5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 27.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд и Върховен административен съд – смесен петчленен състав в закрито заседание на 15 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ВАЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
като изслуша докладваното от съдията З.Атанасова гр.дело № 13/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл.135,ал.4 от АПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийски градски съд с Административен съд – София град за разглеждане на искова молба от 15.01.2015 г., подадена от А. Н. П. от [населено място] срещу Българска народна банка и Управителния съвет на Българска народна банка за присъждане на обезщетение за претърпени вреди общо в размер на 110 684. лв. както следва – 1. пряка вреда от незаконни действия и бездействия на квесторите на К. – равностойността на 40 000 евро по фиксинга на БНБ – 78 233 лв., 2. законна лихва в размер на 12 451 лв., от която сумата 4 010 лв. за незаконно неизвършен превод и 8 441 лв. за неправомерно задържане и лишаване на ищцата от възможността да разполага със средствата си за периода на специалния надзор, 3. неимуществени вреди в резултат на стрес, влошено здравословно състояние, намалена трудоспособност в размер на 20 000 лв.
Административен съд София град на когото делото е изпратено с определение № 83/06.10.2015 г. по адм.дело № 57/2015 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд се е позовал на разпоредбите на чл.79,ал.8 ЗКИ и е приел, че БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Приел е също, че така регламентирана отговорността на БНБ е в противоречие с обективната безвиновна отговорност на държавата по ЗОДОВ и по-конкретно отговорността по чл.1,ал.1 ЗОДОВ на административните органи при и по повод осъществяване на административна дейност. Съдът е посочил, че в производството по делото следва да се преценява въпросът за вината по реда на чл.45,вр.чл.49 ЗЗД с оглед приложение на чл.79,ал.8 ЗКИ и поради това отговорността на ответника би могла да се реализира по общия гражданско правен път. При тези съображения е прекратил производството по делото и е изпратил същото на компетентния според него Софийски градски съд.
Софийски градски съд е приел, че за да се квалифицира иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не е необходимо органът да е административен по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на АПК, а е релевантна извършваната, съответно възложената му от закон административна дейност. Прието е, че ищцата основава претенциите си на извършвана административна дейност от БНБ, възложена на институцията със закон – Конституция на Република България, Закон за кредитните институции, Закон за Българска народна банка, Закон за банковата несъстоятелност, Закон за гарантиране на влоговете в банките и др.
Съдът е приел също, че според упражняваната от БНБ дейност по ЗБНБ, свързана с функционирането на ефективни платежни системи и осъществявания надзор върху тях; свързани с регулиране и осъществяване надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите /чл.2 ЗБНБ/ волята на ищцата е за ангажиране отговорността на органа във връзка с упражнявана административна дейност, възложена с редица нормативни актове и делегирана от Основния закон. Не са възприети правните доводи за приложимост на общите правила на чл.45 и чл.49 ЗЗД, като отговорността по последния текст е безвиновна. Според съда пасивната материално-правна легитимация е относима не към допустимостта, а към основателността на исковете. Посочил е, че макар БНБ, респ. нейните органи, да не са част от изпълнителната власт, то е мислимо натоварването им със закон с властнически правомощия с арг. от § 1, т. 1 in fine от ДР на АПК. Прието е, че с разпоредбите на чл.1 и чл. 2 от ЗБНБ е предвидена компетентност на БНБ да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържането стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, което от своя страна сочи централната банка като носител на империума. Прието е също, че преценката дали в конкретния случай БНБ, респ. нейните органи, са имали властнически правомощия и дали са ги упражнили надлежно е въпрос по съществото на спора.
При тези съображения Софийски градски съд е приел, че предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ и с определение от 11.05.2016 г. по гр.дело № 12853/2015 г. е повдигнал препирня за подсъдност.
Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност на Административен съд – София град по следните съображения:
Родовата подсъдност на делото е обусловена от правната квалификация на предявения иск, който съдът определя въз основа на твърденията в исковата молба.
С исковата молба и уточненията към нея от 21.04.2015 г. и от 29.10.2015 г., предявена срещу Управителния съвет на БНБ и Българска народна банка ищцата А. П. претендира присъждане на обезщетение в общ размер на 110 684 лв. за претърпени вреди, от която сумата 40 000 евро по фиксинга на БНБ – 78 233 лв., пряка вреда от незаконни действия и бездействия на квесторите на К., 12 451 лв. законна лихва, от която 4 010 лв. за незаконно неизвършен превод, 8 441 лв. законна лихва за неправомерно задържане и лишаването й от възможността да разполага със средствата си за периода на специалния надзор, 20 000 лв. неимуществени вреди в резултат на стрес, влошено здравословно състояние, намалена трудоспособност. Искането е за ангажиране отговорността на държавата от незаконни действия на административните й органи в хипотезата на незаконосъобразни актове и бездействие. Пасивната легитимация по предявените искове е обоснована с доводите, че исковете са насочени срещу УС на БНБ и БНБ, тъй като чрез действията и бездействията на тези органи са причинили вредоносния резултат – с решение № 73 на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и последващи изменения [фирма] е поставена под специален надзор и са назначени квестори в банката, които са поели оперативната й дейност. Сочи, че правоотношението въз основа на което тези лица са назначени е административно, и поради това отговорността за действията им се носи от административния орган, който ги е назначил. Тъй като, чрез съдебната практика на ВАС, УС на БНБ се възприема като различен административен орган от БНБ според твърденията в исковата молба исковете са насочени и срещу този орган.
В исковата молба е обоснована пасивната легитимация на БНБ като държавен орган, поради надзорните й правомощия, включително и като доставчик на платежни услуги. Изложени са правни доводи, че според Закона за платежните услуги и платежните системи, сметките за сетълмент се дебитират от Българска народна банка (чл. 5 от Правилата за работа на системния компонент Р.), че БНБ носи отговорност за функционирането на платежните системи. Изложени са твърдения, че точна индивидуализация и конкретизация на претенциите към двамата ответници към този момент не е възможно да направи, доколкото причиняването на вредоносния резултат се дължи на действия и бездействия на различни служители в системата, по отношение на които отговорността в едни случаи е на УС на БНБ (квесторите и лицата, които са изпълнявали техни заповеди), а за други – на Управление Банково в БНБ, която отговаря за системата на сетълмент. По същество поддържа, че БНБ е собственик на системата R., като същата се явява и Агент по сетълмента в R.. Ролята на БНБ в системата R. е сложна и се изразява в следните примерно изброени дейности:1. БНБ открива и поддържа сметките за сетълмента; 2. БНБ управлява и извършва процеса на сетълмента; 3.БНБ организира, регулира, контролира, оперира, администрира, поддържа и развива системата R.; 4. БНБ управлява фонда за обезпечаване на плащанията.
По тези причини, ищцата твърди, че следва да бъде реализирана солидарната отговорност на двамата ответници.
Според ищцата неправомерната намеса в платежната система се състои в пренареждане на входната опашка на сетълмента, която е извършена ръчно. Съгласно действащата нормативна уредба такова пренареждане е възможно само въз основа на нареждания с по-висок приоритет и то при положение, че няма да доведе до проблеми в самия модул. В конкретния случай, според ищцата е налице вмешателство или ненадежност на системата, тъй като от приложения по делото доклад за работата на банката по обработката на издадени и получени преводи на 20.06.2014г. стр. 7 изрично е посочено, че хронологичния ред на платежните нареждания не е спазен, поради което преводи наредени на 19.06.2014 г. не са изпълнени, но за сметка на това са изпълнени преводни нареждания постъпили в последния момент на 20.06.2014 г.
Позовава се на разпоредбата на чл.119, ал.2, т.1 от ЗКИ, с която е разрешено изпълнението на задължения, възникнали от платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето и под специален надзор. Според твърденията в исковата молба К. АД е била поставена под специален надзор на 20 юни 2014 г. с решение на БНБ от същата дата, като акта на БНБ бил обявен в Търговския регистър на 23.06.2014 г.
Платежното нареждане от 19.06.2014 г. е станало неотменимо на 19.06.2014 г. съгласно разпоредбата на чл. 22 от Приложение II „Хармонизирани условия за участие в Т. 2 от Насоки на ЕЦБ относно Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време”, обн. Официален вестник на ЕС от 30.01.2013 г., (задължителни за БНБ). Поради тази причина задължението на Банката да завери сметката на получателя е възникнало към този момент и поставянето на банката под специален надзор, според ищцата не рефлектира върху него. С оглед на това ищцата мотивира доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 1 от ЗКИ, тъй като ръчното анулиране на извършената операция и то не по малко от 5 дни след поставяне на банката под специален надзор е напълно незаконосъобразно.
Според ищцата, аргументирането на тези действия с обстоятелството, че кредитната институция е поставена под специален надзор са в колизия както с нормата на чл.78д от Закона за платежните услуги и платежните системи, съгласно който нарежданията за превод пораждат правно действие и имат задължителна сила за трети лица дори и в случай на оздравителни мерки или прекратителни процедури спрямо участник в система с окончателност на сетълмента, при условие, че нарежданията за превод са въведени в системата преди момента на налагане на оздравителните мерки. Съгласно чл.119, ал.1 от ЗКИ нищожни са действията и сделките извършени от банката в нарушение на чл. 116, ал. 2 т. 1-4 от ЗКИ след обявяването в Търговския регистър на решението на БНБ. С аргумент за обратното, според ищцата всички действия и сделки извършени от банката до момента на обявяване на решението на БНБ в Търговския регистър са законосъобразни. В тази връзка необоснованите действия на квесторите, които са сторнирали платежните операции, а в последствие са наредили ръчното им анулиране, според ищцата се явяват необосновани и незаконосъобразни. Същите са и в пряко нарушение на нормите на Закона за платежните услуги и платежните системи. Във връзка с тези действия се твърди, че е налице причинно – следствена връзка, тъй като е претърпяла вреда в размер на 40 хил. евро, изразяваща се в загуба на правото й да се разпорежда с тази сума. Според ищцата са налице и двете хипотези на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконно действия (изразяващо се в неправомерна намеса в платежната система), както и поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.
Твърденията, изложени в исковата молба налагат извода, че предявените искове следва да се квалифицират по чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Съгласно посочения текст държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според разясненията, дадени в т.постановление № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по т.дело № 2/2014 г. по описа на ВКС видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него понятието „административна дейност” е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1,ал.1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие:”Отговорност за дейност на администрацията”. За да се квалифицира иска, като такъв по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал.
Българската народна банка е централна банка на РБългария, според чл.1,ал.1 от Закона за Българската народна банка. Съгласно чл.2,ал.6 от същия закон Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. С чл.1,ал.2 от Закона за кредитните институции Българската народна банка е определена като компетентен орган в РБългария за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. Българската народна банка е овластена съгласно чл.13 и чл.36 от Закона за кредитните институции да издава и отнема лицензи на останалите банки. При упражняване на тези функции за надзор на останалите банки в страната БНБ осъществява властнически правомощия – според разпоредбите на чл.151,ал.1 и ал.3 от Закона за кредитните институции отнемането на лиценз на банка се извършва с индивидуален административен акт на управителния съвет на БНБ, който може да бъде оспорен пред Върховния административен съд. Правомощието на БНБ да издава и отнеми лицензи на останалите банки е част от дейността й по надзор върху тях. При упражняване на надзора върху останалите банки в страната БНБ осъществява властнически правомощия, тъй като извършва регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банките. Отношенията, в които влиза с частноправните субекти по повод на надзора също не се характеризират с равнопоставеност. Следователно в посочената част дейността на БНБ е административна дейност. Изключването на отговорността на БНБ и нейните органи за нанесени умишлени вреди на основание чл.79,ал.8 от Закона за кредитните институции не налага извода, че ЗОДОВ е неприложим. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и съгласно чл.8,ал.3 от същия закон държавата не отговаря по този ред, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетяване, какъвто начин Законът за кредитните институции не е уредил.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че правната квалификация на предявените искове е по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Следователно делото подлежи на разглеждане от административните съдилища. Предвид уточнителната молба на ищцата, подадена до Софийски градски съд в изпълнение на дадените указания от този съд делото следва да се изпрати за разглеждане от Административен съд – София град.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл.135,ал.4 АПК
О П Р Е Д Е Л И :
Компетентен да разгледа исковата молба, подадена от А. Н. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], ап.6 срещу Българска Народна банка и Управителния съвет на Българска народна банка за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, неимуществени вреди и законна лихва в общ размер 110 684 лв. е Административен съд – София град, на когото делото да се изпрати за разглеждане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: