О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
гр. София 06.11.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1787/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. С. в качеството му на процесуален представител на Н. И. М., против въззивно решение № 269/14.12.2017 г. по възз.гр.д. № 428/2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 314/27.07.2017 г., постановено по гр.д № 331/2017 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което Н. И. М. е осъден да заплати на И. И. И. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – причинена смърт на баща му – И. А. И., починал на 09.11.2013 г., вследствие на ПТП станало на 09.11.2013 г. в близост до [населено място], за което деяние Н. И. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във р. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК с присъда № 4/09.02.2016 г. по н.о.х.д. № 981/2015 г.на Окръжен съд- Плевен, влязла в сила на 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждане 09.11.2013 г. до окончателното ? изплащане,както и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че изводът на въззивния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат противоречи на възприетото от наказателния съд при постановяване на влязлата в сила присъда, както и че не е взето предвид възражението за недоказаност влошаването на здравословното състояние на ищеца,което е довело до неправилно приложение на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позова на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. Представлява ли пресичането на пешеходец на път извън населено място, в тъмната част на денонощието, на необозначено за водачите на превозни средства и пешеходците място, без да се съобрази с останалите участници в движението и пътната обстановка, нарушение от страна на пешеходеца на чл. 113, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП ; 2. Допринесъл ли е с описаното в т. 1 поведение пешеходецът за настъпване на обществено опасните последици от деянието на ответника причинител на ПТП ; 3. Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец и следва ли то да бъде отчетено при определяне на обезщетение при пресичане на пътното платно от пешеходец в тъмната част на денонощието /последният въпрос съдържа и питане във връзка с облигационни отношения, възникнали по силата на предварителен договор, което настоящият състав намира за включено поради техническа грешка/. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 185/15.07.2013 г. по гр.д. № 889/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 557/29.11.2010 г. по гр.д. № 1741/2009 г. по описа на ВКС, III г.о. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като заявява, че решението е очевидно неправилно, тъй като гражданският съд не се е съобразил с влязлата в сила присъда.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – И. И. И. не е подал писмен отговор, в който да изрази становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановеното решение, в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. – неимуществени вреди,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе, въззивният съд е установил, че на 09.11.2013 г., около 17, 45 ч. на първокласен път I-3/Б. – Б./ км. 88+973, в близост до [населено място], Н. И. М. управлявал лекия си автомобил с несъобразена с пътните условия и с конкретните условия на видимост на денонощието скорост,в нарушение на правилата за движение по пътищата. Посочил е, че водачът е шофирал със скорост 96-100 км/ч, вместо с подходящата за пътните условия до 70,8 км/ч, с включени светлини на автомобила и при възникване на непосредствена опасност за движението, а именно поява на пешеходец на пътното платно не е успял да спре, реализирал пътно-транспортно произшествие и по невнимание предизвикал смъртта на И. А. И.. За да ангажира деликтната отговорност на М. съдът при преценка на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, на основание чл.300 ГПК се е позовал на влязлата в сила на 07.12.2016 г. присъда № 4/09.02.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 981/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.Приел е за неоснователно релевираното от М. възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Посочил е, че виновният водач не е доказал пострадалия да е допуснал нарушение, което да се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат,т.е. с поведението си пострадалият да е допринесъл за настъпването на вредите. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид, че към момента на ПТП ищецът И. И. И. е бил студент. След произшествието изпаднал в тежко психическо състояние, което било диагностицирано от психиатър с амбулаторен лист, приложен по делото, и му била поставена диагноза тежък депресивен синдром. Кредитирал е с доверие показанията на разпитаните свидетели, за да установи болките и страданията, претърпени вследствие на внезапната смърт на баща му. Счел е за доказана съществената близост между родител и дете, поради това, че двамата са живеели заедно, бащата се е грижил за сина си, бил е негова материална и духовна опора, още повече предвид обстоятелството, че към момента на увреждането майка му е живяла за постоянно в чужбина. Освен това е взел предвид ограничаването на социалните му контакти, посещенията при психиатър и медикаментозното лечение, както и преместването му да живее в София по препоръка.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,по поставените въпроси, уточнени и конкретизирани на основание т.1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както следва: В кои случаи при пресичане на извънградски път,в тъмната част на денонощието и при липса на пешеходна пътека,пешеходецът може да допринесе за настъпване на вредоносния резултат.При констатиране на такова съпричиняване следва ли същото да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269/14.12.2017 г., постановено по в. гр. д. № 428/ 2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на Н. И. М. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: