2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр.София, 20.09.2011.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:стоил сотиров
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 454 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по жалба на Б. Н. Ц. срещу определение от 30.06.2011г. по гр.№373/2011г. на Окръжен съд София, с което е потвърдено определение от 13.04.2011г. по гр.д.№137/2011г. на РС Своге, с което е отказано изпращане на делото за разглеждането му от РС София. Жалбоподателят поддържа, че с определението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касацинно обжалване на същото.
Ответницата Д. Н. Д. поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, при за установено следното:
Въззивният съд е установил, че Свогенският районен съд е сезиран с искане от Д. Н., като майка и законен представител на детето Б. Б., родено на 16.07.2000 год., за предоставяне на разрешение за пътуване извън страната, заместващо съгласието на бащата, за обучение на детето в учебно заведение в В., за посочения в молбата период. Установено е също така, че в съдебно заседание на 13.04.2011 год. Ответникът по делото- частен жалбоподател е направил отвод за липса на местна подсъдност с искане за изпращане на делото по подсъдност на РС-София с оглед обстоятелството, че настоящият адрес на детето, където в момента пребивава, е на територията на [населено място] . В подкрепа на това възражение е представено копие на искова молба по друго дело за делба на имущество – бивша съпружеска имуществена общност, която е без дата или входящ номер и където ищцата е посочила свой адрес по делото в [населено място].както и молба от ищцата по реда на ЗЗДН, подадена на 10.09.2010 год. в РС София, където също е посочен адрес на молителката в [населено място] .
При тези данни въззивният съд е приел, че съгласно чл. 127а от ГПК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, се решават по общо съгласие на съпрузите, а когато не постигнат съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, а таков е адресът, на който лицето живее /чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация/. Видно от данните по делото, настоящият адрес на детето е в [населено място], [община], така както е посочено в молбата от законния представител на детето, в подкрепа на което са и представените по делото справки за настоящ адрес по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. Съдът е приел, че възражението на ответника не е подкрепено с писмени доказателства, които да опровергават посочените данни за настоящия адрес на детето съгласно изготвените справки, поради което е Свогенският районен съд по настоящия адрес на детето, пради което е потвърдял първоинстанционното определение за отказ делото да бъде изплатено за разглеждане от РС София.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че частната жалба срещу постановено от въззивният съд определение не следва да бъде разгледана по същество.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване пред Върховния касационен съд жалбоподателят се позовава на основанието визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, но не е изпълнил основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието за допустимост е посочено формално, без да са изложени каквито и да било аргументи в подкрепа на твърденията. Основанието на чл.280, ал.1т.3 ГПК би било налице при условие, че процесуалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитието на правото предпоставя произнасянето по поставения въпрос да е наложено от непълнота на закона, да е свързано с тълкуване на неясни или непълни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата или с възприемане на ново тълкуване на закона, различно от досега приеманото от съдилищата. В изложението по чл.284, ал.3, т.2 ГПК частният жалбоподател не е изложил никакви твърдения защо счита, че поставеният въпрос за приложението на чл.121 ГПК, по който се е произнесъл въззивният съд, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а доколкото по приложението на аналогична правна норма в отменения ГПК съществува трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която не е изгубила значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното опредление.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.06.2011г. по гр.№373/2011г. на Окръжен съд София по жалба на Б. Н. Ц., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: