О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 03.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1243 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. Ц., чрез юрисконсулт М. Д., против въззивното решение № 58 от 14 април 2011 г., постановено по гр.д. № 14297 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № ІІ-62-73 от 24 март 2010 г., постановено по гр.д. № 55234 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. за отхвърляне на исковете на [фирма] против В. И. Д. от [населено място] за признаване, че Д. дължи сумата от 3058,92 лева и мораторна лихва върху главницата от 1187,95 лева.
В жалбата се сочат доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение във връзка с извода на съда, че задължението на ответника представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 ЗЗД, по отношение на което се прилага тригодишен давностен срок. Твърди се, че за процесните задължения е приложима общата петгодишна давност, установена в чл. 110 ЗЗД, тъй като задълженията нямат характер на периодични плащания, а обстоятелството, че е възприето заплащането им да става ежемесечно, има отношение само към тяхната изискуемост, която не променя характера им. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по въпроса по отношение на вземането за топлинна енергия приложим ли е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Представят се решения на въззивни съдилища, без отразяване за влизането им в сила.
Ответникът В. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ц. П., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, сочи доводи за недопустимост на касационното обжалване, липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но следва да бъде оставена без разглеждане при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., са изключени от обхвата на касационния контрол.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от касатора срещу ответника обективно съединени искове за парични вземания, чиято цена е съответно 5372,71 лв. главница и 2057,45 лв. лихва за забава, като само касаторът е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и, следователно, спорни пред въззивния съд са били исковете за сумите над установените от районния съд като дължими 2235,15 лева главница и 869,50 лева мораторна лихва. Решението е постановено на 14 април 2011 г., а касационната жалба е подадена на 26 май 2011 г., т.е. след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. Тъй като паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция по всеки един от двата обективно съединени иска е под 5 000 лв., т.е. под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно § 25 ПЗР ЗИД ГПК (ДВ бр. 100/2010 г.), висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИД ГПК. Преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Касационната жалба е подадена на 26 май 2011 г. и към тази дата въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. Ц., против въззивното решение № 58 от 14 април 2011 г., постановено по гр.д. № 14297 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № ІІ-62-73 от 24 март 2010 г., постановено по гр.д. № 55234 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. за отхвърляне на исковете на [фирма] против В. И. Д. от [населено място] за признаване, че Д. дължи сумата от 3058,92 лева и мораторна лихва върху главницата от 1187,95 лева
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: