О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1182
гр.София, 15.11.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Стоил Сотиров
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1428 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.01.2010г. по гр.д.№363/2009г., с което Разградски ОС е отхвърлил предявения от Радослав Я. П. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят – Р. Я. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Р. Я. иск срещу П. Б. и Д. М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД в размер на 2000 лева. Съдът е приел, че ответниците не са набедили ищеца чрез даване на неверни показания в извършване на престъпления- убийство, палеж и противозаконно държане на оръжие, поради което не са му причинили виновно и противоправно неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е разрешен процесуален въпрос от значение за спора , а именно относно задължението на съда да анализира всички доказателства по делото, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос. Съдът в конкретния случай именно при анализ на всички доказателства е дал точна квалификация на иска, като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД и е приел, че не са настъпили вреди за ищеца-жалбоподател, причинени му от ответниците виновно и противоправно. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по поставения въпрос в съответствие с практиката на ВКС и затова той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по въпроса за задължението на съда да анализира всички доказателства по делото, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Доколкото се прави оплакване за неправилна преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че искът е неоснователен, то в този случай може да е налице опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 08.01.2010г. по гр.д.№363/2009г. на Разградски ОС по жалба на Р. Я. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: