вх.откъм [улица].
Указва на жалбоподателките И. Р. и А. М. Д., чрез адв.И. Й. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС сумата 1195 лв. държавна такса и да представят платежен документ за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Преседателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: