3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр.София, 17.06.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:СТОИЛ СОТИРОВ
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 340 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 05.04.2011г. по гр.д.№ 261/2011г., в частта му, с която ос Х. е потвърдил определение от 19.01.2011г. по гр.д.№851/2010г. на РС-Харманли за отказ да бъде конституирано трето лице помагач на страната на ответника.
Жалбоподателят – СОУ “Н. Р.”-гр.Х. поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на определението, тъй като с него е разрешен съществен процесуален въпрос от значение за точното приложение на закона.
Върховният касационен съд, състав на първо г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд е недопустимо.
Предявен е първоначално иск от Г. В. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ срещу Регионален инспекторат по образованието [населено място]. След като ответникът Р. –Х. с отговора си е направил възражение за липса на пасивна легитимация по така предявения иск, както и възражение за неподсъдност на спора пред РС-Хасково с определение от 13.10.2010 год. РС-Хасково е прекратил производството пред себе си и изпратил по подсъдност делото на РС-Харманли. От своя страна РС-Харманли с разпореждане от 15.11.2010 год. е оставил исковата молба без движение до уточняване на пасивната легитимация по иска. С молба до съда ищцата е направила в срок уточнението, като е посочила, че предявява обективно съединените искове против СОУ „Н. Р.”-гр.Х.. От своя страна ответникът СОУ „Н. Р.” с отговора на исковата молба е направил искане съдът да конституира като трето лице помагач в процеса Регионален инспекторат по образованието –Х., което искане съдът е отхвърлили с определение. Същото е било обжалвано и въззивният съд го е потвърдил. Изложени са съображения, за това, че се касае за искове, за които законът е предвидил специален процесуален ред за разглеждане и това е редът,уреден в част ІІІ глава ХХV – Бързи производства от ГПК- чл. 310 ал.1 т.1 от ГПК, като в нормата на чл. 314 ал.2 от ГПК законодателят е издигнал изрична забрана по реда на това производство да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. С оглед тази разпоредба въззивният съд е приел, че цитираната норма е императивна и не може да се допуска никакво изключение.
Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба частният жалбоподател е приложил и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за това може ли в бързо производство да се конституира трето лице помагач, е от значение за точното проложение на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., начира че обжалваният въззивен съдебен акт не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл.274, ал.3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което не се допуска привличане на трето лице произтича от закона – чл.219, респ.чл.314,ал.2 ГПК. Налице е задължителната съдебна практика, обективирана в ТР№1/2001г.. по гр. дело № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, т. 5, съгласно която определението, с което се отказва встъпване или привличане на трето лице по чл.174 е 175 ГПК(отм.) – чл.219 и 314,ал.2 ГПК не е преграждащо, третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Следователно определението по чл.219 и 314, ал.2 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което окръжния съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен акт не е и от категорията и на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Определенията, постановени по искане за конституиране на трето лице -помагач поради встъпване или привличане не отговорят на изискването по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, с установителната сила на мотивите на решението. С недопускане на трето лице – помагач в процеса постановеното решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и насрещната страна.
По тези съображения частнвата жалба следва да се остави без разглеждане.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на СОУ “Н. Р.”-гр.Х. срещу определение от 05.04.2011г. по гр.д.№ 261/2011г., в частта му, с която ос Х. е потвърдил определение от 19.01.2011г. по гр.д.№851/2010г. на РС-Харманли за отказ да бъде конституирано трето лице помагач на страната на ответника, по жалба на СОУ “Н. Р.”-гр.Х..
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: