Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. София, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2821 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор К., против решение № 2285 от 12 април 2018 г., постановено по гр.д. № 16194/2017 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 205681 от 1 септември 2017 г., постановено по гр.д. № 62449/2016 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. Р. М., с адрес в [населено място], срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до размера от 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл. 211, предл. първо, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 НК, по което е оправдана с влезли в сила присъди по нохд № 12611/08 г. на СРС, внохд № 3214/12 г. на СГС и внохд № 1010/14 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2014 г., и вместо това прокуратурата е осъдена да заплати на М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл. 211, предл. първо, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 НК, по което е оправдана с влезли в сила присъди по нохд № 12611/08 г. на СРС, внохд № 3214/12 г. на СГС и внохд № 1010/14 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2014 г., и разноски за двете инстанции.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 944 от 3 декември 2018 г., за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 11 на ТР № 3/2004 г., ОСГК, по въпроса как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди при частично оправдателна присъда в хипотезата на множество осъдителни и оправдателни присъди, водени паралелно, и кои обстоятелства следва да се преценят, когато с иска се претендира обезщетение за вреди само по това от водените наказателни производства, т.е. само част от вредите.
Предмет на спора са претърпените от ищцата неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което с присъда от 24 ноември 2011 г. по нохд. № 12611/2008 г. по описа на районния съд в гр. София, е оправдана по обвинение по чл. 211, ал. 1 НК, че деянието представлява особено тежък случай, и по повдигнатите обвинения по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 НК във връзка с осъществени престъпни деяния по отношение на две лица и други две лица от ръководство на предприятие, както и по повдигнатото обвинение, че размерът на нанесената щета възлиза на 109313,15 лева и че периодът на престъплението бил 10.07.2002 г.-15.10.2004 г.; с присъда от 27 март 2013 г., постановена по внохд № 3214/2012 г. по описа на Софийския градски съд ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение, че в качеството си на длъжностно лице – управителна дружество, в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага, при условията на продължавано престъпление, възбудила заблуждение у едно лице, с което й причинила вреда в размер на 9859,43 лева, и, след връщане на делото от ВКС, с решение № 1136 от 17 ноември 2014 г., постановено по внохд № 1010/2014 г. по описа на Софийския градски съд ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение за продължавано престъпление и връзката с чл. 26, ал. 1 НК. Ищцата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, в качеството си на длъжностно лице – управител на дружество, в кръга на длъжността, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение в две лица, в резултат на което им нанесла имотна вреда в размер на 39763,37 лева.
С постановление от 12 юни 2006 г. на районната прокуратура в гр. София са обединени в едно наказателно производство преписки, образувани през периода 2004–2006 г. Наказателното преследване е приключило с влязлата в сила на 17 ноември 2014 г. частично оправдателна присъда по внохд № 1010/2014 г. по описа на Софийския градски съд. Установено е, че паралелно с това наказателно производство, срещу ищцата са водени още 14 наказателни производства.
По поставения въпрос въззивният съд приема, че след като през релевантния период 2004–2014 г. срещу ищцата са водени почти едновременно общо 15 наказателни производства, то характерът, обемът и интензитетът на доказаните негативни емоционални преживявания по повод наказателна репресия касаят всички производства. Всички наказателни производства продължават през неразумно дълги срокове, считано от инициирането им през периода 2004–2006 г., от които три са приключени с присъди, влезли в сила през 2010 г., 2011 г. и 2014 г., а останалите са висящи. При съобразяване на обществено-икономическия критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД към момента на търпените обичайни душевни болки и страдания, въззивният съд взема предвид, че през исковия период, ищцата едновременно е разследвана за многобройни тежки престъпления от общ характер и определя обезщетение от общо 10000 лева през периода 2004–2014 г., като приема, че 15% от тях се намират в пряка причинно-следствена връзка с частично необоснованото водено наказателно производство за измама, обезщетението за което възлиза на 1500 лева.
Според тълкуването, дадено в т. 11 на ТР № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, утвърдено в множество други решения на ВКС (сравни решение № 449 по гр.д. № 1393/2011 г., IV г.о., решение № 554 по гр.д. № 266/2012 г., IV г.о. и др.), в случаите на частично оправдаване обезщетението се определя глобално, като се вземат предвид броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на извършените деяния, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан. Разяснението за глобално определяне и присъждане на обезщетението е принципно приложимо и при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения или е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, но условието за това е незаконните обвинения като цяло да са дали основанието на конкретния иск за обезщетение, поставен за разглеждане пред решаващия съд. Когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения, и в случай, че е установено по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение при изследване на причинната връзка и съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД, ако въпросът законни ли са били обвиненията, е вече разрешен с оглед целите на ЗОДОВ. При това условие, наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен – изцяло или за част от вредите, които претендира. При иск за вреди, основан на едно от обвиненията обаче, неотносима към решаващата дейност на съда е правната възможност ищецът да предяви претенция за обезщетяване на същата или друга вреда, претърпяна през същия период от други незаконни обвинения, щом липсва процесуална възможност за съединяване на делата за произнасяне на общо решение по тях. В този случай съдът не може да определя глобално обезщетение за вреди като включва и основания, за които не е сезиран и посредством механичен подход да редуцира глобално определеното от него обезщетение чрез присъждане на процент, съобразно определения общ брой незаконни обвинения, след като същите не са предмет на този иск. В този смисъл е и разрешението, дадено в решение № 216 по гр.д. № 1604/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Касационната жалба е частично основателна.
С оглед дадения отговор на обуславящия изхода на спора въпрос и установените по делото обстоятелства, въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с установената задължителна практика на ВКС при несъответно прилагане на указанията на т. 11 на ТР № 3/2004 г., ОСГК, ВКС. Тъй като допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон не налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, правният спор между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от касационния съд.
При анализа на установените факти въззивният съд е достигнал до извода, че през исковия период ищцата едновременно е разследвана за многобройни тежки престъпления от общ характер и е определил глобално обезщетение от 10000 лева, като е приел, че 15% от сумата се намират в пряка причинно-следствена връзка с частично необоснованото водено наказателно производство за измама, предмет на спора, т.е. определил е като справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД сумата от 1500 лева. Действително, по делото е установено, че за времето, през което спрямо ищцата е водено процесното наказателно производство, са водени и множество други наказателни производства спрямо нея за различни престъпления, но по принцип от значение за преценката за търпените вреди, както бе изяснено по-горе, са само приключилите с осъдителна или оправдателна присъда производства, или производствата, при които използваното прекратително основание ангажира отговорността на прокуратурата по реда на ЗОДОВ. Приключили към момента на въззивното решение са според свидетелството за съдимост само три дела, едно от които е процесното, а по другите две дела на ищцата е наложено наказание лишаване от свобода, респективно – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Служебно известно е на съда и приключилото с оправдателна присъда нохд № 13133/2009 г. по описа на районния съд в гр. София, влязла в законна сила на 09.12.2015 г. след потвърждаване на присъдата от въззивен съд, във връзка с което ищцата претендира спрямо касатора обезщетение за претърпени неимуществени вреди по друго гражданско дело (гр.д. № 3895/2018 г., IV г.о., ВКС), по което окончателен размер на обезщетението все още не е определен.
По настоящото дело претенцията е за частичното оправдаване на ищцата по повдигнатите й обвинения в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 НК по отношение на част от пострадалите лица, посочени в обвинителния акт, а по отношение на друга част от пострадалите е призната за виновна в извършване на престъплението. При определяне на обезщетението съразмерно търпения емоционален дискомфорт само във връзка с обвинението, приключило с частично оправдателна присъда, съдът намира, че са търпени естествените, присъщи на съответното незаконно наказателно преследване вреди от обвиненията, по които е оправдана, доколкото същата е призната и за виновна, че е осъществила състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 НК по отношение на двама от пострадалите. Обвинена е в извършването на тежки престъпления, за част от тях е оправдана, и наказателното производство не е приключило в разумен срок. Не са представени доказателства за причинна връзка между влошеното й здравословно състояние и воденото срещу нея наказателно производство. Свидетелските показания установяват типични за подложен на незаконно наказателно преследване индивид морални страдания, напрежение, страх от осъждане, влошаване на отношенията с околните, за които вреди, и като съобразява въздействието на останалите водени през същия период срещу ищцата наказателни производства, настоящия съдебен състав приема за справедливо обезщетение от 500 лева.
По изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата над 500 лева до 1500 лева следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново, с което искът се отхвърли за 1000 лева като неоснователен.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2285 от 12 април 2018 г., постановено по гр.д. № 16194/2017 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Р. М., с адрес в [населено място], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл. 211, предл. първо, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1 НК, по което е оправдана с влезли в сила присъди по нохд № 12611/08 г. по описа на районния съд в гр. София, внохд № 3214/12 г. по описа на Софийския градски съд и внохд № 1010/14 г. по описа на Софийския градски съд, за сумата над 500 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Р. М., с адрес в [населено място], против Прокуратурата на Република България да й заплати обезщетение от 1000 лева за причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2285 от 12 април 2018 г., постановено по гр.д. № 16194/2017 г. по описа на Софийския градски съд в останалите му обжалвани части.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: