О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1468
гр.София, 28.10.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1604 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.05.2008г. по гр.д. № 1964 / 2008г., с което Софийски градски съд, е уважил предявените от Ц. М. К. искове срещу ДА”Гражданска защита” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – М. на и. с. /като правоприемник на ДА”Гражданска защита” поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Ц. М. К. искове срещу ДА”Гражданска защита” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че в случая работодателят не е извършил реално съкращаване на щата, тъй като и в разписанието от 01.07.2003г. и в разписанието от 11.11.2003г. щатните бройки за “Г” са били все четири. Ищцата Ц. М. е заемала именно длъжност “главен инспектор” в дирекция “У”, поради което при липса на реално съкращаване на броя на лицата, които следва да заемат тази длъжност, уволнението й на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е незаконно.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, касаещ точното тълкуване на понятието “съкращаване на щата”, по който съдилищата се произнасят противоречиво и който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 24.01.1995г. по гр.д. №909/1994г. на ВКС, в което е прието, че при съкращение на щата се изисква премахване на определена бройка от работниците, заемащи определена длъжност, решение от 25.01.1995г. по гр.д. №735/1994г. на ВС, касаещо тълкуването на понятието “намаляване обема на работа”, решение от 20.02.2003г. по гр.д. №2834/2001г. ВКС-предвиждащо, че право на работодателя е да съкрати определени щатни бройки и определение от 12.03.2009г. по гр.д. №3407/2008г. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение поради неправилно тълкуване на хипотезата “закриване на част от предприятието”, като основание за прекратяване трудовия договор с работника.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за делото, посочен от жалбоподателя в изложението към жалбата му, но същият е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС, изискваща с оглед на законността на уволнението при съкращаване на щата да е налице реално премахване на съответната трудова функция. Това е така, защото едва с премахването на съответната трудова функция, съществуването на трудовия договор става невъзможно. Съществува ли трудова функция, за която е сключен и съответния трудов договор, неговото прекратяване на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ е недопустимо. Затова като е приел, че поради липса на съкращаване на щата към момента на уволнението, това уволнение е незаконосъобразно, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с трайната практика на ВКС, включително намарила израз и в посочените от жалбоподателя решения. Ето защо Върховният касационен съд намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Направените в изложението оплаквания, които касаят пороци на решението са свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Налице е трайна съдебна практика която приема, че преценката за това дали е налице реално съкращаване на трудовата функция съставлява обективно фактическо състояние, чието установяване е въпрос на доказване на конкретни факти, а не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон.
Следва да се освободи и внесеното от жалбоподателя обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2 ГПК в размер на 4250 лева с вносна бележка от 07.07. 2009г. на БНБ.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 29.05.2008г. по гр.д. № 1964 / 2008г. на Софийски градски съд по жалба на М. на и. ситуации.
ОСВОБОЖДАВА внесената от М. на и. с. като обезпечение на основание чл.282, ал.2 ГПК сума за спиране изпълнението на въззивното решение в размер на 4250 лева с вносна бележка от 07.07.2009г. на БНБ
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: