О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София 15.03.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2632 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв.Р. К. срещу решение№ 30/20.03.2017 г. по в.гр.дело № 44/2017 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2/03.01.2017 г., постановено по гр.дело № 1956/2016 г. на Ямболския районен съд, с което са уважени предявени искове от Д. Х. Д. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за сумата 4550 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението от 20.06. до 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания а неправилност на решението почл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1.дали наличието на решение на ТЕЛК с точно указване на възможността лицето да изпълнява конкретна длъжност, представлява задължително изискване за прилагане на чл.325,ал.1,т.9 КТ, 2. трябва ли в решението на ТЕЛК за ново трудово насочване, с което се дава разрешаване на спор по реда на чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояването и в което решение се определя по-подходяща за здравословното състояние на работника длъжност изрично да е отразено, че лицето не може да работи на длъжността, посочена в първоначалното експертно решение на ТЕЛК за трудоустрояване и във връзка с която длъжност е повдигнат спорът, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. налице ли е ново трудово насочване на друга длъжност с последващо експертно решение на ТЕЛК, с което същата тази друга длъжност е определена като по-подходяща с оглед заболяването на лицето и посочените противопоказни условия на труд, при условие, че в това експертно решение на ТЕЛК не е посочено изрично, че лицето не може да работи на досега заеманата длъжност при спазване на противопоказните условия на труд и за която длъжност реалните условия на труд обуславят прогресиращо неблагоприятно развитие на болестта на работника, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4.следва ли да бъде прилагано решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК за прилагане на новосъздадена от закона правна норма – чл.112,ал.9 от ЗЗ, в което решение съдът без посочване на мотиви е възприел за правилна практика на състав на ВКС, постановена при несъществуването в правния мир на тази нова законова разпоредба, 5. следва ли в диспозитива на съдебното решение, с което работодателят се осъжда да заплати на работника или служителя обезщетение по чл.225,ал.1 КТ с оглед обвързващата сила на решението и изпълнителната сила на издадения въз основа на него изпълнителен лист да се посочи размерът на брутното трудово възнаграждение за не повече от 6 месеца или следва да бъде изрично посочен размерът на действително дължимото обезщетение/нетно такова/ за период от 6 месеца, намалено с размер на 10% ДОД дължим от работника съобразно чл.24, ал.2,т.8 от ЗДДФЛ. Първи, четвърти и пети въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, решения на първоинстанционни и въззивни съдилища.
Ответникът по касационната жалба Д. Д., чрез адв.С. К. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси от жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от Д. Х. Д. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца от длъжността „механик” на участък „депанатура” в цех „Багрилен” със заповед № 105/20.06.2016 г., за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението от 20.06.-20.12.2016 г.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че ищецът Д. Д. е работил по трудов договор с ответното дружество на длъжност: „механик” на участък „депанатура” в цех „Багрилен”. Със Заповед № 105 от 20.06.2016г. на работодателя, трудовото му правоотношение е прекратено и като причина в заповедта е отразено – чл.325 ал.1 т.9 от КТ – невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайно намаляване на работоспособността му и по здравни противопоказания, въз основа заключение на ТЕЛК № 2452/10.07.2015г., като работникът отказва да заеме предложената му друга работа: „работник опаковка”, подходяща за здравословното му състояние, съгл. ЕР № 1734/9.6.2016 г. на ТЕЛК.
Съдът е отразил, че в мотивите за прекратяване на Т. на работника е посочено, че след решение на ТЕЛК от 10.07.2015г, относно работника Д. Д. с водеща диагноза: „астма” и посочените противопоказни условия на труд- ТФТ, влага и запрашеност е прието, че „работникът може да продължи работата си като „механик”, съобразно посочените противопоказни условия на труд”, но работодателят преценил, че с цел запазване здравословното състояние на работника, трябва да направи ново запитване до ТЕЛК, дали Д. би могъл да работи на друга длъжност:”работник опаковка” и след издаване на решение от комисията, че това е възможно, длъжността е предложена на работника, но той отказал да я заеме и работодателят преценил, че следва да прекрати ТПО.
Прието е за установено от предложение № 288 от 20.06.2016г на работодателя до ищеца, с което на осн чл. 314 ал 1 КТ, вр. с чл. 317, ал. 1 и 3 КТ и въз основа на ЕР №1734/09.06.16г на ТЕЛК, че на Д. е предложено да заеме длъжността „работник опаковка”, което работникът отказал да подпише и това е удостоверено с подпис на свидетел от дата 20.06.16г, че по същия начин ищецът е отказал да подпише и Допълнително споразумение от 20.06.16г към ТД, касаещо промяна на заеманата длъжност, което е удостоверено отново с подписа на свидетеля К.-началник цех.
Съдът е приел, че с ЕР № 2452/10.07.2015 г. ТЕЛК е определила на Д. при преосвидетелстване на същия, 75% трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза „Астма” и общо заболяване „Бронхиална астма” – средно тежка, персистираща, с голяма даваност /от детска възраст/, с чести обострени и вентилаторни нарушения, като са посочени и противопоказните условия на труд: ТФТ, влага, запрашеност, че в решението на ТЕЛК е посочено, че „Д. би могъл да продължи да работи като „механик”, с противопоказните условия на труд”.
Прието е от приложеното гр. дело № 2173/15г на ЯРС,че ищецът е имал издадена предходна заповед за уволнение № 81/2.8.2015г. на осн. Чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и Д. е атакувал прекратяване на трудовото си правоотношение пред съда, като в тази връзка е постановено влязло в сила Решение № 705/21.12.15г, с което уволнението на ищеца е признато за незаконно и същото е отменено, и Д. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „механик”. Посочил е, че в мотивите на съдебния акт е прието, че уволнението е незаконосъобразно, т.к според заключение на ТЕЛК от 10.07.2015г, ищецът може да работи като механик, а ответникът- работодател не е доказал наличието на основание, както и невъзможността на Д., да изпълнява работата си като такъв и уволнението е отменено.
Съдът е приел, че след отмяна на уволнението по гр.д. № 2173/2015г. и възстановяване на ищеца на длъжността „механик”, която е заемал преди уволнението, работодателят е направил запитване от 25.1.2016г до МБАЛ „Св.П.” –ТЕЛК- Я., с искане за становище, дали Д. би могъл да работи като „работник – опаковка”, с цел преместването му на това работно място, като предварително е направена консултация и със Служба трудова медицина и ответното дружество е получило становище, че въздействието на факторите: влажност и прах, със стойности близки до граничните, може да доведе до още по – неблагоприятно развитие на заболяването на лицето и до по- голямо влошаване на здравословното му състояние.
Прието е, че ТЕЛК се е произнесла със становище, обективирано в Решение № 1734/9.6.2016 г., че Д. може да работи като „работник опаковка”, съобразно условията на труд, определени от ТЕЛК. Върху решението е отбелязано, че Д. е получил решението на 10.06.2016 г, като решението на ТЕЛК е влязло в сила на 28.6.2016 г.
Приел е по твърдението, че атакуваното уволнение не е незаконосъобразно, ответникът–работодател е представил протокол № 2 от 11.1.2016 г., изд. на осн. чл.315 КТ и чл.2 от Наредба за трудоустрояване и чл.1 от Наредба за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от надлежна комисия, която е обявила длъжността” „работник – опаковка” – 5 броя места за трудоустроявани и е представил Длъжностно разписание на персонала от 1.1.2016г, където за длъжността „работник – опаковка” са предвидени 19 места.
От правна страна е прието, че основанието за прекратяване на ТПО по чл.325, ал. 1, т.9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Посочил е, че невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза на чл. 325 ал.1 , т.9 изр.1 КТ е поради болест, довела до трайна неработоспособност/инвалидност/, което означава на работника, респ. служителя да е призната неработоспособност -50% и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се изразява по установения за това ред. Приел е, че втората хипотеза на чл. 325 ,ал. 1,т.9 изр.1 КТ е поради”здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по ТПО.
Според въззивния съд и двете хипотези касаят медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК-със заключение по експертно решение, да посочи болестта, довела до инвалидност работника и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването, във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника длъжност, като е налице и кумулативното условие, при работодателят да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника.
Прието е, че в случая трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т.9 КТ-без предизвестие и поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, като ответникът отказва да заеме и предложената му друга работа”работник опаковка”, подходяща за здравословното му състояние, съгласно ЕР №1734/09.06.16г на ТЕЛК.
Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено, че в случая не е налице предписание от надлежен орган за това, че работникът Д. Д., който поради заболяване –„асма” и по здравни противопоказания, обективирани в решение на ТЕЛК, не може да изпълнява заеманата от същия длъжност”механик”. Прието е, че в Решение на ТЕЛК №1734/09.06.16г е посочено, че Д. „може да работи като „работник опаковка”, че няма отразяване, че работникът „не може да работи на заеманата от него длъжност”механик”.
Прието е, че единственото предписание за трудоустрояването на ищеца се съдържа в Решение №2452/10.07.15г на ТЕЛК, в което е определена за работника трайна намалена работоспособност -75% с водеща диагноза: „астма” и са посочени противопоказните условия на труд, но ТЕЛК е излязла със становище, че Д. Д. би могъл да продължи да работи „механик”, съобразно посочените противопоказни условия на труд. Съдът е посочил, че по това експертно решение има постановено влязло в сила съдебно решение по гр. дело №2173/15г,, като е отменено предходното уволнение на Д., извършено със заповед № 81 от 02.08.15г, по повод решението на ТЕЛК от 10.07.15г, в което е визирано, че Д. може да продължи работата си като „механик”.
Въззивният съд е приел, че преди влизане на решението на ТЕЛК в сила, работодателят е предложил на ищеца да изпълнява длъжността „работник опаковка”, което работникът е отказал и работодателят е издал процесната уволнителна заповед. Решението на ТЕЛК №1734 от 09.06.16г, връчено на ищеца на 10.06.16г, е влязло в сила на 28.06.16г, а Предложението за новата длъжност ”работник опаковка”, отправено от работодателя до Д., както и атакуваната уволнителна заповед са от дата 20.06.16г, с оглед на което е изведен извод, че заповедта за прекратяване на ТПО с ищеца е преждевременно издадена.
В тази насока съдът е възприел практиката на ВКС, според която при преценка законността на уволнението, решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила към момента на уволнението на ищеца. Посочено е, че според установената практика на ВКС в чл. 112 ал. 9 от Закона за здравето, е предвидено, че обжалването на решението на ТЕЛК, не спира изпълнението му, но за да може работодателят законно да упражни правото на уволнение спрямо работника, следва да изчака влизането на решението на ТЕЛК в сила.
При посочените съображения е формиран извод, че процесната уволнителна заповед е незаконосъобразна, тъй като в решението на ТЕЛК от 09.06.16г, липсва предписание за трудоустрояване на работника, поради невъзможност да изпълнява длъжността ”механик” и самата уволнителна заповед е преждевременно издадена, преди влизане на решението на ТЕЛК в сила.
Въззивният съд е приел, че според доказателствата по делото е установено, че след възстановяване на Д. на заеманата от него длъжност, въз основа на съдебното решение по гр.дело № 2173/15г.на ЯРС, работодателят е поискал становище от „Служба трудова медицина”за факторите, при които Д. работи на длъжността „механик” и, че е дадено становище, че работникът е с риск за влошаване на здравословното състояние. Прието е, че това становище не следва да се обсъжда, тъй като то не е дадено от компетентния орган-ТЕЛК или НЕЛК, чиито актове имат задължителен характер, когато са влезли в сила, а медицинския въпрос, дали заеманата от ищеца длъжност е противопоказна за неговото здраве или не, не може да се изследва от службите по трудова медицина.
Прието е, че след становището на Служба трудова медицина, работодателят е направил запитване и до ТЕЛК, дали ищецът би могъл да работи на друга длъжност – „работник опаковка” и ТЕЛК е постановил решение ЕР №1734/09.06.16г, че това е възможно и работодателят е отправил предложение до Д. на 20.06.2016г., с което му предложил да заеме длъжността „работник опаковка”. Според съда това не санира липсващото решение на ТЕЛК, че Д. не може да работи като „механик”, с оглед заболяването си и, че в тази насока е без значение отказа на работника да заеме предложената му друга длъжност.
С оглед на посоченото съдът е направил извод, че издадена уволнителната заповед №105/20.06.16г., с която Т. на ищеца с ответното дружество е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като в същата не се съдържа становище на ТЕЛК, че ищецът не може да работи на длъжността”механик”, с оглед заболяването си и вредната за него работна среда, че и заповедта е издадена от 20.06.16г – преди влизане на решението на ТЕЛК в сила- на 28.06.16г,като и Предложението за заемане на новата длъжност е от 20.06.16г-също преди влизане в сила на ЕР. Прието е, че уволнение на ищеца с процесната заповед следва да бъде отменено, поради незаконосъобразност на същата.
Прието е, че акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ също е основателен,т.к той следва съдбата на главния иск, че уважаването на иска по чл 344, ал., 1, т., 1 КТ, поражда субективно право за ищеца- да претендира за възстановвяването си на заеманата преди уволнението длъжност и, че този иск като основателен, също следва да бъде уважен.
Въззивният съд е приел, че според разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, работникът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, че съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.
Прието е, че в случая е установено, че поради незаконно уволнение, ищецът е останал без работа, вследствие прекратяване на ТПО с ответното дружество, въз основа на процесната незаконосъобразна уволнителна заповед и считано от 20.06.16г, същият не е работил по друго ТПО с друг работодател. С оглед на това е изведен извод, че Д. е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснатото БТВ, което е щял да получи за период от 6 месеца,предвид разпоредбите на чл. 225, ал. 1 КТ.
Посочил е, че за периода от 20.06.16г. – деня на уволнението до 20.12.16г. – датата на приключване на последното открито съдебно заседание е изминал период от 6 месеца и се е съобразил със заключението на в.л. от Допълнителната СИЕ в частта, в която се сочи, че БТВ на работника за месеца предхождащ уволнението е в размер на 773.90лв /710лв основна заплата и 63.90лв-9% -за трудов стаж и професионален опит/. Съдът е формирал извод, че за 6 месеца на ищеца следва да му бъде изплатена сума в размер на 4643.40лв, че размерът на обезщетението се претендира в размер на 4 550лв. и поради това иска следва да се уважи в този размер.
При посочените съображения първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени е потвърдено.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до изменението, прието със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 952/18.12.2009 г. по гр.дело № 4756/2008 г. на ВКС, I г.о., по чл.290 ГПК е прието, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325,,т.9 КТ обединява две хипотези, като е достатъчно да е налице само едната от тях, за да се прекрати трудовия договор, че освен това е необходимо и кумулативното условие при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя.
С решение № 266/24.03.2010 г. по гр.дело № 814/2009 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325 ал 1 т.9 от КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315 ал.1 от КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане. Наличието на свободна подходяща длъжност по предписано трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание по чл. чл. 325 ал 1 т.9 от КТ.
С решение № 332/21.10.2011 г. по гр.дело № 565/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че нормативната уредба на чл. 101, чл. 103 от Закона за здравето /обн., ДВ, бр. 70/10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп./, чл. 61 , чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /приета с ПМС № 87/5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36/14.05.2010 г./ и чл. 23, чл. 24; чл. 25 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /приет с ПМС № 83/26.04.2010 г., обн. ДВ, бр. 34/4.05.2010/ регламентират видовете медицинска експертиза, органите на медицинската експертиза и техните основни функции и правомощия. В компетентността на Териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ е освидетелстването и преосвидетелстването на лицата по повод на временна нетрудоспособност; трайно намалена работоспособност на лица на и над 16-годишна възраст; вид и степен на увреждане на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО; искане на застрахователи и на застраховани лица; трудоустрояване на лица с 50 и над 50 на стой трайно намалена работоспособност; определяне характера на заболяванията – професионален или общ; други случаи, предвидени в нормативни актове /чл. 32, ал. 2 от Правилника.
Прието е, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на възложената работа в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това нормативно ред /посочен по-горе/. Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответни здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност.
С оглед на това становище е даден отрицателен отговор на въпроса: при наличие на ЕР на ТЕЛК със здравно противопоказание „негоден за физически труд” в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва ли да се събират доказателства тежка ли е физическата работа, която работникът изпълнява и относно годността на работника да изпълнява длъжността, която заема по трудово правоотношение с работодателя.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. Решаващите правни изводи на съда са, че в случая не са налице предписания на надлежен орган за това, че ищецът Д. поради заболяване „асма” и по здравни противопоказания, обективирани в решение на ТЕЛК не може да изпълнява заеманата от същия длъжност „механик”. В тази насока е съобразено, че в решение на ТЕЛК № 1734/09.06.2016 г. е отразено, че ищецът може да работи като „работник опаковка”, но няма отразяване, че „не може да работи на заеманата от него длъжност”механик”. Формиран е извод, че единственото предписание за трудоустрояването на ищеца има в решение № 2452/10.07.2015 г. на ТЕЛК, в което е определена за ищеца трайна намалена работоспособност на ищеца 75% с водеща диагноза „асма” и са посочени противопоказните условия на труд, че ТЕЛК е изразила становище, че Д. би могъл да продължи да работи „механик” съобразно посочените противопоказни условия на труд, и че това експертно решение е съобразено с влязло в сила решение по гр.дело № 2173/2015 г., с което е отменено предходно уволнение на ищеца, извършено със заповед № 81/02.08.2015 г. по повод решението на ТЕЛК от 10.07.2015 г. Съдът е взел предвид и, че решението на ТЕЛК № 1734/09.06.2016 г. не е влязло в сила към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Изводите на съда не са в отклонение от посочената практика на ВКС, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
Съдът не обсъжда решения: № 279/27.10.2015 г. по гр.дело № 327/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 137/13.05.2014 г. по гр.дело № 4811/2013 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК, тъй като със същите не е разрешен поставения въпрос от жалбоподателя.
По същият въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 73/11.06.2012 г. по в.гр.дело № 145/2012 г. на Разградския окръжен съд по предявен иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 КТ е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение, извършено на основание чл.325,т.9 КТ може да се предприеме при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. Прието е, че уволнение не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на служителя и той е съгласен да я заеме. По конкретния казус съдът е приел, че с ЕР ТЕЛК не е констатирал невъзможност ищецът да изпълнява функциите на работното си място, нито е дал здравни предписания за неговото трудоустрояване. С оглед на това е формиран извод, че липсва втората предпоставка за прекратяване на трудовия договор – невъзможност, поради констатираните заболявания ищецът да изпълнява възложената му работа. Изведен е извод, че поради липсата на втората предпоставка за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325,т.9 КТ извършеното уволнение е незаконосъобразно. В същата насока са и решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия въпрос от изложението.
Съдът не обсъжда решения № 428/30.10.2012 г. по в.гр.дело № 762/2012 г. на Софийски окръжен съд и решение № 266/11.06.2013 г. по в.гр.дело № 357/2013 г. на същия съд, тъй като са без отбелязване за влизането им в сила.
По същия въпрос от изложението не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въпросът касае приложение разпоредбите на чл.325,т.9 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, с която съдът е съобразил правните си изводи.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори и трети въпроси от изложението. Съгласно т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Правните въпроси касаят приложното поле на чл.325,т.9 КТ и чл.3,ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, които разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението на всяка от тях е установена обилна съдебна практика, която съдът намира, че не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Следователно по посочените въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Същият касае само един от решаващите правни изводи на въззивния съд, а именно решението на ТЕЛК № 1734/09.06.2016 г., в което е отразено становището, че ищецът може да работи като „работник опаковка”, за което решение съдът е приел, че не е влязло в сила към момента на издаване на заповедта за уволнение. По изводите на съда, че към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца не е налице предписание от надлежен орган, за това, че Д., който поради заболяване – „асма” и по здравни противопоказания, обективирани в решение на ТЕЛК не може да изпълнява заеманата от същия длъжност „механик”, правни въпроси не са формулирани от жалбоподателя. С оглед на това съдът намира, че не са установени сочените основания за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по петия въпрос от изложението. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касае правилността на решението и е основание за касационна отмяна по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос съдът следва да обсъди само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК. С определението по чл.288 ГПК ВКС трябва да се произнесе дали сочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. С оглед на това, че въпросът не е правен не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т. 3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя [фирма], чрез адв. Р.К..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за намаляване на разноските на ответника по жалбата в частта за адвокатското възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл.78,ал.5 ГПК. Заплатения от ответника по жалбата адвокатски хонорар в размер на 800 лв. е съответен на фактическата и правна сложност на делото. По подадената касационна жалба адвокат-пълномощника на ответника по жалбата е изготвил мотивиран писмен отговор. Освен това адвокатското възнаграждение е под минималния размер на възнаграждението, посочено в чл.9,ал.3,вр.чл.7,ал.1,т.1,вр.ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 30/20.03.2017 г. по в.гр.дело № 44/2017 г. на Ямболския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2211/07.04.2017 г., подадена от ответника, [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място]