1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. София 27.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4622/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Л. К., подадена чрез адв. Ст.А. и адв. С. Ц. и по касационна жалба на „Новател“ ЕООД, подадена чрез адв. М. П., против въззивно решение № 4706/12.07.2018 г. по възз.гр.д. № 2405/2018 г. по описа на Софийски градски съд..
Касационната жалба на Л. Л. В. е подадена против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 195509/17.08.2017 г. по гр.д. № 23064/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете му против „Новател“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 98/29.02.2016 г. на управителя на „Новател“ ЕООД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор ИТ развитие“, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнение за периода от 29.02.2016 г. до 29.08.2016 г. в размер на 27 000 лв., както и исковете по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1 НСРОЗ за сумата 64 224 лв. – TCV бонус по чл. 2.2. и чл.2.3. от Анекс № 3/12.02.20155 г. към трудовия договор от 29.10.2012 г. за 2016 г. за осигуряване сключването на договор от 15.05.2016 г. между „Т-Системс-Унгария“ и „Г.-Информационно строителство“ АД и за сумата от 2 760 лв. – бонус по чл. 2.2 и чл. 2.3 от Анекс № 2/12.02.2015 г. към трудовия договор от 29.10.2012 г. за меки инициативи за първите два месеца от 2016 г. като неоснователен. Навежда оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че Заповедта на управителя за съкращаване в щата е с недостоверна дата и въззивният съд неправилно е възприел противното. Счита, че уволнението му е незаконосъобразно и поради липса на одобрение на новото щатно разписание от едноличния собственик на капитала на „Новател“ ЕООД, като съдът не е съобразил наведените оплаквания, че в хода на първоинстанционното производство работодателят е направил промени в учредителния си акт, като изрично е предвидил спорните в настоящото производство права в компетентността на управителя. Наведени са доводи, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията за недобросъвестност от страна на работодателя. Счита, че са налице косвени доказателства – приложени разпечатки от електронна поща, които обосновават извод за антидатираност на документите, удостоверяващи наличие на заповед на работодателя за промени в щатното разписание. Счита, че решението на работодателя относно това кои длъжности да съкрати е проява на недобросъвестност. Във връзка с исковете за заплащане на допълнително възнаграждение счита, че дължимостта на TCV бонус в размер на 64 224 лв. се установява от приобщените по делото доказателства – писмени – електронни писма, в които се дават положителни оценки за работата му и свидетелски показания. Счита, че от показанията на разпитаната свидетелка се установява и автоматичния характер на бонуса, поради което съдът неправилно е приел, че не се установява фактическият състав на вземането. Дори да се приеме, че е нужна оценка на бонуса обаче жалбоподателят намира, че от събраните доказателства се установява такава да е дадена. Не са обсъдени и обстоятелствата във връзка с извънпроцесуалното поведение на трети за спора лица – едноличния собственик на капитала на дружеството на работодателя и Т-Системс Унгария, както и данните за предложение за извънсъдебно споразумение във връзка със задължението за заплащане на бонус за меки инициативи, което произтича от положителната оценка на Директора Международни продажби на Т-Системс Унгария и действието на анекс 2 от трудовия договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е съдът в своето съдебно решение да формира правните си изводи след съвкупна преценка на целия доказателствен материал по делото, предхождана от неговото задълбочено анализиране и излагане на аргументи?“, за който сочи, че е разрешен в противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС , решение № 1488/08.11.1999 г. по гр.д. № 814/1999 г., V г.о., решение № 189/14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г., IV г.о. на ВКС, решение № 361/14.12.2011 г. по гр.д. № 771/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 370/12.10.2012 г. по гр.д. № 61/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 76/12.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.; 2/ „Нарушено ли е изискването за обоснованост на съдебния акт, след като мотивите са неясни, необосновани и хаотично изложени и в тази връзка какъв е точния смисъл на обосноваността, вложен в чл. 281, т. 3 ГПК?“.Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 3/ „Налице ли е пълно доказване чрез косвено такова относно факт, който обуславя спорното право и когато е установена такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил?“,който е разрешен в противоречие с определение № 1165/18.10.2013 г. по гр.д. № 2719/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 226/12.07.2011 г.. по гр.д. № 921/22010 г.. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение №199/05.11.2014 г. по гр..д. № 480/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 896/08.02.2011 г. по гр..д.. № 1146/2009 г.. по описа на ВКС, I г.о., решение № 445/25.06.2010 г. по гр.д. № 479/2009 г.. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 182/24.02.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация „Новател“ ЕООД, предсатвлявно от адв. М. П.. Счита, че жалбата е неоснователна, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба на „Новател“ ЕООД е подадена против въззивно решение № 4706/12.07.2018 по възз.гр.д. № 2405/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 195509/17.08.2017 г. по гр.д. № 23064/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен искът на Л. Л. К. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ за осъждането на „Новател“ ЕООД да заплати сумата от 156 366, 55 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по т. 2.2. от приложение А към трудов договор от 29.10.2012 г. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение в зависимост от маржа на печалбата би била основателна при условие, че „Новател“ ЕООД е реализирало марж на продажбите на ИТ услуги над 50 000 евро, а в процесния период през 2013 г. е реализиран марж от 43 000 лева. Счита, че този марж на печалбите произтича от данните в ГФО. Счита, че долните съдилища са допуснали процесуални нарушения като не са му указали, че не сочи доказателства за твърдените обстоятелства относно по-ниския марж на печалбите. Освен това договорът е за техника, а не за услуги.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ „Следва ли при спор между страните относно съдържанието на договорното правоотношение извършеното от съда тълкуване съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД да държи сметка за взаимосвързаността на отделните уговорки, добросъвестността и обичаите в практиката? Следва ли съдът да установи по пътя на тълкуването действителната воля на страните към момента на сключване на договора, а не предполагаемата такава на база твърденията им, изразени в хода на съдебното производство?“.Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 38/27.02.2012 г. по гр.д. № 1227/2011 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 80/08.05.2012 г. по гр.д. № 1315/2010 г. по описа на ВКС, IV ГО., решение № 89/17.07.2009 г. по т.д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 16/28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 100/10.08.2015 г. по т.д. № 1191/2014 г. по описа на ВКС, II т.о.; 2/ „Следва ли указанията на съда към страните да са съобразени със заложения в чл. 9 ГПК принцип за равенство между страните и следва ли съдът да укаже на страна, че не сочи доказателства за твърдян от нея факт, от който черпи благоприятни правни последици? Следва ли съдът да обсъди всички данни, съдържащи се в прието и неоспорено от страните по делото писмено доказателство, а не само тези, ползващи защитната теза на едната страна и нарушен ли е в този случай принципът на равенство на страните в процеса?“,който е разрешен в противоречие с решение № 315/07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 3/ „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства в тяхната съвкупност и пълнота, да прецени всички доводи на страните и всички доказателства относно правнорелевантните факти, относими към тези доводи и да изложи мотивите си относно това кои факти счита за установени, както и въз основа на кои доказателства, както и кои от доказателствата счита негодни, неотносими или недостатъчни за установяване на релевантния факт?“.Счита, че е разрешен в противоречие с решение № 27/28.06.2017 г. по т.д. № 2430/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 101/03.06.2015 г. по т.д. № 1740/2014 г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 310/04.11.2014 г. по р.д. № 795/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 210/15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като счита, че решението е очевидно неправилно по отношение на изводите на съда за маржа на продажбите, доказателствената сила на ГФО и преценката на писмените доказателства.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л. Л. К., подаден чрез адв. Ст.А. и адв. С.Ц., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд,ІV г.о.,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.
С обжалваното въззивно решение № 4706/12.07.2018 г. по възз.гр.д. № 2405/22018 г. Софийски градски съд се е произнесъл по предявените от Л. Л. К. против „Новател“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал.. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата, извършено със Заповед № 98/29.02.2016 г. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Директор ИТ развитие“ и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в периода от 29.02.2016 г. до 29.08.2016 г. в размер на 27 000 лв., както и с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ за сумата от 156 366, 55 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по т. 2.2. от приложение А към трудов договор от 29.10.2012 г., сумата 64 224 лв. – ТVC бонус по т. 2.2. и т. 2.23. от анекс № 2 от 12.10.2015 г. към трудовия договор от 29.10.2012 г.. за 2016 г. за осигуряване сключването на договор от 15.02.2016 г. между „ Т-СистемсУнгария“ и „Г.-Информационно строителство“ АД и за сумата 2 760 лв. – бонус по т.2.2. и т.23. от анекс № 2 от 12.10.2015 г. към трудовия договор от 29.10.2012 г. за меки инициативи за първите два месеца на 2016 г.
За да се произнесе, въззивният съд е извършил съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както и заключенията по изслушаните съдебни експертизи и е установил, че между Л. Л. К. и „Новател“ ЕООД е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Директор ИТ развитие“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4 500 лв. Съгласно т. 2.2. от Приложение А към сключения трудов договор от 29.10.2012 г. служителят получавал и допълнително трудово възнаграждение по конкретна схема, зависима от маржа на продажбите на ИТ услугите. Съгласно т. 2.2. от анекс № 2 от 12.10.2015 г. към трудовия договор служителят получавал бонус на тримесечие в размер на 13 500 лв. /бруто/ на основание оценката на Директора Международни продажби на Т-Системс Унгария, като управителят на „Новател“ ЕОД нареждал плащанията по тримесечните бонуси веднага след получаване на писмено заявление за това от Директора Международни продажби на Т-Системс Унгария, а съгласно т. 2.3, тримесечните бонуси се определяли от следните условия: меки инициативи – САП; меки инициативи – транспорт; меки инициативи – eMedSol; меки инициативи – други и ТСV бонус. Трудовото правоотношение между Л. Л. К. и „Новател“ ЕООД било прекратено със заповед № 98 от 29.02.2016 г. на управителя на ответното дружество, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата и във връзка със Заповед № 95 от 24.02.2016 г., считано от 01.03.2016 год. Заповедта била връчена на ищеца на 29.02.2016 г. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен 3-месечен срок на предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 28 дни. Едновременно с връчването на заповедта на ищеца било връчено и предизвестие на работодателя от 29.02.2016 год. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, в което е посочено, че е налице съкращаване на щата, а именно на длъжността „Директор ИТ развитие“. При преценка на съдържанието на приложения учредителен акт на „Новател“ ЕООД съдът е приел, че едноличният собственик на капитала определя организацията на дружеството и одобрява организационната му схема. На 24.02.2016 год. управителят на ответното дружество взел решение в кръга на неговите компетентности – за извършване на съкращаване на щата, чрез премахване на следните длъжности „Директор ИТ развитие“, „Мениджър, акаунт: продажби /информационни и комуникационни технологии/“ и “Системен архитект“, като със Заповед № 95 от 24.02.2016 г. утвърдил ново щатно разписание в сила от 24.02.2016 г. От представените платежни фишове и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за 2015 год. била извършена атестация на работата на ищеца и за бонус за меки инициативи – САП била определена сума в размер на 16 560 лв. /одобрена от Директора Международни продажби на Т-Системс Унгария/, която била начислена към трудовото му възнаграждение за м. декември 2015 год. и изплатена на 18.12.2015 год. С възнаграждение за м. февруари 2016 год. било начислено допълнително възнаграждение – ТСV бонус, базиран на обща годишна цел от 445 000 евро, договорени от ответника или Т-Системс Унгария, като брутният размер на този бонус бил 10 054, 99 лв. /за 2015 год./ За м.януари и м.февруари 2016 год. към основното трудово възнаграждение /и клас прослужено време/ на ищеца не били начислявани бонуси съгласно анекс №2 към трудовия договор. Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, било в размер на 4 581 лв. След констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца, съдът установил, че след процесното уволнение няма друго записване за започване на работа по трудово правоотношение. От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна компютърно-техническа експертиза се установило, че апаратурата, описана в Приложение №1 към договора за продажба от 31.07.2013 год. /форма за поръчка от 31.07.2013 год./, сключен между ответника и К. СРЛ, представлявала специфично подбрано, високоскоростно мрежово /телекомуникационно решение /оборудване/ за пренос на данни, управлявано на входно ниво от агрегатор за терминиране на достъп – цялостно комуникационно /ИТ/ решение, предназначено за нуждите на К. СРЛ. За „ИТ услуга“ се имало предвид проучване на нуждите на клиента, проектиране на ИТ решението и съответно имплементиране, внедряване – настройване и окомплектовка; обучение; транспорт /в частност съобразно Приложение №1 към договора бил калкулиран транспорт/. Издадените във връзка с договора фактури на обща стойност 1 153 668.99 лв. се отнасяли до т. 2 или „обособена позиция 2: агрегатор за терминиране на достъп – 1 бр.“, до т. 1 или „обособена позиция 1: система GPON – 1 бр.“ и телекомуникационното оборудване, поддържащ софтуер за GPON и доставка. От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, се установило, че общата стойност на приходите по продажба по договора с К. СРЛ от 31.07.2013 год. били в размер на 710 766.78 евро, равняващи се на 1 390 138.99 лв., а общата стойност на разходите по този договор – в размер на 423 394.4 евро, равняващи се на 828 087.49 лв. Маржът между приходите от продажба и разходите за реализиране на сделката /съобразно представените по делото фактури/ възлизал на 287 372.37 евро, равняващи се на 562 051.50 лв. Дължимият бонус по Приложение А към трудовия договор между страните бил в размер на 79 948.95 евро, равняващи се на 156 366.55 лв.
Като взел предвид изложените данни, Софийски градски съд се произнесъл по основателността на исковете. Приел, че не се установява незаконосъобразност на уволнението с оглед наведените в исковата молба твърдения. Счел е, че в случая е установено действително съкращаване в щата на ответното дружеството, като такова решение е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол. Реално е премахната трудовата длъжност на ищеца, считано от датата на влизане в сила на новото щатно разписание. Въззивният съд е приел, че промяната в щатното разписание попада в компетентността на представляващия ответното дружество. Счел е, че уреденото в устава на дружеството правомощие на едноличния собственик на капитала да извършва организационни /структурни/ промени няма отношение към правомощието на законния представител на дружеството да извършва промени в щатното разписание. Организационна /структурна/ промяна е откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и др. на отдели или други поделения на дружеството, а когато тези промени са свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за структурна промяна представляващият дружеството утвърждава щатно разписание. Тази му компетентност обаче не е обвързана с решение на едноличния собственик на капитала – промени в щата управителят може да извърши и без решение за организационна /структурна/ промяна.Правомощието на едноличния собственик на капитала за организация на дружеството и организационна схема не изключва компетентността на управителя, на когото с чл. 10, ал. 1 от Учредителния акт е възложено да организира и ръководи дейността на дружеството, да извършва промени в щатното разписание. Посочено е, че обстоятелството дали новото щатно разписание е одобрено от едноличния собственик на капитала е ирелевантно за исковете. Счел за неоснователни оплакванията на уволнения служител относно достоверната дата на издадената от управителя заповед във връзка с взето решение за съкращаване в щата. Прието е, че достоверна дата се установява чрез подписа на самия ищец, доколкото във връчената му уволнителна заповед № 98 от 29.02.2016 год. се съдържа позоваване на Заповед № 95 от 24.02.2016 г. на управителя на „Новател“ ЕООД. Този извод е подкрепен и с позоваване на показанията на разпитания по делото свидетел Д. Н. Г., от които се установява, че отделът, ръководен от ищеца, бил закрит, за което узнал в края на м.февруари 2016 г. Съдът е достигнал до краен извод за установяване предходното съставяне на обсъжданите документи – преди 29.02.2016 год., което съответно обуславя извода, че съкращаването на процесната длъжност не е извършено след уволнението, а го предхожда, т.е. фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е бил осъществен към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Следователно доколкото уволнението на ищеца е извършено след взето решение от компетентен орган – управителя на ответното дружество, за закриване на единствената щатна бройка за длъжността ‚Директор ИТ развитие“, чиито трудови функции не са били поети от друг служител, както и че за работодателя не е възникнало и задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ релевираната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението е счетена за неоснователна и е отхвърлена. Съдът е приел, че този извод не се разколебава от обстоятелството, че преди връчване на заповедта за уволнение ответникът е предложил на ищеца трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. Предвид крайния извод за неоснователност на обуславящия иск за отмяна на незаконното уволнение, обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са приети за неоснователни.
По отношение на исковете за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения съдът е приел, че в т. 2.2 и 2.3 от анекс № 2 от 12.10.2015 год. към трудовия договор между страните е било предвидено изплащането на допълнително възнаграждение – тримесечен бонус в размер на 13 500 лв. /бруто/, включващ бонус за меки инициативи – САП и ТСV бонус, на основание оценката на Директора Международни продажби на Т-Системс Унгария /трето за спора лице/. Посочил е, че това възнаграждение обаче има непостоянен характер, тъй като е поставено в зависимост от определени условия – постигнати резултати от дружеството и преценка относно приноса на служителя, според изпълнението на индивидуалните задачи, при настъпването на които работодателят определя тримесечната премия. Следователно изпълнението на критериите, описани в т. 2.3, само по себе не е достатъчно, за възникване на правото на работника или служителя да получи бонус, както счита ищецът. Извод в този смисъл е направен и по отношение на претендирания TCV бонус. При тълкуване волята на страните Софийски градски съд е посочил, че са налице обективни критерии, обуславящи постигането на конкретен резултат от труда. Приел е, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е установил по делото, че му е бил определен за изплащане бонус за меки инициативи и TCV бонус за процесните периоди. Позовал се е на писмените и гласните доказателства и е приел, че през периода на 2016 г. служителят изобщо не е бил атестиран и не е давана оценка за работата му. Доколкото в т. 2.2 от анекс № 2 към трудовия договор е предвидено, че плащанията по тримесечните бонуси се осъществяват след получаването на писмено заявление за това от Директора Международни продажби на Т-Системс Унгария, т.е. само въз основа на нарочен писмен акт на лице, което не е страна по процесното трудово правоотношение, то обстоятелствата, че ищецът е получил похвали от търговския директор на Т-Системс Унгария, похвали за конкретна сделка, както и начинът, по който ищецът счита, че му е бил изплатен TCV бонус за предходни години, са ирелевантни за спора. Аргументирано е и че заплащането на ищеца на бонус за меки инициативи за четирите тримесечия на 2015 год., както и евентуалното наличие на заделените средства за бонуси за 2016 год., сами по себе си не водят до автоматична дължимост /разпределение на допълнително трудово възнаграждение. С тези мотиви Софийски градски съд е приел, че претенции за сумата от 64 224 лв. – TCV бонус за 2016 год. за осигуряване сключването на договор от 15.02.2016 год. между „Т-Системс-Унгария“ и „Г.-И. с.“ АД и за сумата от 2 760 лв. – бонус за меки инициативи за първите два месеца на 2016 год. са неоснователни и законосъобразно са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Искането за заплащане на допълнително възнаграждение за при марж на продажбите на IT услуги по конкретна схема, според която размерът на възнаграждението зависи от размера на този марж – колкото по-висок е последният, толкова по-голям е размерът на дължимото възнаграждение, уговорено в в т. 2.2 от Приложение А към трудовия договор между страните, е намерено за основателно. Съдът е приел, че уговореното допълнително възнаграждение е такова за участие в печалбата по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 НСОРЗ и такова възнаграждение по принцип е било дължимо за съответната година. Въз основа на заключението на вещото лице по съдебната компютърно-техническа експертиза, е приел, че предмет на сключения между ответното дружество и К. СРЛ договор за продажба от 31.07.2013 год. /форма за поръчка от 31.07.2013 год./ е именно IT услуга, поради което възражението на работодателя, че се касае за продажба на оборудване, т.е. на стоки, се явява неоснователно.При тълкуване на волята на страните, обективирана в т. 2.2 от Приложение А към процесния трудов договор, въззивният съд е приел, като база за определяне на допълнителното възнаграждение да служи разликата в цената между покупната и продажната цена на посочения вид услуги – IT, реализирани през съответната година с участието на ищеца. Този извод следва както от буквалния смисъл на текста в договора и възложените на ищеца трудови задачи и задължения съгласно т. 2.2, 2.3, 2.4 и 2.6 от Приложение Б към трудовия договор /длъжностната характеристика на длъжността „Директор ИТ развитие“/, така и от съдържанието на използваното в него понятие „марж на продажбите“, което съответства на значението, възприето в сферата на финансите, популярната лексика и търговската практика /както и за целите на облагането с ДДС – чл. 145 ЗДДС/. Най – общото значение на този термин във финансите е разликата в цената, по която е купено нещо и цената, по която е продадено /според данни от Уикипедия – свободна интернет енциклопедия – bg.wikipedia.org/. Съдът е отхвърлил довода на работодателя, че действителната воля на страните е била да обусловят размера на допълнителното възнаграждение от данните в годишния финансов отчет, тъй като такава воля не е намерила външен израз в текста на договора. Отделно от това е посочил, че годишният финансов отчет представлява съвкупност от обобщени показатели, характеризиращи стопанската дейност на отделното предприятие през съответната година и нейното имуществено и финансово състояние, както и финансовия резултат към края на годината, като елементи на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс; отчет за приходите и разходите; отчет за паричните потоци; отчет за промените в собствения капитал и приложение – чл. 29 от Закона за счетоводството, т.е. в годишния финансов отчет не намира отражение маржът на продажбите. В контекста на изложеното и доколкото работодателят нито твърди, нито установява, че през 2013 год., освен договора с К. СРЛ от 31.07.2013 год., е осъществил и други продажби на ІТ услуги, а годишният финансов отчет за 2013 год., доколкото удостоверява изгодни за ответника обстоятелства, не се ползва с обвързваща материална доказателства сила и въз основа на данните от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че маржът на продажбите на IT услуги възлиза на 287 372,37 евро, равняващи се на 562 051,50 лв., а дължимото допълнително възнаграждение по Приложение А към трудовия договор – на 79 948,95 евро, равняващи се на 156 366,55 лв., до който и размер релевираната претенция се явява основателна и е приел за правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, с което е уважена.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. С оглед изложеното не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на подадените касационни жалби.
Първият въпрос от изложението, приложено към жалбата на Л. Л. К., се отнася до общия въпрос за правомощията на въззивния съд при произнасяне по същество на спора. При произнасяне с обжалваното решение Софийски градски съд е съобразил практиката на Върховния касационен съд относно правомощията на въззивната инстанция, според която съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК въззивният съд е длъжен с оглед оплакванията във въззивната жалба да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Практиката на ВКС в този смисъл е многобройна и непротиворечива – напр. решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 724 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 507/2009 г. на ІV г.о., решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ІІ т.о., решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 534/2011 г. на ІV г.о., решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. дело № 784/2016 г. на ІV г.о., решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. дело № 952/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на ІV г.о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. дело № 3871/2016 г. на ІІІ г.о., решение № 46 от 27.04.2018 г. по гр. дело № 2454/2017 г. на І г.о. и пр. В този смисъл са и цитираните от касатора съдебни актове. Изводите на въззивния съд, до които той е достигнал при преценка на събраните доказателства, не могат да бъдат оспорвани под формата на въпрос, който да служи като основание за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос по същността си представлява питане относно обосноваността на въззивното решение. От една страна се съдържа оценъчно съждение относно правилността на решението, а от друга се иска да бъде даден отговор от касационната инстанция на общотеоретичен въпрос, който не кореспондира с конкретно правно разрешение на въззивния съд. Въпросът, поставен под т. 3, е неясен и неконкретен. Настоящият състав счита, че не може да се приеме, че това питане е обусловило решаващата воля на съда, тъй като не се отнася до правно разрешение, постановено в основата на решаващата му воля. Свързано е с наведените оплаквания в жалбата и изложението по отношение на липсата на компетентност на управителя, твърдяната недобросъвестност на работодателя, както и доводите за антидатираност на процесната уволнителна заповед.Следва да се посочи, че въззивният съд обосновано се е произнесъл по възраженията на страната. Преценил е събраните доказателства в тяхната взаимосвързаност и мотивирано е достигнал до извод за законосъобразност