О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр. София 26.07.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 359 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Б. Е. С., чрез адв. П. С. против решение № 1685/01.08.2016 г., постановено по гр.дело № 1190/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение от 07.01.2013 г., постановено по гр.дело № 2354/2011 г. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен изцяло предявения от Б. Е. С. срещу А. Г. П. и К. Г. П. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен предварителен договор за покупко-продажба от 17.01.2011 г. между А. Г. П. и К. Г. П., като продавачи и Б. Е. С. като купувач на недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м. и втори етаж с площ от 72 кв.м., заедно с припадащите се идеални части на сградата и правото на собственост върху дворното място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-4 от кв.125а по плана на [населено място], м.”Л.”, целия с площ от 336 кв.м. за сумата 180 000 лв. и е осъдена Б. Е. С. да заплати на А. Г. П. и К. Г. П. разноски за първата и въззивна инстанции в размер на 5 541.60 лв.
Поддържаните от жалбоподателката основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че въззивният съд е приел, че между страните е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, че в случая не са представени доказателства, от които да се установи, че ответниците са собственици на процесния имот, поради което искът следва да се отхвърли на това основание. Според жалбоподателката въпросът дали ответниците са били собственици по наследство на процесния имот/части от него/ не е бил спорен по делото. Поддържа също, че по делото са представени заверени копия от личните регистрационни картони на наследодателите на ответниците – продавачи вместо удостоверения за наследници, които на съответния етап от процеса пред първата инстанция са били отказани да бъдат издадени от съответните общински органи. Твърди, че от тях е установено, че в регистрационния картон на С. Д. К. Щ. А. П. е записана като нейна рождена дъщеря, че в картона на Щ. А. П. като нейни родители са записани осиновителите й А. А. Г. и А. Х. Г. и рождените й майка и баща, съответно С. К. и Н. Г. К.. Твърди също, че от приложеното по делото определение по ч.гр.дело № 1766/1937 г. е установено, че Щ. К. е осиновена от А. и А. Г., че до измененията на чл.81 ЗЛС/1961 г./ Щ. А. П. е осиновена непълно, поради което наследява както рождената си майка С. К., така и осиновителите си А. и А. Г..
Жалбоподателката поддържа, че с нот.акт № 33/25.07.1958 г. Щ. А. П. и осиновителката й А. Г. в качеството единствени наследници на А. А. Г. прехвърлят на рожденната майка С. Д. К. правото на надстрои още един/втори/ етаж върху съществуващата сграда, че правото на наследяване на починалия им наследодател А. А. Г. се удостоверява от представеното към нотариалния акт удостоверение за наследници № Т-Б-З-а-7631/03.04.1958 г. С оглед на тези доводи поддържа, че към датата на смъртта си – 02.01.1986 г. Щ. П. е притежавала право на собственост върху цялото дворно място и първия етаж от къщата от осиновителите си, както и 1/2 ид.част от втория етаж от рождената си майка заедно с брат си Г. К., като след смъртта му на 21.07.1989 г., разведен без деца неговата 1/2 ид.част от втория етаж я наследяват неговите племенници-ответници по делото и деца на Щ. П..
В касационната жалба се сочи, че въззивният съд приел, че не съществува пряка връзка и идентичност между лицата Щ. Н. К. и Щ. А. П., без да се съобрази с приложения и приет като доказателство по делото отговор на СО – район Л. в който е отразено, че няма данни за промяна в имената на Щ. и е изпратен препис от личния й регистрационен картон. Жалбоподателката поддържа, че в представеното удостоверение за наследници на Щ. П. като нейни наследници са вписани ответниците по иска. С оглед на тези доводи счита за несъстоятелни изводите в решението за липса на доказателства за това дали осиновяването е било „заварено” с изм.на ЗЛС от 1961 г. и дали Щ. е наследила както осиновителите си, така и рождените си родители.
Според жалбоподателката при постановяване на решението съдът не е взел предвид представените като доказателства по делото лични регистрационни картони, които представляват най-силната индиция, че към датата на влизане в сила на СК от 1968 г. осиновяването на Щ. П. е запазено като непълно най-малко поради смъртта на осиновителя А. Г..
В жалбата са изложени доводи, че между ответниците в качеството им на продавачи и ищцата като купувач е сключен писмен предварителен договор за продажба на недвижим имот, който съдържа всички съществени елементи, необходими за сключването на окончателния договор, че за да възникне облигационно правоотношение по предварителен договор за продажба на недвижим имот съществените елементи, които трябва да се съдържат в него са да има две страни, годен предмет, срок и цена, че тези съществени белези са част от представения предварителен договор, което го прави валиден правен акт. Сочи, че в нарушение на закона съдът е приел, че искът по чл.19,ал.3 ЗЗД относно обявяване за окончателен на валиден предварителен договор може да се уважи изцяло или да се отхвърли. Поддържа, че независимо от това дали осиновяването на наследодателя Щ. А. П. е пълно или непълно, то тя със сигурност по закон наследява осиновителите си, че това означава, че най-малко ответниците-продавачи са придобили по силата на наследственото правоприемство дворното място и първия етаж от процесния имот, предмет на предварителния договор. Счита, че съгласно трайната съдебна практика предварителния договор може да произведе действие и да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение, с което предявеният иск се уважи или делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. дали предварителният договор може да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решение № 1183/01.11.2000 г. по гр.дело № 57/2000 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./, решение № 313/26.05.2010 г. по гр.дело № 584/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 49/29.03.2013 г., постановено по гр.дело № 363/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК. 2. дали данните, съдържащи се в личния регистрационен картон на лицето не са доказателство за вида на извършеното осиновяване, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба К. Г. П. и А. Г. П., чрез адв. М. С. в писмен отговор са изразили становище за липса на посочените касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката. Според ответниците по касационната жалба липсва материално правен въпрос в изложението, решен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържат, че въззивният съд е отхвърлил иска с мотив, че ищците не са провели пълно доказване на собствеността на обещателите, а не, че са продали съсобствен имот, че жалбоподателката цитира съдебна практика свързана със съвсем друг въпрос – дали при доказана съсобственост е валидно волеизявлението на обещаващ съсобственик, че дори и по този въпрос решението на САС съответства на практиката на ВКС. Твърдят, че липсва материално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според ответниците по касационната жалба неотносим към конкретния казус е и въпросът дали данните, съдържащи се в личния регистрационен картон на лицето са доказателство за вида на извършеното осиновяване, че съдържанието на информацията по регистрационния картон е фактически, а не правен въпрос и преценката за достоверността на вписванията в картона се преценява от конкретния съдебен състав. В отговора подробно са мотивирани доводи за липса на посочените от жалбоподателката основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Считат, че липсва съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че е неоснователно твърдението, че съдът не е дал на заинтересованата страна указания, съдействие и възможност да отстрани пропуска, състоящ се в недоказване на правото на собственост на ответниците, че становището по разпределение на доказателствената тежест за страните съдът ясно е изразил в проекто-доклада по делото.
Ответниците по касационната жалба поддържат, че липсва нарушение на закона, допуснато от въззивния съд. Излагат доводи, че решението на въззивната инстанция е мотивирано точно и съобразно разпоредбите на закона. Искането е за отхвърляне на касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Неоснователни са доводите на ответниците по касационната жалба за ненадлежно упълномощаване на адв. П. С. от жалбоподателката Б. Е. С.. Към касационната жалба е приложено пълномощно, от което е видно, че жалбоподателката Б. С. е упълномощила адв.П. С. да я представлява пред ВКС по подадената жалба срещу решение № 1685/01.08.2016 г. по гр.дело № 1190/2013 г. на Софийски апелативен съд. По делото е приложена молба вх. № 3839/05.04.2017 г., подадена от жалбоподателката Б. Е. с посочено фамилно име Х. и ЕГН [ЕГН], с нотариална заверка на подписа рег. № 3675/03.04.2017 г. на нотариус Ст.Т. с рег. № 0** на НК и декларация с нотариална заверка на подписа рег. № 3674 от 03.04.2017 г. на същия нотариус. В молбата е обеквирината волята на жалбоподателката за потвърждаване на всички процесуални действия, извършени от адв.П. С. от САК по изготвяне и подаване на касационната жалба с вх. № 13298/26.09.2016 г. С декларацията жалбоподателката декларира, че адвокатското пълномощно, с което е упълномощила адв.П. С. С. от САК да я представлява пред ВКС с всички права по чл.34 ГПК е подписано от жалбоподателката, че в подписаното адвокатско пълномощно за процесуално представителство на адв.С. пред ВКС като фамилно име на жалбоподателката е вписано С. по фамилията на бившия й вече съпруг и са потвърдени всички процесуални действия, извършени от адв.П.С. пред въззивната инстанция в Софийски апелативен съд и всички процесуални действия, свързани с обжалване пред ВКС на съдебно решение № 1685/01.08.2016 г. по гр.дело № 1190/2013 г. на Софийски апелативен съд. Като взема предвид приложеното към касационната жалба пълномощно, съответно подадената молба и декларация от жалбоподателката, цитирани по-горе съдът намира, че е налице надлежно упълномощаване на адв. П. С. от жалбоподателката Б. С. за осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД.
От приложения по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (предварителен договор за продажба) е прието за установено, че на 17.01.2011г. между А. Г. П. и К. Г. П. в качеството им на продавачи и Б. Е. С. в качеството й на купувач е сключен договор, с който продавачите се задължават да прехвърлят на купувача по нотариален ред собствеността на жилищна сграда, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв. метра и втори етаж с площ от 72 кв. метра, находяща се в [населено място], район „Л., [улица], изградена в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-4, целият с площ от 336 кв. метра от квартал 125 „а“ по плана на [населено място], м. „Л.“, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху посоченото място. Прието е също, че купувачът е поел задължението и е заплатил на продавачите договорената между тях цена в размер на 180 000 лева при подписване на предварителния договор, като същият е служил и за разписка относно заплатената продажна цена. Въз основа на сключения договор страните се задължили да сключат окончателен договор на 03.02.2011г. в 12,00 часа пред нотариус Ц. С., с адрес на кантората – [населено място], [улица]. Посочил е, че продавачите са представили следните документи, доказващи правото им на собственост и изпълнение на особените изисквания на закона за подписването на предварителния договор: нотариален акт № 8, том IV, дело № 610/1933г. на Първи Нотариус, записка за вписването на този н.а. на 08.03.1933г. и нотариален акт № 33, том X, дело № 2178/1958г. на Първи Нотариус.
Съдът е приел, че според клаузите на договора при несключване на окончателен договор, в уговорения срок и условия по вина на продавачите, те дължат връщане на купувача на продажната цена в двоен размер, като неустойка, и връщане на всички направените до момента разходи за подобрения на имота.
Прието е за установено от констативен протокол, съставен на 03.02.2011г. по молба на Б. Е. С., от нотариус Ц. С. с район на действие Софийски районен съд, че в нотариалната й кантора се е явила молителката Б. Е. С., придружена от А. Х. Н., които представили описания предварителен договор от 17.01.2011г. и проект на нотариален акт за продажба на описаната двуетажна жилищна сграда, в [населено място], район”Л.”, [улица], заедно с идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху УПИ IV-4, с площ 336 кв. метра от квартал 125 „а“ по плана на [населено място], м. „Л.“ с продавачи А. П. и К. П. и купувач Б. С.. Посочил е, че в протокола е отразена констатация на нотариуса, че представените от молителката документи били недостатъчни за изповядване на сделката, че от 11:30 до 15:00 часа в нотариалната кантора не са се явили продавачите по предварителния договор А. и К. П..
Въззивният съд е приел, че ответниците са оспорили заключението на графическата експертиза, назначена от първоинстанционния съд, според която подписите и ръкописните текстове – обект на експертизата, в предварителния договор за продажба с дата 17.01.2011г. са били изпълнени от лицата, от чието име изхождат – А. Г. П. и К. Г. П. за „продавачи“, че не са констатирани признаци за извършена техническа подправка, че са налице някои признаци, характерни за „кражба на подпис“, но те не били достатъчни за категорично заключение.
От заключението на тройната графическа експертиза, назначена от първоинстанционния съд е прието за установено, че подписите за „продавачи“ от името на А. Г. П. и К. Г. П. върху трите страници от предварителен договор за продажба от 17.01.2011г. са положени от А. Г. П. и К. Г. П., че ръкописният текст, с който са изписани имената на А. Г. П. и К. Г. П. върху трите страници от същия договор, са били изписани от А. Г. П. и К. Г. П.. Според посоченото заключение не са установени признаци характерни за кражба на подписи или използване на технически прибори за изписване на ръкописен текст и подпис.
Въззивният съд е посочил, че за категорично изясняване на спорните факти е назначил нова тройна комплексна графологична експертиза, изготвена от вещи лица, работещи в Център за експертни криминалистични изследвания към НИКК-МВР. Прието е, че според даденото заключение не са установени признаци за заличаване по механичен начин или химичен способ, на преправка на буквени и цифрови знаци, дописване (допечатване) на текстове в предварителния договор за продажба от 17.01.2011г., че няма промяна в първоначалното съдържание на текста на документа, че текстът на предварителния договор е компютърно генериран и отпечатан с монохромен лазерен принтер едностранно върху бяла хартия формат A4. Съгласно заключението на вещите лица текстовете върху трите страници са форматирани по един и същ начин, използван е един и същ по вид, размер и графичен рисунък шрифт, ръкописните имена и подписи са изпълнени с химикалка, че те не са откопирани през индиго или отпечатани с цветен принтер, полагани са поотделно на трите страници от договора след отпечатване на печатните текстове на съответната страница, като не са налице признаци за използване на техническо средство от типа на плотер и други. Според заключението в изследваният предварителен договор не са установени признаци за фалшификация по смисъла на задачата „части от колко документа, представлява фалшифицирания документ – предварителен договор за покупко-продажба от 17.01.2011г. ?“.
Прието е, че по делото не е установено провеждането на пълно доказване на собствеността на обещателите-продавачи върху имота, което задължение за прехвърляне по нотариален ред, те са поели в предварителния договор за продажба от 17.01.2011г. Посочил е, че с договор за продажба от 08.03.1933г., извършен с н.а.№ 8, том IV, регистър 647, дело № 610 от 1933г. на I нотариус при Софийски Окръжен съд, вписан със записка № 170, том 3 от 08.03.1933г. на III нотариус при Софийски окръжен съд, А. А. Г. е придобил собствеността на празно дворно място, съставляващо парцел Xа от квартал 125а по плана на [населено място], находящо се в местност „Л.“, [улица]с пространство от 336 кв. м.
Приел е също, че с определение № 207 по ч.гр.д.№ 1766 от 1937г. на Софийски областен съд, II гражданско отделение, е допуснато осиновяването на единадесетгодишната Щ. Н. К. от петдесет и деветгодишния А. А. Г. и четиридесет и осемгодишната А. А. Г.. Според въззивния съд това осиновяване е извършено при действието на Закона за припознаване на незаконородени деца, за узаконяването им и усиновяването (ЗПНДУУ), обн. ДВ, бр. 9 от 12.01.1890г., че съгласно текста на чл.33 законът е познавал само непълното осиновяване, който тип осиновяване е познавал и отменилия го Закон за извънбрачните деца и осиновяването, обн.ДВ, бр. 267 от 26.11.1940г. Прието е, че на основание чл.25 от ЗПНДУУ може с основание да се предположи, че А. А./А./ Г. и А. А. Г. са били съпрузи, тъй като никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен от двама съпрузи, че по делото не са представени никакви доказателства за сключен брак от А. А. /А./ Г. и А. А. Г.. Посочил е, че не са представени никакви доказателства за точните дати на смъртта на двамата съпрузи А. А./А./ Г. и А. А. Г.. Според съда последното обстоятелство е от значение за установяване кръга на наследниците по закон на А. А./А./ Г. и А. А. Г., че то е от значение за установяване дали осиновяването на Щ. Н. К. е било „заварено осиновяване“ по силата на преходно правило към Закона за лицата и семейството (ЗЛС) от 1961г., чийто изменени текстове на чл.80 и 81 ЗЛС са въвели режима на пълното осиновяване. Приел е, че последният режим е бил приложен не само за бъдещите осиновявания, извършени след влизане в сила на това изменение на закона, но е бил задължително отнесен и към заварените осиновявания, които са били пренормирани от този закон съобразно установеното от него действие на осиновяването, като съдът се е позовал на практика на ВКС – цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Според въззивния съд типът на осиновяване има значение за наследяването. Прието е, че при пълното осиновяване се създават взаимни наследствени права между осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя и неговите роднини от друга, също както при естествения произход, че се прекратяват следните правните отношения: между осиновения и родителите му; между осиновения и роднините му по произход; между низходящите на осиновения, родителите на последния и всички други роднини. Приел е, че осиновеният наследява рождения си родител и всички свои роднини по произход само при непълно осиновяване.
Прието е, че от събраните доказателства не е установено дали след пренормирането на режима на осиновяването с изменението на ЗЛС от 1961г. осиновяването на Щ. Н. К. е станало пълно или то не е било „заварено“ осиновяване с посоченото изменение на ЗЛС, в който случай Щ. Н. К. и нейните низходящи са наследили роднините си по произход. Според съда последното обстоятелство е съществено за установяване правата на собственост върху имота на обещателите по предварителния договор.
Съдът е посочил, че родната майка на осиновената Щ. – С. Д. К. е станала собственик на втория етаж от жилищната сграда в [населено място], [улица] по силата по учреденото й право на строеж от А. Х. Г. и Щ. А. П., извършено на 25.07.1958г. с н.а.№ 33, том X., дело № 2178/58г. на I нотариус при Софийски народен съд. Посочил е също, че липсват доказателства, че Щ. Н. К. и Щ. А. П. са имена на едно и също лице и че имената А. А. Г. и А. Х. Г. също са принадлежали на едно и също лице. Според съда бившата собственица на втория етаж от жилищната сграда на [улица] – С./С./ Д. К. е починала на 18.11.1977г. е и била наследена от децата си Щ. и Г.. Прието е, че по отношение на първия не се събрани препис от акт за смърт и удостоверение за наследници, че на гърба на личния регистрационен картон на Щ. А. П. е било записано, че Г. е починал на 21.07.1989г., като разведен и без деца. Прието е също за установено от удостоверение за наследници № 001663 от 19.05.2011г., издадено в район „Л.“, че Щ. А. П. е починала на 02.01.1986г. и е била наследена от съпруг Г. К. П., починал на 15.06.1997 г. и от деца А. Г. П. и К. Г. П.. Посочил е, че децата на Щ. А. П. биха наследили чичо си Г. (Г.) само, ако осиновяването на майка им Щ. не е било „заварено“ с изменението на ЗЛС от 1961г., и правата и задълженията между осиновената Щ. и нейните низходящи от една страна с роднините им по произход от друга са били запазени, за което обстоятелство според съда по делото не са събрани доказателства. Формиран е извод, че обсъдените доказателства, които не установяват по напълно достоверен начин правото на собственост на обещателите-продавачи върху имота, описан в предварителния договор за продажба, установяват липсата на специалните изисквания по чл.363 от ГПК в производството за сключване на окончателен договор. Тези изисквания според съда са за случаите, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Приел е, че след като не са събрани достоверни доказателства за собствеността на отчуждителите върху имота по предварителния договор за продажба, предявеният от Б. С. срещу А. П. и К. П. иск с правно основание по чл.19,ал.3 от ЗЗД е неоснователен и следва изцяло да се отхвърли. С оглед на посоченото е отменено първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е уважен и вместо това искът е отхвърлен.
По правните въпроси:
Съдът преценява, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 313/26.05.2010 г. по гр.дело № 584/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос дали за уважаването на иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е необходимо продавачът да е собственик на целия имот, предмет на договора или искът може да е основателен до размера на притежаваната от него идеална част от имота. Прието е, че няма пречка – ако в хода на производството се установи,че продавачът не е собственик на целия имот-предмет на сключения предварителен договор, а само на идеална част от него- да бъде обявен договора за окончателен за притежаваната съответна идеална част, при положение, че купувачите са съгласни и желаят продажбата да се осъществи. Според съдебния състав в случая от съществено значение е волята на страните. Посочено е, че в решението си по чл.19 ал.3 от ЗЗД –съдът следва да възпроизведе съществените и реално осъществими клаузи на предварителния договор, че съдът е длъжен да провери дали отчуждителят е собственик на имота, а и продавачът не може да прехвърли по-голям дял от притежавания от него, че купувачът преценява интереса си. Прието е, че ако желае договорът да бъде обявен за окончателен за съответната идеална част, пред вид липсата на законова забрана за това и задължението за съда по чл.20 от ЗЗД за установяване на действителната обща воля на страните -няма пречка да бъде обявен договора за окончателен за съответната притежавана идеална част.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Съдът не обсъжда цитираното от жалбоподателката решение № 49/29.03.2013 г. по гр.дело № 363/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, тъй като със същото са разрешени правните въпроси: за значението на правото на изкупуване по чл.33,ал.1 ЗС в отношенията между обещателя и приемателя по предварителния договор, за необходимостта предварителният договор да съдържа пълна индивидуализация на обещания имот и за възможността да бъдат потвърдени действия без представителна власт.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същият въпрос, като преценява, че практиката на съдилищата е уеднаквена с постановеното и цитирано решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос, тъй като същият не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1685/01.08.2016 г., по гр.дело № 1190/2013 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 13298/26.08.2016 г., подадена от ищцата Б. Е. С., ЕГН [ЕГН], чрез адв. П. С., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.1,ап.4.
Указва на жалбоподателката Б. Е. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 3600 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: