О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София 27.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1140 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. З. П. чрез адв.Е. В. от САК срещу решение от 21.04.11г.по в.гр.дело № 14069/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 8.12.10г.по гр.дело № 15790/09г.на Софийски районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от същата страна искове с правно основание чл.128 КТ за разликата над 1333.33 лв до пълния претендиран размер на сумата от 3209 евро или 6276.25 лв незаплатено трудово възнаграждение за периода от 1.12.08г.до 19.01.09г.,както и в частта,с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение по чл.224 КТ за разликата над присъдената сума от 770 лв до пълния предявен размер от 2000 евро или 3911.66 лв.
В касационната жалба се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] г.Пловдив чрез адв.С. Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд е приел наличие на трудово правоотношение между страните,първоначално възникнало по силата на трудов договор от 3.01.08г.,а впоследствие продължило по договора от 1.03.08г.,подписан от ищеца без възражения.Изложени са съображения,че с втория договор страните доброволно са се споразумели относно изменението на два съществени елемента от трудовото правоотношение,свързани с изпълняването на трудовата функция – мястото на работа и размера на получаваното възнаграждение.Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е действал договорът,сключен на 1.03.08г.с договорено трудово възнаграждение 700 лв.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда.Поставените от касатора въпроси възможно ли е едно лице да работи по два трудови договора е един и същи работодател в рамките на 8 часов работен ден и за формата на прекратяване на трудовото правоотношение,не са обусловили правните изводи на въззивния съд,който е приел,че с договора от 1.03.08г.страните по взаимно съгласие са уговорили промяна в съдържанието на трудовото правоотношение,възникнало по силата на трудов договор от 3.01.08г.,относно мястото на работа и размера на трудовото възнаграждение.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 21.04.11г.,постановено по гр.дело № 14069/10г.на Софийски градски съд по жалба на Н. З. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.