О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София 02.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1179 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. А. чрез процесуалния му представител адв.Г. Д. против решение № 111 от 29.03.11г.по в.гр.дело № 1010/10г.на Окръжен съд – Добрич.С него е потвърдено решение № 51 от 8.10.10г.по гр.дело № 261/10г.на Районен съд-Добрич в обжалваната част,в която М. А. А. е осъден да заплати на Н. Р. З. сумата 3000 британски лири,преведени без основание от ищеца на ответника по банковата му сметка на 21.09.07г.;сумата 365.84 британски лири,съставляваща мораторна лихва върху главното парично задължение за периода 26.11.08г.-24.01.10г.,законната лихва върху главницата,считано от 25.01.10г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.Излагат се и оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Н. Р. З. чрез адв.М. Я. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че без наличието на договорно основание между страните ищцата е превела по банковата му сметка,а ответникът е получил 3000 британски лири.Същите били предназначени за сестрата на съпруга на ищцата,с която ответникът е съжителствал.Направен е извод,че ответникът дължи връщане на полученото съобразно чл.55 ал.1пр.1 ЗЗД.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
По поставения от касатора процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 176 от 8.06.11г.по гр.дело № 1281/10г.на ІІІ г.о.;решение № 443 от 25.10.11г.по гр.дело № 166/11г.на ІV г.о.;решение № 447 от 18.11.11г.по гр.дело № 1964/10г.на ІV г.о.;решение № 331 от 19.05.10г.по гр.дело № 257/09г.на ІV ,решение № 65 от 16.07.10г.по гр.дело № 4216/08г.на ІV г.о. и др.Прието е,че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни,съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани;съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните,които се основават на установени факти,както и доводите,които имат значение за решението по делото.В случая въззивният съд се е произнесъл в рамките на очертаните с въззивната жалба предели на правния спор по оплакванията за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и като е изпълнил задължението си да извърши анализ на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност,е достигнал до крайния извод за законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част и основателност на предявения иск.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Както бе посочено,по поставения от касатора процесуалноправен въпрос има задължителна практика на ВКС,която не се налага да бъде променена.
Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон са относими към правилността на решението и подлежат на разглеждане при вече допусната касация,а не са основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед на изложеното следва да се приеме,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 111 от 29.03.11г.,постановено по в. гр.дело № 1010/10г.на Окръжен съд – Добрич по жалба на М. А. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.