О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 966
гр.София, 30.07.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N994 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.03.2009г. по гр.д. №1494/2008г. Старозагорски ОС е уважил предявените от Б. И. Д. искове срещу Р. д. на „Б. спортен тотализатор” – Стара Загора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Р. д. на „БCT” – Стара Загора поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решеван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Б. И. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Б. И. Д. искове срещу Р. д. на „БCT” – Стара Загора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е установил, че със Заповед №374/27.11.2007г. е наложено дисциплинарно наказание на основание чл.187, т.10 и чл.190, ал.1, т.7 КТ дисциплинарно уволнение на Б. И. , работещ като „касиер-приемчик”, а със Заповед №375/27.11.2007г. на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ трудовото му правоотношение е прекратено. Като е приел за установено, че ищецът Б е председател на синдикалната организация към РД”БСТ”, която е част от КНСБ, е отменил прекратяването на трудовия договор на основание чл.333, ал.3 КТ като незаконно, тъй като поисканото от синдикалната организация съгласие за налагане на дисциплинарното наказание уволнение не е дадено от последната.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно персоналните предели на предварителната защита, от която се ползват някои категории работници при уволнението им, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 13.07.2001г. по гр.д. №2364/2000г. на ВКС, в което е прието, че представляващият работодателя не може да заема ръководна длъжност в синдикална организация при същия работодател и ако такова сливане на качества е налице работникът не може да се ползува от защитата по чл.333, ал.3 КТ, както и решение на ВКС, в което е прието, че закрилата на синдикалните членове е императивна.
В случая не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 КТ. Именно в съответствие с трайната практика съдът е приел, че кръгът на ползващите се от закрилата ръководни дейци в съответната синдикална организация, независимо от нейната големина, усложнена структура и териториално разположение е сведен императивно само до председателя и секретаря на синдикалния комитет, т.е. само до двама конкретни за всяка организация работника или служителя. В случая именно в съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че ищецът като председател на синдикалната организация в предприятието е попадал под закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, която не е преодоляна. В съответствие с практиката на ВКС е прието, че заеманата от ищецът длъжност- „касиер-приемчик” не е такава, която да има характер на представляваща работодателя ръководна длъжност, чието съвместяване да е невъзможно с функциите на председател на синдикалната организация, в който случай не би била приложима закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Заеманата от ищецът длъжност не го определя като представляващ работодателя по отношение на служителите в синдикалната организация към БСТ.
В случая не е налице и другото сочено от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване-чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като не се сочат решения на съдилищата, в което да е дадено друго разрешение на поставения от жалбоподателя като основен за изхода на делото материалноправен въпрос. И в посочените от него решения е прието, че когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласието на синдикален орган и такова не е било искано или не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).
Направените в жалбата оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на материалния закон, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяка предварителна закрила при уволнение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 09.03.2009г. по гр.д. №1494/2008г. на Старозагорски ОС по жалба на Р. д. на „БCT” – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: