О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
Гр.София, 15.07.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2940 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.86/30.03.16г. по ч.г.д.№.1159/16г. на Върховния касационен съд, І ГО, частната жалба на Н. М. Н. срещу определение на Софийски градски съд №.13724/24.06.14 по г.д.№.3171/14– с което е потвърдено протоколно определение на СРС, 39с., от открито съдебно заседание на 4.11.13 по г.д.№.27028/12 за отказ за конституиране на ЗД [фирма] като трето лице помагач на страната на ищеца Н.Н. /поради липса на предпоставките на чл.219 ГПК – правен интерес/ – е оставена без разглеждане като недопустима.
Постъпила е частна жалба от Н. М. Н., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответните страни не вземат становище.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат две групи определения на въззивния съд – определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определния, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което се отказва конституиране на трето лице помагач, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото – тъй като третото лице не е главна страна в процеса /има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага/ и иск от или срещу него може да се предяви и в отделен процес. Не разрешава и по същество други производства и не прегражда тяхното развитие. Предвид изложеното, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване и съставлява окончателен съдебен акт /в този смисъл и т.9а от ТР 1/13 на ОСГТК на ВКС/. При тези обстоятелства, на основание чл.274 ал.3 ГПК, подадената срещу него касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане.
Предвиждане в процесуален закон на условия, при които даден акт подлежи на касационна проверка – респективно неразглеждане на жалба от касационен съд поради изключване на въззивния акт, срещу който тя е подадена, от касационен контрол – по силата на закона, не съставлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес, прогламирано в чл.6 ЕКЗПЧОС. Правото на достъп до съд – като иманентна част от правото на справедлив съдебен процес, означава съответното лице да има право да се обърне към съд за определяне на неговите права и задължения и за представяне на позицията му по надлежен ред и по удовлетворителен начин. То, обаче, не включва автоматично в съдържанието си и право на достъп до въззивен и касационен съд. Правото на обжалване пред по-горен съд не е предвидено, нито се подразбира от текста на чл.6 ЕКЗПЧОС – то съществува само дотолкова, доколкото съответното законодателство го предвижда – ако съгласно същото съществува възможност за обжалване, подадена е жалба и съдът от тази инстанция е сезиран да извърши „определяне”, то тогава т.1 на чл.6 ЕКЗПЧОС се прилага /в този смисъл са решения по дела Delcourt, Sutter, Deumland, Monnelli and M., Kamasinski, Hadjianastassiou и др./. Същевременно, чл.6 ЕКЗПЧОС не винаги изисква право на публично разглеждане независимо от естеството на решаваните въпроси – когато се определя нуждата от публично гледане на делото във фазите след първоинстанционното производство, следва да се вземат предвид и други съображения и изисквания – вкл. правото да се гледа делото в разумен срок и свързаното с него изискване за бързина в дейността на съдилищата. Ако гледането на делото от първата инстанция е било публично, липсата на такова разглеждане пред втората или третата инстанция могат да бъдат оправдани от особеностите на съответното производство – напр. производство, в което се обсъждат само правни въпроси, може да съответства на изискванията на чл.6, дори ако жалбоподателят не е получил възможност да бъде изслушан лично от апелативния или касационния съд /в този смисъл Helmers, J. Eke A., Feide/. Такъв е и разглеждания случай, респективно производството по подадените частни жалби от Н. Н., по които /след като отказът да се конституира трето лице помагач вече е бил постановен в открито съдебно заседание на първоинстанционния съд с участието и след изслушването на страните/ предмет на обсъждане са само правни въпроси, и разглеждането им в закрито заседание не нарушава стандартите на чл.6 ЕКЗПЧОС. Въпросът е изяснен в практиката на ЕСПЧ по чл.6 ЕКЗПЧОС, а не се налага и тълкуване на разпоредбата на чл.47 ал.2 от Х. на основните права на Европейския съюз – която ясно възпроизвежда по идентичен начин правото на публично гледане на делото и справедлив процес. Отделно от това, изведените от жалбоподателя въпроси не са коректно поставени /в това число касаят допуснато изменение на иска и цената на иска – които въобще не са били предмет на производството по частните жалби/, не са от значение за решаването на делото и изискванията на чл.628-629 ГПК за отправяне на преюдициално запитване не са налице.
Предвид всичко изложено по-горе, атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.86/30.03.16г. по ч.г.д.№.1159/16г. на Върховния касационен съд, І ГО.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: