3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
София 12.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 31 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила са касационни жалби от К. Г. М. чрез пълномощник адв.П. А.,от В. А. Д. и от К. Б. Д. чрез адв.К. Б. срещу решението от 11.05.10г.по в.гр.дело № 626/08г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 24.10.07г.по гр.дело № 11546/03г.на Софийски районен съд,31 състав.С него по искове на С. Е. Г.,Й. Г. Ж.,П. С. Б.,Д. С. Б.,П. Б. Й.,Г. Б. Й.,С. И. Б.,Н. И. В.,Р. И. С.,В. М. К. и И. М. Т.,предявени против М. А. К.,С. Д. К.,К. Б. Д.,В. А. Д.,К. Г. М. и Л. И. М. е прогласена нищожността на извършените от продавач Р. Х. Б. на 30.05.2003г.договори за покупко-продажби по нот.акт № 80,т.І,рег. 1675,н.д.№ 73/03г.,по нот.акт № 78,т.І,рег.№ 1673,н.д.№ 71/03г.и по нот.акт № 79,т.І,рег.№ 1674,н.д.№ 72/03г.и същите нот.актове са отменени.По отношение на ответника С. Д. К. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В приложеното изложение към касационната жалба на К. Г. М. се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по следните правни въпроси : за допустимостта на предявените искове;относно отмяната на нотариалните актове;за формата на пълномощното във връзка с тълкуването на чл.486 ал.1 изр.2 ГПК/отм./;относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства,в т.ч.заключенията на вещи лица.Приложени са копия от съдебни решения.
В изложенията към касационните жалби на В. А. Д. и на К. Б. Д. се поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Правят се доводи за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне свръхпетитум.Разпоредбата на чл.469 ал.1 ГПК/отм./ е тълкувана от съда в противоречие с решение № 232 от 15.04.09г.на ВКС по гр.дело № 5886/07г.на ІІ г.о.В изложенията се излагат и оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост.
Ответниците по касационната жалба молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е сезиран с искове по чл.26 ал.2 пр.2 вр.с чл.42 ЗЗД за обявяване нищожността на трите процесни договора за покупко-продажба на магазини в [населено място], които е сключила първоначалната ищца Р. Б. в качеството на продавач на 30.05.03.чрез пълномощник К. С. Ч..Пълномощното било с нотариална заверка на нейния подпис,извършено от помощник –нотариус И. Б. при нотариус А. И.,рег.№ 034 НК.Тъй като до нотариалното удостоверяване имало отбелязване,че заверката е извършена извън кантората, без да е посочено населено място и точен адрес, според съда липсата на този задължителен реквизит влече нищожност на нотариалното удостоверяване върху пълномощното на основание чл.472 ГПК/отм./и като последица отпада обвързващата материална доказателствена сила на официалното удостоверяване.Въз основа на свидетелските показания на И. Б. и на заключенията на единичната и допълнителна съдебно-почеркови експертизи на в.л.С.Ч. и на тройната СПЕ от 4.05.07г.,според които подписите на пълномощното,декларацията по чл.226 ал.1 Д./отм./и декларация за ГЖГСИС,представени при изповядване на процесните сделки,не са положени от Р. Б., е направен извод,че пълномощното не е подписано от лицето,посочено за упълномощител.Изложени са съображения,че липсата на волеизявление и съгласие за упълномощаване на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД влече нищожност на пълномощното като едностранна сделка.Сключените въз основа на него договори за продажба са в състояние на висяща недействителност до изричното им потвърждаване, и тъй като в случая няма последващо саниране на договорите, а твърденията на първоначалната ищца в исковата молба са,че са сключени без представителна власт от нейно име, съдът е приел,че искът за прогласяването им е основателен.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В изложенията към трите касационни жалби е посочено,че въззивното решение е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум,като е разгледал иск по чл.26 ал.2 ЗЗД, какъвто не бил предявен с исковата молба.
Диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита,да не постановява”плюс петитум”.Той е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по този начин,както е поискал ищецът.И това по настоящото дело е направено.В исковата молба се съдържат твърдения,че ищцата не е подписала пълномощното за продажба на трите процесни магазина и липсата на представителна власт за лицето,действащо от нейно име е равно на липса на предпоставка за сключване на сделката,което я опорочава до степен на нищожност.В съответствие с утвърдената съдебна практика въззивният съд е приел,че договорите,с които е била извършена покупко-продажба между К. Ч. като мним пълномощник на първоначалната ищца Р. Б. и ответниците е нищожен като сключен от пълномощник без представителна власт и тъй като лицето,от чието име са сключени,не ги е потвърдило,тeзи договори не са породили целения вещно-правен ефект и не са прехвърлили валидно собствеността върху магазините.С оглед на това настоящият състав намира,че въззивният съд се е произнесъл по предявения иск по чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие,поради което не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо и няма задължение за Върховния касационен съд да го допусне до касационен контрол на това основание.
Поставеният от касаторите въпрос относно формата на нотариалното удостоверяване на подписа върху пълномощното в хипотезата на чл.469 ал.1ГПК/отм./не е от значение за изхода на спора.Материалноправният или процесуалноправният въпрос,разрешен от въззивния съд в обжалваното решение,трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на решението,за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Изводите на въззивния съд относно нищожността на нотариалното удостоверяване на подписа върху пълномощното не са от значение за решаващите мотиви,с които е приета нищожност на самото пълномощно поради липса на волеизявление.Ето защо по поставеният въпрос не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не е от значение за изхода на делото и въпросът относно отмяната на процесните нотариални актове,тъй като произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване,а отмяната по чл.431 ал.2 ГПК/отм./е законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
По въпроса относно задължението на съда да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.В него е прието,че заключението на вещото лице,като всяко доказателствено средство,трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице,дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК/чл.157 ал.4 ГПК отм./,а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му.Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение ,той следва да изложи мотиви,обосноваващи преценката му за годността на експертизата.В конкретния случай това е направено от въззивния съд,който е изложил съображения защо възприема единичната и тройна съдебно-почеркови експертизи от 4.05.07г.,а не противоречащото им заключение на новата тройна СПЕ от 11.11.09г.Преценката на доказателствата,в т.ч. и заключението на вещо лице,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване
На основание чл.78 ал.1 ГПК касаторите следва да бъде осъдени да заплатят на ответниците по касационната жалба направените пред тази инстанция разноски.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 11.05.10г.,постановено по гр.дело № 626/08г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Г. М.,К. Б. Д. и В. А. Д. да заплатят на В. М. К. и И. М. Т. сумата 500 лв/петстотин/,а на Г. Б. Й.,Й. Г. Ж.,П. С. Б.,С. И. Б.-В.,Н. И. Б.-В.,Р. И. С.-С.,П. Б. Й. и Д. С. Б. сумата 1400 лв /хиляда и четиристотин/разноски за касационната инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.