1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 09.02.2016 г.
Петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 39/2015 год.
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административно процесуалния кодекс, образувано по повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд – Перник и Административен съд – Перник.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази:
С определение № 103/03.07.2015 г. Административен съд – Перник е прекратил образуваното пред него адм. д. № 294/2015 г. по искова молба на Н. И. Т. срещу П. на Р. Б. и М. на в. р., с която са предявени претенции, за обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от ответниците при проведено срещу него досъдебно и съдебно производство за престъпление от общ характер. Съдът е приел, че предявените искове с цена 374 029 лв. са с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, следователно са подсъдни на общите съдилища. При тези съображения на основание чл. 135, ал. 2 АПК вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ Административен съд-Перник е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд-Перник.
Пред Окръжен съд-Перник е образувано гр. д. № 476/2015г. С определение № 518/08.07.2015 г. съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 128, ал. 2 ГПК и я е оставил без движение, като е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности. Н. И. Т. е уточнил, че исковата молба е подадена срещу П. на РБ и МВР при условията на солидарност, а цената на иска от 374 029лв. е образувана от сбора на всички обективно съединените искове. С определение № 693/12.09.2015 г. ОС-Перник е констатирал, че ищецът не е описал конкретните действия на всеки един от ответниците по отделните искове и исковата молба е останала нередовна. С допълнителна молба ищецът е уточнил претенциите си, съгласно дадените указания. С определение № 785/22.10.2015 г. ОС-Перник е приел, че с уточняващите си молби Н. И. Т. не е посочил основания за ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници по всички предявени искове и производството по исковете с цена 60 000лв., 80 000 лв. и 50 000 лв. следва да се прекрати по отношение на П. на РБ, тъй като не са изложени обстоятелства, обуславящи ангажирането на отговорността на този ответник. ОС-Перник е направил извод, че след като по тези искове ответник е МВР, компетентен да се произнесе по тях е административен съд,поради което е повдигнал препирня за подсъдност по посочените претенции.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да разгледа спора е Окръжен съд – Перник поради следното:
Определяща за разрешаването на спора за подсъдността на предявения иск е правната му квалификация. В случая претенцията на ищеца за обезщетение на вреди се основава на незаконосъобразни действия на МВР. Изложените фактически твърдения са: (1) по иска за обезщетение в размер на 60 000 лв. – действия на длъжностно лице от РУП [населено място] извършени без законен повод и данни за престъпление в нарушение на чл. 207, т. 1 НПК, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 7, т. 1, чл. 8 и чл. 13 Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКПЧ/ и Х. по Основните права в ЕС/Х./, действия в нарушение на чл. 208 НПК, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, т. 2, чл. 7, т. 1, чл. 8, т. 2 и чл. 13 ЕКПЧ и Х., действия в нарушение на чл. 209 НПК, чл. 7, т. 1, чл. 6, т. 2, чл. 8, т. 2 и чл. 13 ЕКПЧ и Х., използване на нерегламентирани СРС извършени в чл. 7, т. 1, чл. 6, т. 2, чл. 8, т. 2 и чл. 13 ЕКПЧ и Х., действия в нарушение на чл. 129, ал.1 и ал. 2, чл. 162, ал. 1 НПК, чл. 9, ал. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 8, чл. 18 ЕКПЧ и Х.; (2) по иска за обезщетение в размер на 80 000 лв. – действия на МВР, изразяващи се в нахлуване в собствеността на ищеца в нарушение на чл. 33 и чл. 85 КРБ, чл. 161, чл. 162, ал. 1, чл. 163, ал. 2 НПК, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 ЕКПЧ и Х., действия в нарушение на чл. 194, ал. 3 НПК, Европейска директива № 92, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ и Х., действие в нарушение чл. 194, ал. 4 НПК, чл. 10 ЗМ, чл. 33 и чл. 85 КРБ, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2, чл. 13 ЕКПЧ и Х., действия в нарушение на чл. 31 и чл. 85 КРБ, чл. 16 НПК, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 8, чл. 13, чл. 15, чл. 17 ЕКПЧ, Директива № 92 на ЕС, чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 10 Наредба № 3 на МФ, ЗАДС, ППЗАДС, ЗМ и Х., обобщава, че извършените деяния представляват самоуправство; (3) по иска за обезщетение в размер на 50 000 лв. – действия на МВР в нарушение на чл. 214, ал. 2 НПК, чл. 60, ал. 4, чл. 4 и чл. 8 ЗАДС, чл. 46 ППЗАДС, чл. 2 Директива № 92 на ЕС, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 8, чл. 13 ЕКПЧ и Х., действия, извършени при липса на законен повод за претърсване и изземване, липса на писмено искане за съдействие от Агенция Митници до МВР- нарушение на чл. 102 ЗАДС, ЕКПЧ и Х., извършване на действия от МВР без участие на поемни лица в нарушение на чл. 137 НПК, ЕКПЧ и Х., действия в нарушение на чл. 52, т. 1 и т. 2, чл. 194, ал. 3 НПК, ЕКПЧ и Х., действия в нарушение на чл. 128 НПК, действия в нарушение на чл. 236, ал. 4 НПК, ЕКПЧ и Х., действия в нарушение на чл. 16 НПК, чл. 10 ЗМ, Директива № 92 на ЕС, чл. 4, чл. 5, чл. 8 и чл. 10 Наредба № 3 на МФ, ЕКПЧ и Х., изразяващи се в неизмерване на иззетите материални активи и не запечатване с контра проба. Твърди се, че в резултат на изброените действия ищецът е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетяване претендира.
За квалификацията на исковете от значение са твърденията, с които ищецът обосновава възникването на спорното право и искането, което формулира към правораздавателния орган. Исковете по чл.2 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, а тези по чл. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Пасивно легитимирани и по двата иска са органите, чиито незаконни действия са причинили вредите. Разграничението между исковете по двата текста е в зависимост от това дали вредите са причинени от административна дейност или са настъпили вследствие на дейност на разследващи органи, съд и прокуратура, която не е административна. Действията на МВР в рамките на образувано досъдебно производство, за които са изложени твърдения в исковата молба не представляват административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а са част от дейността на правозащитните органи – разследващи органи, следствие, прокуратура, съд, осъществяващи действия по прилагането на Наказателния кодекс. Безспорно ответникът МВР е орган на изпълнителната власт, но действията, описани в исковата молба са такива по чл. 6, т. 4 ЗМВР във връзка с разследването на престъпление и са извършени във връзка с наказателния процес срещу ищеца. Органите на МВР са действали за разкриване на престъплението, която дейност не е административна и не се обхваща в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ/ в идентичен смисъл е и разбирането, прието от състави на ВКС и ВАС в определение № 102/18.12.2009г. по адм.д. № 90/2009г., определение № 63/02.04.2008г. по адм. д. № 59/2008г. и определение № 11/13.02.2013г. по адм.д. 93/2012г./
Воден от горното и на основание чл. 135 ал.4 от АПК, настоящият петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа образуваното производство по предявените искове на Н. И. Т. срещу М. на в. р. на Р. Б. е Окръжен съд-Перник.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Окръжен съд-Перник.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.