О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
гр. София 19.12.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2475/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя Д. Б., чрез адв. А. С., против решение № 191/19.01.2018 г. по възз.гр.д № 60/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5605/04.07.2016 г. по гр.д. № 16026/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят при условията на солидарност на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 30 396, 16 евро, представляваща неустойка за забава за периода от 31.07.2012 г. до 27.06.2014 г., дължима по пункт V от договора за продажба на право на строеж за построяване на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 9 от 25.02.2011 г., том I, рег. № 399, дело № 8/2011 г. по описа на нотариус, вписан под № 447 в регистъра на НК, район на действие – СРС, ведно със законна лихва, считано от 16.10.2014 г. до нейното окончателното изплащане, както и сумата от 18 000 евро, представляваща неустойка за неточно/лошо изпълнение на строително-монтажни работи, дължима се по пункт II, т. 2 от договора за продажба на право на строеж за построяване на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 9 от 25.02.2011 г., том I, рег. № 399, дело № 8/2011 г. по описа на нотариус, вписан под № 447 в регистъра на НК, район на действие – СРС, ведно със законна лихва, считано от 16.10.2014 г. до нейното окончателното изплащане.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че претенцията за присъждане на неустойка за забава е неоснователна, тъй като са били налице обективни пречки за изпълнение на договореното в срок, а съдът е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, същевременно не е кредитирал с доверие данните от показанията на изслушаните пред първа инстанция свидетели. Иска се отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на предявените претенции и присъждане на съдебни разноски за цялото производство.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставен е следният въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за несъотносимо или недостоверно – да изложи мотиви за това?“. Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. по описа на ВКС, II г.о. и Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация- Е. Н. П., подаден чрез адв. С. Д., в който е заявено, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Поддържа се, че по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски, но не са представени доказателства, че действително са сторени такива.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвид цената на предявените искове.
Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивна жалба на [фирма] да се произнесе като въззивна инстанция по предявените от Е. П. П. против [фирма] и [фирма] искове за осъждането на дружествата при условията на солидарност да заплатят на ищцата дължима неустойка за забава и неустойка за неточно/лошо изпълнение по договор за продажба на право на строеж за построяване на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 9/25.02.2011 г., том I, рег. № 399, дело № 8/2011 г., ведно със законната лихва върху претендитраните суми от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземанията. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД са уважени както следва : за сумата от 30 396, 16 евро – представляваща неустойка за забава за периода от 31.07.2012 г. до 27.06.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 16.10.2014 г. до нейното окончателно изплащане и за сумата от 18 000 евро, представляваща неустойка за лошо/неточно изпълнение на строително-монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2014 г. до нейното окончателно изплащане. Съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, които е възприел изцяло. Приел е, че от събраните доказателства се установява, че между Е. П. П. и [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ е сключен договор за продажба на право на строеж за построяване на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 9, том I, рег. № 399, дело № 8/2011 г. по описа на нотариус, вписан под № 447 в регистъра на НК, район на действие – Софийски районен съд, на четири обекта /апартамента/ с обща площ от 440,70 кв.м. Продажната цена била уговорена в размер на 180 000 евро, същата е изплатена от купувача Е. П. П. до размера от 160 000 евро, а останалата сума от 20 000 евро е прихваната с вземането за неустойка за забавено пускане на сградата в експлоатация. Обектите били част от жилищна сграда „Д.“, находяща се в [населено място], район „В.“, състояща се от два входа – „А“ и „Б“ в УПИ XV-465, кв. 11, местност „Г. г.“. Задължението на продавача [фирма] било да построи сградата и да я въведе в експлоатация, както и да въведе Е. П. П. във владение до 30.07.2012 г., като в договора била уговорена степента на завършеност на сградата, общите части, както и отделните обекти в нея. Била уговорена и неустоечна клауза за забавено изпълнение в тежест на продавача в размер на 5 евро за всеки кв.м. от имотите предмет на договора. Сградата е въведена в експлоатация с удостоверение № 636/27.06.2014 г. и продавачът е предал владението на купувача с неизпълнени СМР, както и със съществено отклонение от уговорените. На 14.09.2011 г. между Е. П. П. и [фирма] бил сключен договор за покупко-продажба на идеални части от правото на строеж на подземния гараж с разпределено ползване на паркомясто № 5 в същата сграда, обективиран с нотариален акт № 89, том V, рег. 26257, дело № 836/2011 по описа на нотариус, вписан под № 274 в регистъра на НК, район на действие – СРС. В същия договор било уговорено, че [фирма] ще отговаря пред Е. П. П. солидарно с [фирма] при вида и начина, както е уговорено в договора от 25.02.2011 г. Съдът е съобразил данните от влязлото в сила решение от 07.03.2011 г., постановено по адм.д. № 3828/2005 г., поправено с решение от 10.02.2012 г. от Софийски градски съд – административно отделение, с което е отменена Заповед № РД-09-50-264 от 27.05.1997 г. на Главния архитект на [населено място], с която се одобрява кадастрален, улично – регулационен и застроителен план на местността „Г. г.“ и по точно в частта на кв. 173а., за парцел ІХ 439 със собственик Н.В.М.; парцел Х – 438 със собственик С.Г.С. и В.В.Р, Р.В.Р., собственици на парцел ХІІІ – 436 и в частта новопроектираната [улица]. По въпроса дали имотът, в който е следвало да бъде построена процесната сграда, попада в обхвата на отменената Заповед на Гл.архитект на [населено място] са изслушани технически експертизи пред двете съдебни инстанции. Ескпертът, изготвил заключение по съдебно-техническа експертиза, назначена от САС, е посочил, че процесният имот УПИ XV-465, кв. 11, местност „Г. г.“ по плана на [населено място], район „В.“ попада в обхвата на отменената Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. на Гл.архитект на [населено място] с решение от 07.03.2011 г. по а.х.д. № 3828/2005 г. по описа на СГС, но имотът не попада в обхвата на частично отменената Заповед РД-09-50-264/27.05.1997 г. с решение от 10.02.2012 г. по същото дело. Заключение в същия смисъл е дадено и от вещото лице, изслушано пред Софийски градски съд. При преценка на тези данни, както при съобразяване на представените от [фирма] Акт обр. 10 и Акт обр. 11, съдът е приел, че не се установява административната процедура по проверка законосъобразността на заповедта на главния архитект да е довела до забавата и неточното изпълнение на поетите задължения от страна на продавачите. Въззивният съд се е позовал на приетото допълнително заключение на вещото лице, изслушано по СТЕ в първата инстанция, според което продавачите /съответно на апартаментите и паркомястото/ не са изпълнили задълженията си да ги предадат в уговорения срок, както и че са налице съществени отклонения от уговорените и изпълнени СМР или пълно изпълнение на уговорени СМР. При тези данни въззивният съд е приел, че исковите претенции са основателни и двамата ответници отговарят солидарно по отношение на дължимата неустойка, тъй като [фирма] е встъпил в дълга по договора от 25.02.2011 г. по реда на чл. 101 ГПК. Уговорените наустоечни клаузи в договора са валидни и притежават присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът е приел , че периода на забавата в случая е от 31.07.2012 г. до 27.06.2014 г., а размерът на дължимата неустойка спрямо уговореното в договора възлиза на 50 396, 16 евро. Направено е прихващане със сумата от 20 000 евро, дължима от купувача Е. П. П., поради което искът е уважен за сумата от 30 396, 16 евро и [фирма] и [фирма] са осъдени да я заплатят при условията на солидарност. Искът за заплащане на неустойка поради неточно/лошо изпълнение на договореното е уважен за сумата от 18 000 евро. За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е взел предвид и релевираните от въззивника оплаквания. Приел е, че не се доказва претендираната от него обективна невъзможност за изпълнение на договорените задължения по смисъла на чл. 81 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава. Поставеният процесуално-правен въпрос от касатора – може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, отговаря на изискванията за общо основание.Налице е и специалното основанието по чл.280,ал.1,т.1 за допускане на касационно обжалване,тъй като въпросът е разрешен в противоречие с приетото в решение № 24/28.10.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. по описа на ВКС, I г.о.,на което касаторът се позовава.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 191/19.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 60/ 2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 893, 09 лева /хиляда осемстотин деветдесет и три лева и девет стотинки/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: