2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София, 14.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 394 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Г. Л. от [населено място] против определение № 138 от 13 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 663 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което касационната жалба на И. Л. против въззивното решение № 6110 от 22 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 9022 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., е оставена без разглеждане.
В частната жалба се сочи, че касационната жалба за обжалване на въззивното решение е от 22 декември 2010 г. и следователно е подадена пред 25 декември 2010 г. – преди влизане в сила на изменението на ГПК, поради което исковете подлежат на обжалване; определението на ВКС не е подписано, поради което е нищожно; касационната жалба е оставена без разглеждане, но същият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване и по дело с цена на иска от 12965,52 лева.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
За да постанови атакуваното определение съставът на касационния съд приел, че паричната оценка на всеки от предявените искове е под 5000 лева и според разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК след редакцията й в ДВ бр. 100 от 21 декември 2010 г., не подлежат на обжалване по касационен ред въззивните решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5000 лева.
Атакуваното определение е правилно.
Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че касационната му жалба срещу въззивното решение била от 22 декември 2010 г., тъй като на посочената дата е постановено самото въззивно решение, а съобщението за изготвянето му и препис от него частният жалбоподател получил на 17 януари 2011 г. Видно от отбелязванията върху касационната жалба, тя е подадена на 14 февруари 2011 г. – след влизането в сила на изменението на ГПК. По тази причина основателно касационният съд предвид цената на предявените искове е счел, че решението не подлежи на касационно обжалване.
Не може да се сподели и твърдението на частния жалбоподател за наличен порок на съдебния акт. Видно от оригинала на атакуваното определение – л. 25 и 26 от гр.д. № 663 за 2011 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС, то е надлежно подписано както от докладчика по делото, така и от всички членове на съдебния състав и съдържа всички реквизити по чл. 254, ал. 2 ГПК.
На последно място, твърдението за допуснато от същия съдебен състав противоречие, предвид недопускането до касационно обжалване на решение с цена на иска над 5000 лева, е сторено без да се държи сметка за предмета на преценка по атакуваното определение на съда и представеното от частния жалбоподател такова. В разглеждания случай касационният съд приема недопустимост на касационното обжалване на основание цената на предявените искове (което е пречка за развитие на производството по допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК), докато в представеното от частния жалбоподател определение № 1145 от 4 ноември 2010 г. по гр.д. № 1564 за 2010 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС същият съдебен състав в процедурата по чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение поради липса на поставен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и поради неустановяване от страна на касаторката на противоречиво разрешаване на правен въпрос. При второто сочено производство и при старата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, обжалваемият интерес на спора е бил над 1000 лева, което е позволило изобщо разглеждането му в процедурата по чл. 288 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 138 от 13 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 663 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: