Определение №38 от по гр. дело №2273/2273 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 38
София, 17.10. 2008 година
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание тринадесети октомври през две хиляди и осма година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА
                   ВАНЯ АТАНАСОВА
 
 
 
при участието на секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Михайлова гр.дело № 2273/2008 г.,
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 280 ГПК.
 
Подадена е касационна жалба от Т. Г. Ч. чрез пълномощника си адв. Р против решение № 473 от 31.03.2008 г. по в.гр. дело № 479/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 206 от 07.12.2007 г. постановено по гр. д. № 2255/2007 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Т. Р. и Н. Т. Р. против Т. Г. Р. /Чипев/ искове за заплащане на издръжка в хипотезата на чл. 82. ал.2 СК за присъждане на сумата от по 100 лв., начиная от 17.05.2007 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и вместо него е постановено решение, с което Т. Г. Р. е осъден да заплаща на пълнолетните си синове С. Т. Р. и Н. Г. Р. , обучаващи се редовно в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия – гр. П. месечна издръжка от по 100 лв. /сто лева/ за всеки един от тях поотделно, считано от 17.05.2007 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.
В изложението за допускане на касационно обжалване развива доводи, че се касае за съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Прилага копия от решение 179 по гр. д. № 1285/95 г. на ВС, II г.о. и решение № 4 по гр. д. № 866/1998 г. на ВКС, II г.о.
Върховният касационен съд, състав на I г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване по реда на чл. 280 ГПК съдът установи следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 82, ал.2 СК.
С решението, предмет на касационно обжалване, въззивният съд е приел, че ищците са навършили пълнолетие, учат в редовно в средно учебно заведение и не притежават доходи за издръжката си. Като е преценил събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че доставянето на издръжка от страната на майката на ищците, предвид установения минимален размер на доходите й, ще съставлява за нея особено затруднение по смисъла на чл. 82 ал. З СК. По отношение на бащата съдът е счел, че без особено затруднение би могъл да отделя от доходите си по 100 лв. за всеки един от ищците като остатъчни средства след задоволяване на собствените му потребности и тези на непълнолетния му син от друг брак, наред е неговата майка.
За да обоснове основание за допускане на касационно обжалване, касаторът развива доводи, че спорът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Прилага две копия от решения на Върховния съд. С решение № 179 от 22.03.1996 г. по гр. д. № 1285/1995 г. на Върховния съд, II г.о. е прието, че родителите не дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, които продължават образованието си, когато това би им създало особено затруднение. С решение № 4 от 28.02.1999 г. по гр. д. № 866/1998 г. на Върховния касационен съд, II г.о. е прието, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, когато те учат, ако това не съставлява особено затруднение.
С решението, предмет на касационно обжалване, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 82, ал.2 вр. ал. З СК. Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Останалите доводи на касатора за необоснованост на решението и съществено нарушение на съдопроизводствените правила съставляват касационни основания по чл. 281, т. З ГПК и не са предмет на обсъждане в преюдициалното производство по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения. Върховният касационен съд. състав
на I г.о.
 
 
 
 
О ПРЕДЕЛИ:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 473 от 31.03.2008 г. по в.гр. дело № 479/2008 г. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на от Т. Г. Ч. от гр. Пловдив чрез пълномощника си адв. Р.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top