2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
София,03.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯЖДИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 183 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Казари Е. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. О. Т., против въззивното решение № 523 от 31 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 876 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1308 от 29 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 3162 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. за определяне на режим на лични отношения на П. Е. с децата му Д., роден на 20 септември 2001 г., и Ж., роден на 5 юли 2007 г., както и за присъдена по същото първоинстанционно решение в полза на децата Д. и Ж. месечна издръжка съответно в размер на 160 и 100 лева.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът не е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства и решението е построено само върху желанието на майката; висшите интереси на децата изискват да не се допусне неоснователно отчуждаване от баща им, което е възможно да се случи при определения от съда режим; не е взето предвид становището на ДСП Р. и постигнатата между страните спогодба; изводът за промяна в нуждите на децата е бланкетен и не може да обуслови ясен критерий, който да налага увеличение на издръжката в присъдения обем; не са представени доказателства за повишена нужда на децата от издръжка; не е обсъдена кредитната задлъжнялост на касатора и неговите доходи. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че се търси произнасяне по съществени материалноправни въпроси: какъв е оптималният обем на лични контакти между децата и родителя, на когото не са предоставени родителските права, при условия, че е установено по делото, че и двамата родители обичат и се грижат за децата си и имат необходимия потенциал за тяхното отглеждане; какъв е минималният обем на лични контакти между децата и родителя, на когото не са предоставени родителските права, ако съдът приеме, че са налице извънредни обстоятелства и какво принципно биха представлявали такива обстоятелства; при определяне размера на издръжката следва ли да се съобразяват кредитите на лицата, дължащи издръжка, когато се обсъждат техните доходи, съответно възможности за издръжка; съществува ли максимален размер, който да бъде обективно определен по аналогия с минималния такъв, регламентиран в чл. 142, ал. 2 СК. Касационното обжалване се търси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Представят се четири решения на първоинстанционни съдилища без отбелязване за влизането им в сила.
Ответницата М. А. Х. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че след споразумението между родителите за режима на лични отношения на бащата с децата е наличен спор по ЗЗДН и одобрена спогодба по същия спор; установените в социалния доклад привързаност на децата към бащата и хармоничност в отношенията им сами по себе си не предпоставят запазването на уговорения между родителите режим на лични отношения, тъй като общуването им (извън режима за почивните дни) всеки вторник и четвъртък от 18 до 20 ч. води до нарушаване режима на децата и затруднява процеса на отглеждане и възпитаването им; определянето на режима в рамките на двата почивни дни отговаря на нуждите и потребностите на децата и обезпечава достатъчно време за нормално общуване с бащата; от определянето на издръжка по бракоразводния процес е изминало повече от година и нуждите на децата са се изменили предвид цените на стоките и услугите, необходими за отглеждането им и промяната на минималната работна заплата; определеният от първоинстанционния съд размер от по 300 лева за дете е завишен, тъй като не е доказана необходимост децата да посещават частни учебни заведения, децата нямат специални образователни нужди; няма данни малкото дете да има сърдечно заболяване; при възможността на бащата да дава издръжка следва да се съобразят доказателствата за наличие на влогове и доходи от дейността му като едноличен търговец и недвижими имоти, от които черпи доход.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Искането за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователно. Представените съдебни решения са без отразяване за влизането им в сила. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения – такова е тълкуването, дадено в обвързващото съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 3. Непредставянето на съответната съдебна практика, обективираща противоречиво разрешаване на правния въпрос, съставлява пречка за допускане на касационното обжалване по основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (пак в цитираното ТР, т. 3), поради което на това основание касационното обжалване не може да се допусне.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място, поставените правни въпроси не са относими към конкретните правни разрешения, възприети от въззивния съд в обжалваното решение. Първите два въпроса, касаещи обема на лични контакти между дете и родител, целят даване на принципно тълкуване, без да е посочена от касатора конкретната връзка с изводите на въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че промяната в режима на лични отношения е свързана с настъпил след първоначалното определяне на режима нов факт, а именно споразумение по спор по реда на ЗЗДН, и съдът е приел, че общуването на бащата и децата извън определения режим за почивните дни, с оглед възрастта им, би довел до затруднение в процеса на отглеждане и възпитание. По тези изводи не се поставя правен въпрос, а конкретното разрешение е обусловило крайния резултат по делото. Следователно, касаторът в случая не е поставил правен въпрос съобразно критериите, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Оптималният, както и минималният, обем на лични контакти между родител и дете винаги се определя въз основа комплексни факти и обстоятелства, които са конкретни за всеки отделен случай и обща рамка е практически невъзможно да бъде дадена, поради което не е налице и законодателно разрешение по този проблем.
По третия правен въпрос – при определяне размера на издръжката следва ли да се съобразяват кредитите на лицата, дължащи издръжка, когато се обсъждат техните доходи, съответно възможности за издръжка, въззивният съд не се е произнесъл, защото твърдения в тази насока не са въведени от касатора в спора като ответник по исковете. Ответникът не е дал писмен отговор на исковата молба, в съдебното заседание е оспорил исковете за издръжка по размер с твърдението, че няма материална възможност да я изплаща. В първото и единствено по делото заседание пред районния съд е посочено само, че ответникът по исковете обслужва договор за лизинг на автомобил. Твърденията за получени от него помощи от роднини за закупуване на жилище (преповторени и във въззивната жалба) не са посочени като твърдения за налични облигационни задължения. Ето защо липсва произнасяне на съда по включен в предмета на спора правен въпрос за значението на изплащани от касатора кредити, което води до липса на основание за допускане на касационното обжалване.
На последно място, предвид ясното законово разрешение, дадено в чл. 142, ал. 1 СК, е очевидно невъзможно да се даде обективно определяне на максималния размер на дължимата издръжка, тъй като балансът между нуждите на търсещия издръжка и възможностите на дължащия такава, е обусловен винаги от конкретни обстоятелства и общо, обвързващо тълкуване за максимално допустимия размер на издръжката, не може да бъде определен нито по аналогия с минималния такъв според чл. 142, ал. 2 СК, нито по някаква друга аналогия. Ето защо следва да се приеме, че евентуалното разглеждане на поставения правен въпрос в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК от ВКС не би довело нито до точното прилагане на закона, нито до развитието на правото.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 523 от 31 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 876 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2011 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: