3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр.София, 17.07.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:СТОИЛ сОТИРОВ
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 222/ 2012г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.10.2011г. по гр.д.№363/2011г. на ОС Шумен, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят С. П. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправни въпроси, които са разрешени противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът- [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:
С решение от 31.05.2011г. по гр.д.№929/2010г. ВКС е отменил решение от 30.07.2009г., по гр.д. №270/2009г. на Шуменски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 20.02.2009г. по гр.д.№311/2006г. на Шуменски районен съд за отхвърляне искове по чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и е прекратено производството по делото, като е върнал делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Шуменски окръжен съд.
При новото разглеждане на делото ОС Шумен е обезсилил решение от 20.02.2009год. по гр.д.№311/2006 год. по описа на РС Шумен, в частта му с която [фирма] е осъдено да заплати на С. С. сумата представляваща разликата над 48.00лв./четиридесет и осем лева/ до 102.28 лв. /сто и два лева и двадесет и осем стотинки/, присъдена за пропуснати ползи, които ищецът не е могъл да реализира за периода от 01.02.2001 г. до 01.02.2003 г., поради построяването на ограда в неговия , кв.по плана на [населено място], на площ от 4.26 кв.м.от имота, като постановено свръх петитум. Със същото решение е отменил решение от 20.02.2009 год.,по гр.д.№311/2006 год. по описа на РС Шумен само в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на С. С. сумата 48.00лв. (четиридесет и осем лева), присъдена за пропуснати ползи, които ищецът не е могъл да реализира за периода от 01.02.2001 г. до 01.02.2003 г., поради построяването на ограда в неговия , кв. по плана на [населено място], на площ от 2.00 кв.м. от имота и в частта, в която са присъдени разноски и е отхвърлил като неоснователен предявеният иск да бъде осъдено [фирма] да заплати на С. С. сумата 48.00лв. (четиридесет и осем лева), представляваща пропуснати ползи, които ищецът не е могъл да реализира за периода от 01.02.2001 г. до 01.02.2003 г., поради построяването на ограда в неговия , кв.по плана на [населено място], на площ 2.00 кв.м.от имота, както и за мораторна лихва върху сумата за главница в размер на 4 (четири) лева. С това решение е оставил в сила първоинстанционното решение в честта му, с която са отхвърлени исковете за обезщетение на вреди от незаконно построена ограда от ответника в неговия имот за сумата 2438лв; от поставени климатици над неговия надзид и частично над покрива на сградата му за сумата 467 лв; от поставяне в двора му тръбите от два незаконни отдушника за сумата 467 лв., ведно с лихва за периода от 01.02.2001 г. до 01.02.2003 г.; от премахване на две негови дървета в размер на по 20 лв. за всяко едно от дърветата; от премахване на почвения слой от двора му на площ от около 50кв.м. за периода от 01.02.2001 г. до 01.02.2003 г. с общата сума на дължимото обезщетение в размер на 102 лв; от повреждане на канализацията в имота му обезщетение за сумата от 438 лв., от премахване на главния спирателен кран на водоснабдителното отклонение към имота му за периода от 01.02.2001 г. до 01.02.2003г. обезщетение за сума на дължимото обезщетение е в размер на 102 лв; от премахване от двора му на масивна външна тоалетна общата сума на дължимо обезщетение в размер на 708 лв, ведно със лихвите за забава върху претендираните суми.
При тези обстоятелства настоящият състав счита, че касационната жалба срещу ввъззивното решение е недопустима. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В случая е несъмнено, че всеки от обективно съединените искове не надхвърля 5000лв. Следва да се посочи, че когато с една искова молба са предявени няколко иска, от значение е цената на всеки един от отделните искове. В случая цената на иска не е равна на сбора от всичките му претенции – за имуществени вреди и за лихви. Ето защо касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. П. С. срещу решение от 20.10.2011г. по гр.д.№363/2011г. на ОС Шумен.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: