Определение №93 от 21.2.2011 по ч.пр. дело №56/56 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93
София 21.02.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 56 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Т. Л. от[населено място] срещу определение № 225 от 10.12.10г. по гр.дело № 1119/10г.на Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,с което е върната като недопустима касационната жалба на същата страна срещу въззивно решение на Апелативен съд-Пловдив от 6.04.10г.по гр.дело № 154/10г.в частта,с която искът му е отхвърлен.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение състав на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е приел,че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е 13 067 лв,присъдени от първоинстанционния съд на касатора и още 15 съсобственици на процесния недвижим имот като обезщетение за ползването му от ответника Е.[фирма] на основание чл.59 ЗЗД. В касационната жалба,подадена само от Н. Л., заявеният обжалваем интерес за всички съсобственици е 9 329.05 лв.Частта на касатора като съсобственик на имота,съобразно която се претендира и дължи обезщетението е 1/16 ид.ч.и обжалваемият интерес по неговия субективно съединен с тези на останалите ищци иск е под 1000 лв.Ето защо съставът на ІІІ г.о. на ВКС е приложил разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК и е върнал касационната жалба като недопустима.
С оглед данните по делото ВКС,състав на ІV г.о.намира,че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК предвижда ,че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.Тъй като в случая обжалваемият интерес за жалбоподателя е под 1000 лв,то с обжалваното определение състав на ІІІ г.о. на ВКС правилно е приел,че касационното производство е недопустимо и жалбата е оставена без разглеждане.
Правилно е преценено,че ищците,които притежават имота в обикновена съсобственост,не са необходими другари,поради което съдът не е задължен служебно да конституира останалите съсобственици като жалбоподатели.Отделен е въпросът,че обжалваемият интерес се преценява за всеки един от жалбоподателите,следователно конституирането на останалите съсобственици не e от значение при преценката за допустимост на жалбата на Н. Л..
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 225 от 10.12.10г.,постановено по гр.дело № 1119/10г.на Върховния касационен съд,състав на ІІІ г.о,с което е върната касационната жалба на Н. Л. срещу въззивно решение от 6.04.10г.по гр.дело № 154/10г.на Апелативен съд-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top