О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 07.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1853/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1028/15.3.2018 г., подадена от Земеделска кооперация „МОТОР 93“ – С. Бабук, община Силистра, област Силистра, против въззивно решение №10/13.02.2018 г. по гр.д.№22/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение №501/29.11.2017 г. по гр.д.№799/2017 г. по описа на Силистренския районен съд, с което са уважени предявените от Я. П. Ш. от [населено място] против Земеделска кооперация „МОТОР 93“ – С. Бабук, община Силистра, област Силистра, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че „Според подробния анализ на възникналите две версии по въпроса валидно ли е взето решението за съкращение в щата от лицата, присъствали на заседанието на УС от същата дата – членовете на управителния съвет, на контролния съвет и главния счетоводител, разпитани като свидетели по делото, районният съд е приел, че на заседанието на УС от 10.10.2016 г. не е било взето решение за съкращаване длъжността на ищцата. Свидетелите са единодушни, че въпросът е бил разискван, но докато преобладаващата по брой група от тях твърди, че е взето решението, описано в компютърния вариант на протокола, то св. Г. П., М. И. и П. Д. твърдят, че не се е стигнало до приемане на окончателно решение по въпроса. Районният съд подробно обследва възприетата от УС процедура по гласуване на решения и констатира, че показанията на свидетелите са разнопосочни и по този въпрос и са силно повлияни от промяната на обясненията на Председателя относно това как се гласува при вземане на решения от УС. В случая тези показания следва да се съотнесат към чл.26, ал.3 от Устава на Кооперацията, съгласно който решенията на УС се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство. Така че, неяснотата по този въпрос по какъв начин е било гласувано е допълнителен довод за опорочаване на процедурата по вземане на решението за съкращаване в щата. Доводът на жалбоподателят, че гласуването, чрез изказване на глас на съгласие или не с дадено решение, не е незаконосъобразно, е верен, но наличието на две версии и подмяна на показанията на свидетелите по този въпрос след очната ставка, проведена от районния съд, будят съмнение относно това дали и как изобщо се е гласувало. Не може да се приеме безкритично и заявената практика да се дописват и дооправят първоначално водените протоколи от заседанията на УС. Безспорно, допустимо е да се оправят стилистични грешки и неточни изрази, но да се допълват цели точки от дневния ред, детайлно да се дописват взети решения, начин и брой на гласували, без за тези обстоятелства да има даже маркирани данни в първоначалния протокол, е недопустимо и отваря вратите за злоупотреби и драстични нарушения на закона и то в звено, което борави с парични средства и капитали, собственост на неограничен кръг хора. Аналогията, която жалбоподателят прави с поправката на протоколите от съдебно заседание, е неуместна. При поправка по реда на ГПК се извършва специално заседание, събират се доказателства и становища относно исканата поправка и същата се извършва или не от съдебния състав. В случая своеволно и безконтролно се правят корекции, които засягат съвсем нови и дори немаркирани в първоначалния вариант на протокола допълнения. В тези три варианта на протоколи, по – точно вторият и третият, никъде не е отбелязано, че те са изготвени по някаква процедура по поправка и допълване на първоначалния протокол. Няма данни да има и разписана такава процедура. Става ясно от показанията на част от свидетелите по делото, членове на УС, че те безкритично подписват, всичко, което им се поднесе.
Ето защо, районният съд е възприел обоснования извод, въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства, че липсата на решение не се дължи на формален пропуск в процедурата по неговото гласуване, а на липсата на готовност у членовете на УС да приемат такова с оглед възникналите помежду им разногласия. Съгласно чл. 25, ал.4, т.2 от Устава на кооперацията, УС приема щата. Фактът, че такова решение не е гласувано по надлежния ред води до незаконосъобразност на уволнението на въззиваемата, поради което и правилно районният съд е приел, че исковете за неговата отмяна и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност като основателни следва да се уважат. Изначалният порок в процедурата по уволнението и е толкова значителен и определящ, че прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на въззиваемата за незаконността му.
Що се отнася до изнесените в пледоарията по същество пред тази инстанция твърдения за конфронтация между членове на ръководството на кооперацията и намесата на лични или частни интереси при вземането на решенията, то в случая тези обстоятелства не се съотнасят пряко към предмета на настоящото дело.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е да се приеме, че Управителният съвет не е взел определено решение, вписано в протокола от проведеното заседание, без предявен иск по чл.124 ГПК и/или по чл.58 ЗК за това?, 2. Допустимо ли е по време на заседание на Управителен съвет да се изготвя чернова или протокол, след което да се изготви неговият окончателен вариант ?, 3. Допустимо ли е съдържанието на окончателния вариант на протокол от заседание на Управителен съвет да се различава от неговата чернова ?, 4.Допустимо ли е член на Управителен съвет да изрази несъгласие с прието решение на заседания(чрез свидетелстване срещу приетото решение в съдебно производство), след като е подписал протокола без да отбележи особеното си мнение, съгласно разпоредбата на чл.23, изречение последно от ЗК ?, 5. Допустимо ли е явното гласуване по смисъла на чл.23 ЗК да се извърши като един след друг всички членове изразят становището си „за“ или „против“ или следва непременно да се извърши с вдигане на ръка ?
Сочи се, че по всички тези въпроси липсва практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, поради което отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Навежда се и въпрос за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.
Ответницата по касация Я. П. Ш., посредством процесуалния си представител – адв. В. В., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на касационната жалба намира, че е налице въззивно решение подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първия от поставените въпроси, а именно „Допустимо ли е да се приеме, че Управителният съвет не е взел определено решение, вписано в протокола от проведеното заседание, без предявен иск по чл.124 ГПК и/или по чл.58 ЗК за това?“, настоящият състав на ВКС намира, че същият не е обсъждан изобщо в решението на въззивния съд, нито е бил поставян за разглеждане, както от първата, така и от въззивната инстанция. Освен това предметът на делото – иск за незаконно уволнение и въпросът за вземането на решение е бил обсъждан единствено и само въз основа на доказателствата по спора.
По втория и третия от поставените въпроси – „Допустимо ли е по време на заседание на Управителен съвет да се изготвя чернова или протокол, след което да се изготви неговият окончателен вариант ? „ и „Допустимо ли е съдържанието на окончателния вариант на протокол от заседание на Управителен съвет да се различава от неговата чернова ? „ изводите на окръжния съд се основават на събраните по делото доказателства, които оборват съдържанието на протокола, който по естеството си е частен документ.
По четвъртия от поставените въпроси „Допустимо ли е член на Управителен съвет да изрази несъгласие с прието решение на заседания(чрез свидетелстване срещу приетото решение в съдебно производство), след като е подписал протокола без да отбележи особеното си мнение, съгласно разпоредбата на чл.23, изречение последно от ЗК ?“, съдът намира, че същият е неотносим към изводите на въззивната инстанция, тъй като те визират показания на свидетел, който установява липсата на взето решение.
Последният от поставените въпроси – Допустимо ли е явното гласуване по смисъла на чл.23 ЗК да се извърши като един след друг всички членове изразят становището си „за“ или „против“ или следва непременно да се извърши с вдигане на ръка ? също е неотносим, тъй като изводи на окръжния съд в този смисъл не са направени.
Не е налице и основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предложение последно ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №10/13.02.2018 г. по гр.д.№22/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: